Джуд Деверо
Клопка за двама (8)

ОСМА ГЛАВА

— Брак? — възкликна тя. — С мен?

— Да — отвърна нервно той. — Разбирам, че си изненадана. Повечето мъже с богатство като моето се женят за високи и руси куклички, които се занимават с коне или с висша мода. Не се женят за ниски, закръглени жени, които не поддържат маникюра си и…

— Разбрах ви. И защо тогава не се ожените за някоя от ездачките, които прекарват живота си в мерене на дрехи? — усмихна се злобно тя.

— Може би както каза, те ще се омъжат само заради парите ми.

— Господин Тагърт — рече тя твърдо. — Не се интересувам нито от парите ви, нито от вас самия.

Той също й се усмихна нагло.

— Сигурен съм, че искаш неща, които могат да се купят с повече пари. Сигурно живееш в къща, чиято ипотека още не си изплатила, обзалагам се, че колата ти е на три години. Бившият ти съпруг плаща ли някаква издръжка? Ти си от жените, които никога не биха дали под съд някого заради дълг. Откога не си си купувала нови дрехи? Със сигурност желаеш много неща за сина си.

Това, че той безпогрешно описа живота й, я вбеси.

— Това, че съм бедна, не значи, че съм чумава. И откакто отмениха робството преди няколко години, не ми се налага да се продавам, за да си купя нова кола.

— Какво ще кажеш за бял мерцедес с червен кожен салон?

За малко да се изкикоти.

— Наистина ли, господин Тагърт? Та това е нелепо! Каква е истинската причина да се ожените за мен? Ако все още искате, разбира се.

— Когато реша нещо, не си променям мнението.

— Да, мога да си го представя.

Отново й се усмихна по начин, който я накара да се замисли дали някоя от онези блондинки в живота му му е противоречала.

— Животът ми е прекалено идеален — отвърна той. — Дори с започнал да ми доскучава. Всичко е подредено идеално. Прислугата ми е най-добрата и скъпо платената. И косъм няма да намериш на пода във всичките ми къщи и апартаменти. Нещо ме накара да се запитам няма ли да ми е по-приятно, ако имам за съпруга непринудена и обикновена жена. В къщите ми цари пълен ред, в тях има еднакви вещи.

Тя примигна изненадано:

— Еднакви кърпи, еднакви…

— Еднакви дрехи, точно в същите гардероби, подредени по един и същ начин и няма значение къде съм, знам къде се намира всяка една дреха или вещ.

— О, Боже! Голяма скука.

— Но пък полезно.

— И как ще се впиша в целия този ред?

— Както ти казах по-рано, някоя обикновена жена е напълно подходяща за мъж с моето състояние и идеален живот.

— И защо не си вземете няколко жени — посъветва го тя. — Тъкмо ще имате жена във всяка къща. За разнообразие можете да ги подберете според цвета на косата. Разбира се, едва ли ще са естествени.

Този път той леко й се усмихна.

— Ако жените не създаваха толкова проблеми, отдавна да съм женен.

Не можа да потисне смеха си.

— Май започвам да разбирам. Искате да се ожените за мен, защото в живота ви ще настъпи пълен хаос.

— И ще имам деца.

— Деца ли? — попита тя и примигна.

— Да. Семейството ми с многодетно. Има много близнаци. Мисля, че искам деца. — Той погледна встрани. — Когато бях малък, се боях много от каквито и да е отговорности. Като най-голямото дете в семейството знаех, че ще управлявам бизнеса.

— Принцът с короната, така да се каже.

— Да, точно така. За мен винаги най-важното е било да изпълнявам задълженията си. Ала преди две години се запознах с едно момче.

Той замълча и Ранди настоя:

— Момче ли?

— Да, срещнах го в офиса на брат ми, тършуваше насам-натам, преструваше се, че играе, ала слушаше и наблюдаваше всичко наоколо. Говорих с него и като че ли видях в него самия себе си.

— И оттогава ви се иска да имате собствени деца, така ли? Нещо като да се клонирате, права ли съм? Да ги направите пълни копия на вас.

— Донякъде. Ала това момче промени живота ми. Накара ме да разбера неща от своя живот. Откакто се срещнахме, си пишем. Станахме… — Той се усмихна. — Станахме приятели.

Ранди се зарадва, че той има поне един приятел на света, ала го съжаляваше, защото не можеше да се ожени и да има син като онова момче.

— Господин Тагърт, едва ли има начин да ви родя сина, който желаете. Моят син е сладко и любящо момче. Той е самата щедрост и любезност. Ще умре от срам, ако знае, че съм ви казала това, но аз го прегръщам всяка вечер и му чета приказки, докато заспи. — Нямаше да му казва, че вместо приказки му чете учебници по физика за напредналите, защото щеше да се развали впечатлението.

Франк се обърна към нея и рече:

— Бих желал моите синове да не приличат чак толкова на мен.

Ранди започна да се убеждава, че този мъж е напълно сериозен. Той беше толкова студен и й предлагаше женитба, без да влага никакви чувства. Също така й говореше за деца. Погледна го за миг и не можа да си представи този мъж обзет от страст. А може би щеше да нареди тази задача да се изпълни от вицепрезидента? Чарлс, жена ми се нуждае от дребна услуга.

— Защо се смееш? — попита той.

— Просто се сетих нещо. — Тя го погледна състрадателно. — Господин Тагърт, разбирам проблема ви и бих искала да ви помогна. Ако зависеше само от мен, може би щях да се замисля, ала ще бъдат замесени и други хора. Синът ми ще страда, ако ние с вас — така, де — имаме деца. Искам те да имат истински баща, а не мога да си ви представя как четете приказки на двегодишно детенце.

Той седеше на леглото и не помръдваше.

— Това като отказ ли да го приемам?

— Да. Не мога да се омъжа за вас.

Той я гледа известно време, после се изправи и мълчаливо си легна.

Ранди седеше в своето легло и се чудеше дали не е сънувала всичко това. Току-що бе отказала да се омъжи за доста заможен човек. Дали не бе глупачка? Сигурно си бе загубила разсъдъка. Ели би могъл да има най-доброто. А тя…

Ранди въздъхна. Би ли могла да се омъжи за човек, който й е предложил само защото иска тя да внесе малко хаос в подредения му живот? Колко весело. Миранда обикаля като луда около хижата и се опитва да намери пътя за Денвър. Миранда е толкова глупава, че не може да разпознае номера, който й скроява безсърдечният милиардер.

Не след дълго заспа.

 

 

На следващата сутрин Ранди мълчаливо приготвяше ягодови вафли, а Франк седеше пред камината и четеше данъчната реформа. Не бе обърнал страница от петнайсет минути, така че тя се се досети, че той сигурно обмисля нещо.

„Несъмнено аз съм единствената жена, която се е опитал да купи и се е провалил“ — помисли си. Какво ли ще предприеме сега, за да ме спечели? Ще изпрати шоколади на Ели? Едва ли мъж като Франк Тагърт би отделил време, за да открие, че Ели би искал да си купи нов CD-ROM за компютъра и би предпочел това пред всичките шоколади на света.

Докато го наблюдаваше, изпита съжаление към него. От този мъж лъхаше студенина и безчувственост, личеше си, че е много самотен.

Тъкмо приготвяше захарния сироп за ягодите и се чу шум от хеликоптер, Франк скочи, за нейна изненада отвори тайна врата в стената и извади пушка.

— Стой тук — нареди й той.

— Добре — прошепна тя, като се чувстваше като героиня от уестърн.

След няколко мига той се върна; остави пушката, откъдето я бе взел, и се настани на масата.

— Готова ли е закуската?

Тя разбра думите му по движението на устните му, тъй като шумът от хеликоптера го заглушаваше. Може би той не се интересуваше от нищо, ала нейното любопитство бе възбудено. Тя бързо сложи няколко вафли в чинията му, сипа му чаша кафе и излезе навън.

Хеликоптерът беше точно над хижата. Няколко сака вече бяха на земята. Висок рус мъж в черен костюм и с куфарче в ръка се спускаше по въжето. Ранди не можа да потисне усмивката си, представяйки си този тип от Уолстрийт как се появява между дърветата в тази изолирана планина. Когато се приближи още повече, тя избухна в смях, тъй като забеляза, че освен че държеше куфарчето и въжето, се опитваше да яде и ябълка.

Той се приземи точно пред нея. Беше привлекателен: много рус, с много бяла кожа, сините му очи бяха толкова ярки, че блестяха. Ранди забеляза, че куфарчето е закопчано за ръката му с белезници.

— Гладен ли сте? — попита тя, когато той й се усмихна.

— Като вълк. — Той погледна по начин, който я накара да бъде поласкана. Тя му отвърна с топла усмивка.

— Ти си тук с Франк? — попита той.

— Не с него. Наеха ме като негова медицинска сестра, но на шега. Все още съм тук — чакайте малко. Можех да се върна с хеликоптера. — Тя сложи ръка над очите си и видя как хеликоптерът се отдалечава. Ранди се обърна към мъжа.

— Майк. Или Кейн? — попита той.

— Извинете, не разбирам.

— Шегата, която са изиграли на Франк и на вас, е дело или на Майк, или на Кейн. — Когато тя не отговори, той се усмихна и й подаде ръка. — Казвам се Джулиан Уелс. Помощник на Франк. А вие сте?

Ранди сложи ръката си в топлата му длан.

— Миранда Стоуи. Ранди. Аз съм медицинска сестра, въпреки че в последно време работя като готвачка и икономка.

Той я погледна така, че тя се изчерви.

— Ще намеря начин да се разболея и да се възползвам от вашите услуги — изрече той с дрезгав глас.

Може би трябваше да му поясни, че не е от онези жени, ала истината бе, че от неговото възхищение се почувства много добре. Вчера й направиха предложение за брак, а днес флиртуваха с нея.

Тя силно дръпна ръката си от неговата — успя на втория опит.

— Господин Тагърт е вътре, а аз съм приготвила ягодови вафли за закуска.

— Красавице, ама ти можеш и да готвиш? Няма да ме вземеш за съпруг, нали? Знаех си, колко жалко.

Почувства се като осемнайсетгодишна хлапачка и се засмя.

— Господин Тагърт вече ми предложи. — Ужаси се, че сподели това. — Имам предвид… — не знаеше какво да каже, затова се отправи към хижата, а Джулиан остана като зашеметен от новината. Не можеше да повярва.

Франк не си правеше труда да поздравява, а Джулиан бе свикнал след толкова години, Франк изразяваше благодарността си към него за дългогодишния труд чрез шестцифрената заплата, много премии и привилегии.

Без да си разменят любезности, помощникът отключи куфарчето от ръката си и го подаде на Франк.

— За съжаление — започна Джулиан — казах на пилота да ме вземе след два дни. Мислех си да поостана за известно време и да отида на риболов. Не знаех, че имаш гостенка. Ако не е удобно да остана, мога да тръгна пеш.

Франк нареди:

— Ще спиш на дивана.

— Да, сър — отвърна Джулиан и намигна на Ранди, която му поднасяше горещи вафли.

— Закусвали ли сте, Ранди? — попита Джулиан. Когато тя поклати глава, той каза: — Искате ли да ми правите компания навън? Утрото е прекрасно и не бива да се пропилява.

Усмихната, тя го последва с чиния в ръка. На вратата се обърна и видя, че Франк ги наблюдава.

— Ще затворя, за да не ви притесняваме — рече невинно и остана доволна, когато той се навъси.

Джулиан бе сложил чинията си на някакъв дънер и сваляше сакото и вратовръзката си.

— Алилуя! — рече и разкопча горните копчета на ризата си. — Два дни пълна свобода. — Седна с чинията в скута си и се обърна към нея: — Щом ще сме заедно два дни, да минем на „ти“. Тук и за теб има място.

Може би не трябваше да го прави, ала се настани до него и топлото й тяло почувства неговото.

— Наистина ли Франк ти предложи да се омъжиш за него?

Ранди едва не се задави.

— Не биваше да ти казвам това. Не мога да си държа устата затворена. Всъщност не бе истинско предложение за брак, а нещо като сделка.

Джулиан вдигна вежди.

— Мога да разбера какво ще спечели той, ала не виждам какво печелиш ти в така наречената сделка. Освен парите, разбира се.

— Деца. Въобразил си е, че двамата с него можем да имаме деца.

При тези думи той се засмя.

— Старият Франк е казал това? Добре ли го познаваш?

— Въобще не го познавам. Само знам, че е най-студеният мъж на земята.

— Да. Много хора казват същото, но не го подценявай. И той е човек и изпитва чувства.

— Да, не отричам, че може би изпитва чувства, когато прави пари, но едва ли бих гласувала за него, ако го номинират за любовник на годината.

— Значи си спала с него, така ли?

— Не! — изкрещя тя с пълна уста. — Пази Боже! Аз обичам цветята и романтиката — Боже мой! Какви ги говоря. Господин Уелс, не съм героиня от любовен роман, за чието сърце се борят двама прекрасни мъже. Аз съм жена на средна възраст, с наднормено тегло, самотна майка и съм сигурна, че костюмът на гърба ви струва колкото печеля за цяла година. Абсолютно съм убедена, че ако тук имаше друга жена, никой от вас двамата нямаше да ме забележи.

Той й се усмихваше.

— Ранди, знаеш ли каква си? Ти си истинска. Разбрах го в мига, в който те видях. Обикновено жените около Франк са толкова идеални и красиви, че направо изглеждат като кукли. А ти знаеш, че ако той изгуби парите си, те повече няма да го погледнат.

— Наистина, господин Уелс, аз…

— Джулиан.

— Джулиан, аз съм съвсем обикновена жена.

— О, нима? — Той отхапа от вафлата. Когато тя кимна, той продължи: — Когато се разведе, измъкна ли всички пари на съпруга си? — Той не изчака отговора й. — Не, разбира се. Както ми се струва, си „разбрала“, че го е разорила някоя кукла Барби. Тя се загледа във вафлата си.

— Изглежда, те бива да анализираш хората.

— Точно за това ми плаща Франк: да поглеждам в очите на хората и да държа мошениците и лицемерите настрана.

В този момент вратата на хижата се отвори и оттам излезе Франк с въдица в ръка:

— Джулиан, тъкмо си мислех, че риболовът ще ме отпусне. Ще се присъединиш ли към мен?

Ранди се изправи.

— Мисля, че Джулиан трябва да се преоблече, а аз трябва да ви сложа обяд. Не можете да тръгнете без храна.

— Ти ще дойдеш с нас и ще ни сготвиш рибата. Джулиан, вземи каквото ти е необходимо и да тръгваме — рече Франк и тръгна.

Ранди не искаше да изпълнява ничии команди и се върна в хижата, ала когато застана на вратата, си помисли, че не може да си позволи заради гордостта си да изпусне чудесен ден сред природата. Джулиан бе останал на мястото си и гледаше с отворена уста шефа си. Беше работил близо десет години с Франк Тагърт и въпреки че през цялото време той едва ли му бе обърнал внимание — или на някой друг — Джулиан го познаваше отлично.

— Той е влюбен в нея — прошепна Джулиан. — Кълна се във всичко свято, че той е лудо влюбен в нея. Само истинска любов може да накара Франк да зареже такава важна сделка и да отиде на риболов. — За известно време той наблюдава шефа си, който се отдалечаваше по пътеката. Разбира се, Франк въобще не познаваше жените и щеше да обърка всичко — тъй като винаги бе провалял връзките си с жени. Франк бе на мнение, че никоя жена не е по-важна от сделките и бизнеса. Помощникът имаше задачата да разкарва жените около него. Бяха го замервали с чинии, бяха го наричали с обидни думи на четири езика.

Точно заради това Джулиан бе започнал да става неспокоен, искаше му се да опознае живота, по-различен от този, в който Франк Тагърт му нарежда какво да прави.

Той се обърна към хижата и видя, че Ранди опаковаше храна и прибори. Сега Франк бе помолил тази жена да се омъжи за него. И като го познаваше, си представяше как е направил предложението, все едно се обръща към борда на директорите. Без страст, без фойерверки, без уверения за вечна любов. Просто: „Искам да ти предложа нещо. Ще се омъжиш ли за мен?“

Джулиан смени костюма си с дънки и пуловер, като не спираше да мисли за шефа си. Никой не познаваше Франк по-добре от него. Повечето хора, включително и Ранди, си мислеха, че той няма сърце, ала Джулиан знаеше, че не е така. Франк умееше да се контролира, лоялността му бе непоклатима. Когато Джулиан катастрофира с ферарито, той откри най-добрите лекари от Лондон и Ню Йорк. Когато съпругът на госпожа Сайлън за малко не й отне децата, Франк тайно се погрижи съдебната заповед да се отмени. Той често помагаше на хората; просто не искаше те да разбират за това. Не желаеше да разваля представата за себе си като за безмилостен бизнесмен.

Винаги се отнасяше честно към служителите и семейството си. Не с онази човешка топлота, но никога не ги бе излъгал. Като че ли единствено с жените му бе трудно да общува.

Ала преди две години нещо се бе случило, нещо, което коренно промени Франк, а Джулиан не знаеше какво е то. А откакто си бе счупил ръката, като че ли още повече се бе променил. Играеше хандбал толкова свирепо, като че ли от това зависеше животът му, блъсна се в стената и удари много лошо дясната си ръка. Франк лежа два часа в операционната. Джулиан бе там наред с повечето представители на семейство Тагърт. Те бяха шумно и щастливо семейство, пълна противоположност на Франк и неговото хладно държание. Шегуваха се безмилостно с него заради характера му.

Доколкото бе известно на Джулиан, той не бе виждал Франк дори да потрепери от болка, ала нещо се бе случило в последно време, защото той бе отменил няколко много важни срещи и бе заявил, че за известно време ще си почине в хижата в Скалистите планини и не желае да бъде обезпокояван. Джулиан не се осмеляваше да го попита защо, ала брат му го попита и отговорът на Франк бе, че иска да се излекува и да размисли.