Джуд Деверо
Клопка за двама (2)

ВТОРА ГЛАВА

Ели караше колелото си по напуканата и обрасла с бурени бетонна алея пред къщата им. Огледа се и забеляза фаровете на колата на баща си, които се отдалечаваха.

— Проклетник! — прошепна. Бе сигурен, че баща му го е дебнал да се появи и да изчезне от погледа на сина си.

Винаги, когато се сетеше за думата „баща“, стомахът му се свиваше. Лесли Харкорт никога не с бил негов баща, както и съпруг на жена си, Миранда. Мъжът бе прекарал целия си живот в опити да накара семейството му да го смятат за „велик“. Той беше твърде велик, за да разговаря със семейството си; твърде велик, за да излиза с жена си и детето си; твърде велик, за да им отделя от безценното си внимание.

Според Лесли Харкорт другите хора в живота му заслужаваха повече.

— Моите приятели имат нужда от мен — бе свикнал да чува Ели от баща си.

Майка му казваше:

— Но, Лесли, аз също се нуждая от теб. Трябва да се вземат дрехи за училище на Ели, няма храна вкъщи, а колата ми е повредена вече три седмици. Нуждаем се от храна и от дрехи.

Всеки път Ели наблюдаваше изражението на баща си, което бе такова, сякаш е бил твърде дълго търпелив с някого, който не разбира нищо:

— Приятелят ми е скъсал с гаджето си и има нужда от рамо, на което да поплаче, и аз съм единственият му близък. Ранди, той е в депресия. Не разбираш ли? Депресия! Трябва да отида при него.

Ели бе чувал баща си да говори тези глупости хиляди пъти. Понякога майка му събираше кураж, за да му каже:

— Може би, ако приятелите ти плачеха на рамото на гаджетата си, нямаше да късат с тях.

Ала, разбира се, Лесли Харкорт не слушаше никого освен себе си. Освен това бе майстор по откриване на начини за манипулиране на хората, и то така, че да извлича от тях възможно най-много. Лесли знаеше много добре, че жена му Ранди има добро сърце и е много отстъпчива; това бе и причината да се ожени за нея. Ранди прощаваше всички грехове на всички и единственото, което Лесли трябваше да прави, бе да й казва по веднъж в месеца, че я обича.

И в замяна на тези думи Ранди му даваше сигурност и стабилност. Даваше му дом, за който той не бе дал и пукната пара, нямаше никакви задължения, не поемаше никаква отговорност, нито за нея, нито за сина си. И най-важното — той „забравяше“ да спомене, че всичките му „приятели“, които се нуждаят отчаяно от него, са жени, като повечето са доста млади, с дълги коси и още по-дълги крака.

Ели и Челси бяха зачеркнали името на Лесли от живота си и отдавна бяха спрели да обръщат внимание на „безпомощните му приятелки“. Ели отдавна бе разбрал какво представлява „баща“ му и той просто не използваше тази дума. Болеше го, когато другите деца се хвалеха:

— Двамата с татко ще поправяме колата през този уикенд.

Ели виждаше баща си много рядко и никога не бе правил нищо с него.

Челси първа видя баща му с висока и слаба блондинка на следобедното представление в местния център. Като използва предимството, че е дете, тя седна пред тях. През цялото време безгрижно дъвчеше дъвка (нещо, което ненавиждаше до смърт) и се опита да изглежда колкото се може по-малка, за да чуе целия им разговор.

— Искам да се оженя за теб, Хедър, знаеш го. Обичам те повече от живота си, но съм женен мъж с дете. Ако бях сам, щях да те отведа до олтара. Всеки мъж би се гордял да има жена като теб. Не познаваш Ранди. Тя е напълно безпомощна, никога не би се оправила без мен. Не може да се грижи за себе си, камо ли за сина ми. Ели се нуждае от мен. Той плаче всяка вечер и не заспива, докато не го целуна за лека нощ, сега разбираш защо се виждаме през деня.

— После започна да я целува по врата — докладва Челси.

Когато Ели чу разказа й, остана удивен. Лъжата бе толкова нагла. Доколкото си спомняше, баща му никога не го бе целувал за лека нощ. Да не говорим, че Ели дори не бе сигурен, че той знае къде в тази малка къща се намира стаята му, която от няколко години направо плачеше за ремонт.

Когато Ели се посъвзе от удара, погледна Челси.

— Какво ще правим сега?

Тя се усмихна заговорнически.

— Робин и Мариан влизат в действие — прошепна и той й кимна. Преди години се наричаха така. Робин Худ наказваше лошите, вършеше добри дела и помагаше на бедните (или поне така бе според легендата).

Ранди първа ги бе нарекла Робин и Мариан, след като гледа някаква сапунена опера, която обожаваше да гледа на видео. Бяха запазили прякорите си в тайна.

Само двамата знаеха за делата си: събираха фирмени бланки, листове, пликове, въобще всякакви канцеларски материали от корпорации, адвокатски кантори, лекарски кабинети, откъде ли не, след което използваха скъпа и специална компютърна система, за да фалшифицират шрифтовете и изпращаха на хората писма, досущ като тези от предприятията. Изпращаха призовки и предупредителни писма от името на адвокатски кантори на бащи, които не плащаха издръжката на децата в училище. Също така благодарствени писма на подценени служители от началството на големите корпорации.

Само веднъж си имаха неприятности. Едно момче в училище имаше много развалени зъби, но баща му се скъпеше да му даде пари за зъболекар. Челси и Ели разбраха, че той е комарджия, и му изпратиха писмо, в което му предлагаха безплатен билет от „неизвестна“ (защото бе незаконна) национална стоматологична лотария. Та той щял да получава по един билет всеки път, когато дава петдесет долара, за да се лекуват зъбите на сина му. И така бащата бе похарчил няколкостотин долара за трите си деца, а Ели и Челси съвестно му изпращаха красиви червено-златни, ръчно изработени лотарийни билети. Неприятностите започнаха, когато написаха на човека, че билетите му не са с печеливши номера. Той отишъл при зъболекаря и му размахал писмата и билетите, като искал онзи да му върне парите. Горкият стоматолог едва бил изтърпял затворническите намигания на бащата, докато поправял зъбите на децата му, а го заплашвали, че ще го пратят на съд заради някаква лотария, за която чувал за пръв път.

За да го успокоят. Челси и Ели трябваше да признаят на момчето, на което помогнаха, и да го помолят да го запази в тайна и да открадне писмата от баща си. След това Челси изпрати един от златните часовници на баща си (той имаше дванайсет), за да затвори устата на отвратителния комарджия.

По-късно, когато се сетиха за доброто, което бяха извършили — децата бяха със здрави зъби — и въпреки рисковете, те решиха да продължат да играят ролите на Робин и Мариан.

— И така, какво ще правим с баща ти? — попита Челси.

— Искам да се отърва от него — отвърна Ели. — Той причинява само болка на майка ми. Но…

— Но какво?

— Но тя твърди, че още го обича.

При тези думи двамата се спогледаха. Те знаеха, че се обичат, но също така се харесваха един друг. Как бе възможно някой да обича и да харесва Лесли Харкорт?

— Искам да осигуря на майка ми това, което заслужава, а то е много — рече Ели.

— Мел Гибсън ли? — попита Челси съвсем сериозно. Ранди им бе споделила веднъж, че това, което истински й е липсвало в живота, е Мел Гибсън, защото той бил невероятен баща и съпруг.

— Не — рече Ели. — Искам да има истински човек, а не илюзия.

За миг те се спогледаха смутени. Момчето възнамеряваше да открие решението на проблема чрез компютъра, все пак бе по-вероятно, отколкото да чакат Лесли Харкорт да се поправи, да си седи вкъщи и да работи в гаража.

— Това може да разреши единствено любовният експерт — рече Челси и Ели кимна. Така те наричаха майката на Ели, защото тя непрекъснато четеше любовни романи. След като прочетеше поредния роман, тя накратко разказваше съдържанието на Ели, а той вкарваше информацията в компютъра и правеше графики и таблици. Можеше да прави много сложни изчисления, например водеше статистика, че осемнайсет процента от романите са средновековни. Също така можеше да групира сюжети им спрямо различни критерии, като например в колко от тях има камини и корабокрушения, в колко главните крои са били наранявани жестоко от жени (които впоследствие се оказват много зли) и затова са женомразци. Ели намираше тези глупости за много забавни, ала майка му повтаряше, че любовта е вълшебство, истинско чудо.

И така Челси и Ели поискаха съвет от Ранди, като й казаха, че съпругът на по-голямата сестра на Челси има връзка с някакво момиче, което иска да се омъжи за него. Той обаче не желае това, ала и не иска да скъса с нея.

— Аха — рече Ранди. — Точно в момента чета книга, в която се разказва почти същото.

Ели се обърна към Челси. Погледът му казваше: „Бях сигурен, че ще с чела подобна книга.“

— Любовницата се опитва да ги разведе. И така тя му казва, че носи неговото дете. Ала планът не успява и съпругът се връща при жена си, която през това време е спасена и излекувана от висок, тъмнокос и красив мъж и така главният герой остава и без двете жени. — За кратък миг Ранди се загледа замечтано в далечината. — Както и да е, така става в романите, но се опасявам, че в реалния живот е доста по-различно. И много жалко, разбира се. Съжалявам, Челси, но не мога да ти помогна, виждаш, че самата аз не мога да се оправям с мъжете.

Двете деца не я попитаха повече. След няколко дни проучване изпратиха на бащата на Ели писмо е подписа на известен лекар, в което се твърдеше, че госпожица Хедър Олбрайт е бременна от него и че той трябва да плаща сметките. Това за сметките бе идея на Челси, тъй като тя бе убедена, че всички сметки на тази земя трябва да се плащат от бащите.

Ала за съжаление не стана така, както бяха планирали. Когато Лесли Харкорт се изправил срещу любовницата си и я заставил да му каже истината, младата жена примигнала уплашено, свлякла се на земята и му казала, че наистина е бременна от него. Според това, което бяха разследвали по-късно, Хедър заплашила Лесли, че ще го съди и ще му вземе всичко, което има, ако не се разведе с Ранди и се ожени за нея.

Състрадателна както винаги, Ранди казала, че всички те трябвало да мислят за нероденото бебе, че тя и Ели щели да се оправят и, разбира се, дала на Лесли развод. Лесли заявил, че нещата ще се ускорят и ще се наредят по-добре, ако плаща само половината от съдебните разходи и минимална издръжка на Ели, докато навърши осемнайсет. Той проявил огромна щедрост, като позволил на Ранди да запази къщата, като че ли бе допринесъл нещо за нея, и естествено, оставил на Ранди да изплаща ипотеката.

Когато бурята утихна, Челси и Ели бяха толкова шокирани от това, което бяха причинили, също така и ужасно изплашени, за да кажат истината — но ако Хедър беше бременна, те не бяха излъгали. Седмица по-късно бащата на Ели се ожени за Хедър, тя направи спонтанен аборт и не се появи бебе на бял свят.

Ели се притесняваше, че майка му ще се срине при тези новини, ала вместо това тя се засмя:

— Представи си само. Въпреки всичко хитрата Хедър се сдоби с бебе, независимо че все още не го осъзнава.

Ели не попита майка си какво има предвид с тази забележка, ала поне бе щастлив, че тя не е наранена и съсипана от развода.

Точно в този момент Ели забеляза колата на баща си да се отдалечава и несъмнено се досети за причината за посещението му. Доста се бе помолил да му се опрости издръжката на Ели. Лесли Харкорт печелеше около седемдесет и пет хиляди годишно като търговец на коли — можеше да продаде и най-голямата бракма, при това изгодно. А майка му едва докарваше двайсет хиляди като медицинска сестра. Според нея работата й бе да преоблича очарователни старци.

— Да не забравяме за подлогите, разбира се. Също така държа ръцете на пациентите и ги карам да се чувстват по-добре. За съжаление за тази работа се плаща малко. Ели, съкровище, единствената ми мечта е да стана частна медицинска сестра на някой много богат и мил стар човечец, който да иска малко повече от това да гледа телевизия и да яде пуканки по цял ден.

Ели й бе напомнил, че почти всички героини от романите й са собственички на големи корпорации, при това са около двайсетгодишни, или пък работят като сервитьорки и учат право вечерно. Ранди се бе засмяла.

— Ако всички жени бяха като тях, кой щеше да купува любовните романи?

Ели се съгласи, че това твърдение е много добро. Майка му имаше необикновената способност да стига до същността на нещата.

— Какво искаше този път? — попита Ели още щом влезе в къщата и видя майка си.

За миг Ранди се намръщи, ядосана, че той е разбрал за баща си. Като избягваше погледа му, рече:

— Нищо особено.

При тези думи го побиха тръпки.

— Колко му даде? — попита Ели.

Ранди погледна нагоре.

— Много добре знаеш, че ако реша, ще намеря чека. Колко му даде?

— Не мислиш ли, че прекаляваш? Аз изкарвам парите…

Ели набързо пресметна. Винаги знаеше колко точно пари има майка му — тя нямаше спестявания — и колко има в чантата си.

— Двеста долара — рече той. — Дала си му чек за двеста долара. — Толкова можеше да си позволи, като се има предвид, че трябва да отделя за ипотеката и за храна.

Ранди стисна устни и не промълви и дума. Ели знаеше, че както винаги е отгатнал. По-късно щеше да се похвали на Челси.

Ели тихо изрече някакво проклятие.

— Ели! — рече Ранди възмутено. — Не ти позволявам да наричаш баща си с такива думи. — Чертите на лицето й се смекчиха. — Скъпи, прекалено млад си, за да бъдеш толкова циничен. Трябва да вярваш в хората. Притеснявам се, че когато баща ти ни напусна, ти много се травматизира и сега не можеш да усетиш мъжка закрила. Знам, че криеш истинските си чувства: сигурна съм, че той много ти липсва.

Ели се държеше като възрастен, погледна я и рече:

— Мисля, че пак си прекалила с телевизионните програми. Не ми липсва. Така и не го видях, докато бе женен за теб. Баща ми е егоцентрично и отвратително копеле.

И двамата стиснаха устни.

— Дали това е истина или не, няма никакво значение. Той е твой баща.

Ели не трепна и не промени изражението си.

— Прекалено е да се надявам, че си му изневерила и истинският ми баща е крал на малка, но изключително богата европейска държава.

Както винаги при подобни забележки Ранди грейваше и започваше да се смее. Не можеше да се сърди дълго на сина си, както не можеше да устои на хленченето и молбите на бившия си съпруг. Знаеше, че Ели може да я намрази, ако му признае, че той и баща му много си приличат. И двамата следваха целите си, като се втурваха, без да се замислят, и не позволяваха на нищо да ги спре.

Не, Ели едва ли би харесал това сравнение.

Той бе толкова ядосан, че баща му отново е успял да я убеди да не й плаща издръжката. Остана безмълвен, толкова го болеше, че не можеше да стои и да гледа майка си, затова се обърна и отиде в стаята си. Баща му не беше плащал издръжката вече шести месец. Вместо да бъде съвестен родител, той бе дошъл при Ранди, пролял бе няколко крокодилски сълзи, като се е оплаквал, че е разорен, сигурен, че тя ще му даде пари. Ели познаваше баща си — той обожаваше да изпробва способностите си на търговец, да продава при всяка възможност. Да разбере дали Ранди ще се върже и дали ще изкопчи някой друг долар бе много добро упражнение за работата му.

Истината — горчивата истина, която Ранди не знаеше — бе, че Лесли съвсем наскоро си бе купил мерцедес за шейсет хиляди и вноските за колата го ограничаваха финансово. (Ели и Челси успяха да проникнат в банковите системи, да проучат кредитите, които се отпускат, и строго секретната информация за клиентите.)

Ели остана половин час в стаята си, обикаляше напред-назад и проклинаше коварния си баща. После забеляза майка си отвън при розите, върна се във всекидневната и се обади на мъжа, който му беше баща.

Ели не си губи времето с поздрави:

— Ако не ми платиш издръжката за три месеца до двайсет и четири часа, а за другите три месеца в срок от трийсет дни, ще ти гръмна новата кола. — След тези думи затвори.

След двайсет и четири часа Лесли почука на вратата на къщата им с парите. Ели стоеше зад майка си и слушаше дългата и сладникава история на баща си за това, че на света имало много добри хора и трябва да им се вярва, а не да таиш омраза към тях.

Ели постоя така известно време, после погледна баща си, който бързо си тръгна, след като рече на Ранди, че за останалите три месеца ще плати след трийсет дни. Момчето едва не му извика, че след месец ще трябва да плаща за четири издръжки.

Когато Лесли си тръгна, Ранди се обърна към сина си и му се усмихна:

— Виждаш ли, Ели, трябва да имаш доверие на хората. Казах ли ти, че баща ти ще се поправи! Сега къде ще отидем да вечеряме?

След десет минути Ели разговаряше по телефона с Челси:

— Не мога да отида в Принстън — рече той тихо. — Не мога да оставя майка ми така, без да има кой да се грижи за нея.

Челси не се поколеба:

— Идвай веднага! Среща в Шеруудската гора.