Оригинално заглавие
Не спешу, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)
Корекция
NomaD (2008)

Дяволът се озърташе, стиснал в едната си ръка нахапан сандвич, а в другата — бутилка кефир. Той изглеждаше съвсем нормално — омачкан старомоден костюм, копринена риза, тъпоноси обувки, широка вратовръзка. Всичко беше черно, само на вратовръзката имаше червени пламъци. Ако не бяха рогцата, показващи се изпод прецизната прическа, и висящата отзад опашка, дяволът би приличал на човек.

Толик разсеяно си помисли, че в залата за история на средните векове в градския музей дявол с костюм и вратовръзка изглежда прекалено модерно. По̀ би му отивал сюртук или фрак.

— Що за напаст… — изплювайки недосдъвкания си залък, произнесе дяволът. Внимателно остави бутилката кефир на земята, погледна накриво Анатолий и посегна с дълъг жълт нокът към тебеширената линия на пентаграмата. В нокътя му удари искра. Дяволът изпищя и пъхна пръст в устата си.

— Мислех, че опашката ще е по-дълга — каза Толик.

Дяволът въздъхна, извади от джоба си безупречно чиста носна кърпа и я постла на пода. Върху нея постави сандвича си. Леко подскочи и докосна с ръка тавана — високия музеен таван, до който имаше четири метра.

Този път искрата беше по-голяма. Дяволът захленчи и пъхна в устата си втори пръст.

— В мазето също има пентаграма — предупреди Толик.

— Обикновено забравят за пода и тавана — горчиво каза дяволът. Вие, хората, сте склонни към двуизмерно мислене…

Толик се усмихна тържествуващо. Хвърли поглед на записките си и произнесе:

— И така, от името на подвластните ми сили, от името на неподвластните ми сили, също както и от името на известните и неизвестни сили, те заклевам да останеш на това място, оградено от линиите на пентаграмата, да ми се подчиняваш и да ми служиш до момента, в който сам, явно и без принуда те пусна на свобода.

Дяволът слушаше внимателно, но не се удържа от заяждане:

— Не можа ли да го научиш, та четеш от хартийка?

— Не исках да объркам нито една буква — сериозно отвърна Толик. — Е, ще започваме ли?

Въздъхвайки, дяволът седна на пода и каза:

— Да поставим точките над i?

— Разбира се.

— Ти не призова демон. Ти призова дявол. Това е далеч по-сервизно, млади човече. Демонът рано или късно ще те разкъса. А аз ще те излъжа — и ще ти взема душата. Така че… напразно, напразно.

— Нямах заклинание за призоваване на демон.

— Искаш ли? — Дяволът пъхна ръка в джоба. — Ти ще ме пуснеш, а аз ще ти дам заклинание за призоваване на демон. Всичко е същото, само дето последствията са по-малко неприятни.

— А какво ще стане с душата ми при призоваване на демон?

Дяволът захихика.

— Бързо съобразяваш… Аз ще я получа.

— Тогава отклонявам твоето предложение.

— Добре, продължаваме. — Дяволът тъжно погледна бутилката с кефир. — Но защо аз? Защо точно аз? Сто и осемдесет години никой не беше призовавал дявол. Наиграха се, успокоиха се, разбраха, че не можеш да излъжеш нечистата сила. И ето ти на — дежурството ми приключва, реших да се подкрепя, и ти се намесваш със своята пентаграма.

— Дълго ли е дежурството?

— Не… — изкриви лице дяволът. — Две години. Оставаше ми само месец…

— Съчувствам ти. Но не мога да ти помогна.

— И така, вие призовахте нечиста сила — сухо и официално произнесе дяволът. — Поздравявам ви. Вие трябва да приемете или да отхвърлите лицензионното споразумение.

— Чети.

Дяволът проблесна с очи и започна:

— Приемайки условията на настоящето лицензионно споразумение, страните поемат следните задължения. Първо. Нечистата сила, наричана по-нататък дявол, се задължава да изпълни всички желания на клиента, отнасящи се до светските дела. Всички желания се изпълняват буквално. Желанието трябва да бъде произнесено на глас и се приема за изпълнение след произнасяне на думите „желанието е изказано, пристъпи към изпълнение“. Ако формулировката на желанието допуска двояко или повече тълкувания, дяволът има право да изпълни желанието така, както му е изгодно. Второ. Човекът, наричан по-нататък клиент, се задължава да предостави безсмъртната си душа за вечно използване от дявола, ако изпълняването на желанията доведе до смъртта на клиента. Настоящето споразумение се сключва на собствена отговорност и може да бъде допълнен с условия, съгласувани с двете страни.

Анатолий кимна. Текстът на лицензионното споразумение му беше познат.

— Допълнения към лицензионния договор — каза той. — Първо. Езикът, на който ще се формулират желанията, ще е руски.

— Руският език е нелицензиран — измърмори дяволът.

— Откъде-накъде? Език за формулиране на желанията — руски.

— Добре — кимна дяволът. — Макар че по подразбиране при нас се използва суахили.

— Второ. Желанията на клиента включват в себе си влияние върху хората…

— Не, не и не! — Дяволът скочи. — Не мога. Забранено е! Това вече е вмешателство в чуждите души, не мога!

Общо взето, Анатолий не се и надяваше, че тази точка ще се приеме. Но си струваше да се провери.

— Добре. Второ допълнение. Клиентът получава безсмъртие, което включва в себе си както пълно биологично здраве и прекратяване процеса на стареене, така и пълна защита от нещастни случаи, стихийни бедствия, епидемии, агресивни действия от трети лица, а така също всички подобни неуказани по-горе произшествия, водещи пряко или косвено до прекратяване съществуването на клиента или нарушаване на неговото здраве.

— Ти да не си юрист? — попита дяволът.

— Не. Студент-историк.

— Ясно. Изровил си някой манускрипт от архива… — Дяволът кимна. — Случва се. А как проникна в музея? Защо е този унил средновековен колорит?

— Работя тук. Нощен пазач. И така, второто допълнение?

Дяволът кимна разбиращо и отвърна с досада:

— Какво сте се хванали всички за това безсмъртие? Добре, втора точка се приема с допълнението: „С изключение на случаите, когато вредата за съществуването и здравето на клиента е причинено от изпълнението на неговите желания“. Иначе, сам разбираш, аз нямам никакъв интерес от това.

— Ти, разбира се, много ще се стараеш да се получи такава вреда?

Дяволът се усмихна.

— Трето допълнение — каза Анатолий. — Неустойки. Ако дяволът не успее да изпълни някое желание на клиента, то договорът се смята за едностранно прекратен от страна на клиента. Дяволът се задължава в бъдеще да изпълнява всички желания на клиента, но при това не получава никакви права върху безсмъртната душа на клиента. Договорът също така се смята за прекратен, ако дяволът не успее да улови клиента в неточна формулировка до края на времето.

Дяволът поклати глава.

— Ще се наложи — каза Анатолий. — Иначе целият смисъл за мен се губи. Ти рано или късно ще ме хванеш в неточна формулировка на желание…

Дяволът кимна.

— И аз ще бъда обречен на вечни мъки. Защо ми е това? Не, трябва да имам шанс да спечеля. Иначе не е спортсменско.

— Много искаш… — измърмори дяволът.

— Нима се съмняваш в способността си да изпълниш желанията ми?

— Не се съмнявам. Договорът е изготвен от най-добрите специалисти.

— Е?

— Добре, третото допълнение се приема. Какво друго?

— Четвърто допълнение. Дяволът се задължава да не предприема никакви действия, ограничаващи свободата на клиента или процеса на свободното изразяване на волята му. Също така дяволът не трябва да компрометира клиента, включително и чрез разгласяване на факта на съществуване на договора.

— Това вече е излишно. — Дяволът сви рамене. — Относно разгласяването — при нас се следи много строго. Ще ми одерат кожата, ако… А за свободата… Ако, да речем, направя земетресение и съборя тази сграда, какво от това? Ти пак ще бъдеш жив, съгласно второто допълнение, и ще поискаш да те извадя на повърхността, съгласно основния текст на договора.

— Ами ако устата ми е пълна с пясък?

— Презастраховаш се — презрително каза дяволът. — Добре, приемам четвъртото ти допълнение.

— Пето. Дяволът осигурява техническата поддръжка през периода на действие на договора. Дяволът се задължава да се появява по желание на клиента във видим само за клиента облик и да обяснява последиците от възможните действия на клиента, без да скрива нищо и без да заблуждава клиента. Дяволът се задължава да изчезва при първото поискване на клиента и да не досажда с присъствието си.

— Сурово. — Дяволът поклати глава. — Подготвил си се, значи? Добре, приемам.

— Подписваме — реши Анатолий.

Дяволът порови във вътрешния джоб на сакото си и извади няколко сгънати листа. Прегледа ги набързо, избра два листа и ги плъзна по пода към Анатолий.

— Впиши допълненията — каза Анатолий.

— Защо? Стандартен образец номер осем. Нима мислиш, че допълненията ти са толкова оригинални?

Толик вдигна единия лист и го разгъна. Отпечатаната бланка беше озаглавена „Договор на Човек с Нечиста Сила. Вариант осем“.

Допълненията наистина съвпадаха.

— С кръв, или може и с химикалка?

— По-добре с кръв… — поколеба се дяволът. — При нас са такива ретрогради… Или в краен случай…

Анатолий мълчаливо извади игла от шишенце със спирт, убоде палеца си и, потапяйки гъшето перо в кръвта, подписа бланките. Върна ги на дявола с чиста игла и още едно перо. Дяволът, изплезвайки върха на езика си, подписа договора и подхвърли през пентаграмата един екземпляр.

— Работата е свършена — замислено каза Анатолий, прибирайки договора в джоба си. — Може би трябва да го полеем?

— Не пия. — Дяволът се озъби. — И теб не съветвам. Пияните винаги се провалят. Такива желания измислят, че… Може ли да си вървя?

— Не трябва ли първо да изтрия пентаграмата?

— Вече не. Нали договорът е подписан. Я ми кажи, откъде взе толкова качествен тебешир? Още ме болят пръстите!

— От духовната семинария.

— Хитрец… — Дяволът поклати заканително пръст. — Още един съвет от мен. Един вид — устно допълнение. Ако обещаеш да не се опитваш да ме излъжеш, аз също… ще се отнеса с разбиране към теб. През целия срок, който първоначално ти е бил отпуснат, няма да те закачам. Дори да си пожелаеш нещо необмислено — няма се ловя за думата. И за теб ще е добре, и за мен ще е по-спокойно.

— Благодаря, но ще се постарая да се измъкна.

— Това желание ли е[1]? — изхили се дяволът.

— Как не! Просто така се казва. По-добре ми кажи защо ти е толкова къса опашката?

— Ти какво, много ли дяволи си виждал? Нормална опашка.

— Мога да пожелая да ми отговориш…

— Подрязаха ми я като бях малък. Дългите опашки отдавна не са на мода.

На тръгване дяволът хвърли обиден поглед към Анатолий, закани му се с пръст — и изчезна. След миг във въздуха се появи ръка, която опипа пода, грабна сандвича и бутилката с кефир и изчезна.

А Толик отиде за предварително подготвените парцал и кофа с вода — да изтрие пентаграмата от пода. За бедния студент работата като нощен пазач е много важна.

 

 

Дяволът се появи за пръв път след месец. Анатолий стоеше на терасата на общежитието и гледаше надолу, когато зад лявото му рамо се чу деликатно покашляне.

— Какво искаш? — попита Толик.

— Измъчват те съмнения? Разкайваш се за стореното и искаш да се самоубиеш? — с надежда попита дяволът.

Толик се засмя.

— А, разбирам… — Дяволът свойски сложи ръка на рамото му и погледна надолу. — Наистина, красиво момиче. Искаш ли я?

— Нали не можеш да влияеш на чуждите души?

— Е, и? Букет бели рози — тя обича бели… пфу, ама че пошло! После ще пристигнеш с новичко „бентли“…

— Нямам дори велосипед.

— Ще имаш! Нали си клиент!

— Ще имам — съгласи се Толик, без да откъсва поглед от момичето. — Не бързам.

— Е? Давай, формулирай. Обещавам, че този път няма да се хващам за думата! И така, необходим ти е букет от деветдесет и девет бели рози без бодли, функциониращ автомобил, твое притежание, който не се издирва…

— Изчезни — нареди Толик и дяволът, изръмжавайки възмутено, изчезна.

В следващите години дяволът се появяваше редовно.

 

 

Професорът, доктор на историческите науки, автор на безброй монографии по история на средните векове, седеше в кабинета си пред огледалото и се гримираше. Изглеждаше неприлично млад за петдесетте си години. Честно казано, без грим изглеждаше на около трийсет. А ако не беше пластичната операция, проведена някога, щеше да изглежда на двайсет.

— И все пак външният ти вид е подозрителен — злобно каза дяволът, материализирайки се в коженото кресло.

— Здравословно хранене, йога, добри гени — парира Толик. — Освен това всички знаят, че се грижа за външния си вид и не пренебрегвам козметиката.

— А какво ще кажеш след петдесет години?

— Тогава ще изчезна при загадъчни обстоятелства — каза Толик, поставяйки последна мазка. — Затова пък ще се появи млад учен.

— Също историк?

— Не, защо? Очевидно имам склонност към юриспруденцията.

Дяволът се прегърби. Измърмори:

— Всичко изглеждаше толкова обикновено… Не искаш ли да станеш владетел на света? Как му казваха сега… президент на Съединените Щати?

— Ако поискам, ще стана — обеща Толик. — Аз, както знаеш…

— … не бързаш… — довърши дяволът. — Виж какво, кажи поне едно желание! Най-малкото! Обещавам, че ще го изпълня честно!

— Ъ-ъ, не — измърмори Толик, изучавайки отражението си. — По-добре да не се забърквам с тези неща… Е, гостите ме чакат, време е да се сбогуваме.

— Ти ме излъга — тъжно каза дяволът. — Изглеждаше като обикновен търсач на лек живот.

— Просто не наблягах на думата „лек“ — отвърна Толик. — Всичко, което ми трябваше, беше неограничено време.

На вратата той се обърна, за да каже „изчезни“. Но това беше излишно — дяволът беше изчезнал сам.

Бележки

[1] Игра на думи — „выкрутиться“ буквално означава „усуквам се, отвъртам се“, а като идиом — „измъквам се от затруднено положение“. Бел.прев.

Край
Читателите на „Не бързам“ са прочели и: