Произведения

Поезия

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Петер Рюмкорф от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Петер Рюмкорф
Peter Rühmkorf
Петер Рюмкорф през 2004 г.
Петер Рюмкорф през 2004 г.
Роден25 октомври 1929 г.
Починал8 юни 2008 г. (78 г.)
Розебург, Шлезвиг-Холщайн, Германия
Професияписател
Националност Германия
Подпис
Уебсайт
Петер Рюмкорф в Общомедия

Петер Рюмкорф (на немски: Peter Rühmkorf) е германски литературен критик, поет, есеист, белетрист, драматург, публицист, пародист, автор на песни.

Биография

Роден е в Дортмунд в семейство на пътуващ кукловод. Мобилизиран е в трудови войски на фронта през 1944 г.

След края на Втората световна война прави първи опити като автор на шлагерни текстове и агитационни песни, а деветнадесетгодишен издава списанието „Пестбойле“. След като полага матура, изучава педагогика, история на изкуството, германистика и психология в Хамбург.

Творчески път

Първата си стихосбирка „Гореща лирика“ публикува в съавторство с Вернер Ригел (1956). Тези поети са смятани за основатели на литературното направление „финизъм“, което се самовъзприема като край на всички „-изми“ и последна възможност за литературно въздействие върху обществото.

Поезията на Рюмкорф е изпълнена от провокативно остроумие, но и от песимистични настроения. Неговите често пародийни стихове са събрани в първата му самостоятелна книга „Земни удоволствия в g“ (1959). От 1961 г. поетът е член на Съюза на немските писатели.

През 1962 г. публикува книгата си „Фокуси. 50 стихотворения наред с ръководство за противодействие“, която намира широк отзвук сред читателите. В 1963 г. става член на Свободната академия на изкуствата в Хамбург, а от 1972 г. е член на ПЕН центъра на ФРГ. През 1969 г. е гост-лектор по модерна немска литература в университета на Остин, Тексас.

Следващата му стихосбирка е „Феникс – напред!“ (1977). В 1977 г. става член на Немската академия за език и литература в Дармщат, а в 1987 г. – на Берлинската академия на изкуствата. През 1979 г. излиза поетическата му книга „Срок на годност до края на 1999“. Своя читателска публика намират и стихосбирките му „Освен любовта нищо друго“[1] (1986) и „Когато – но тогава“ (1999).

Награди и отличия

Библиография

Гробът на Петер Рюмкорф
  • Heiße Lyrik, 1956 (gemeinsam mit Werner Riegel)
  • Irdisches Vergnügen in g, 1959
  • Wolfgang Borchert. Biographie, 1961
  • Kunststücke. Fünfzig Gedichte nebst einer Anleitung zum Widerspruch, 1962
  • Kunststücke. Fünfzig Gedichte nebst einer Anleitung zum Widerspruch, 1962
  • Gemischtes Doppel, 1967
  • Über das Volksvermögen. Exkurse in den journalistischen Untergrund, 1967
  • Was heißt hier Volsinii. Bewegte Szenen aus dem klassischen Wirtschaftsleben, 1969
  • Die Jahre die Ihr kennt. Anfälle und Erinnerungen, 1972
  • Lombard gibt den Letzten, Ein Schauspiel, 1972
  • Die Handwerker kommen, Ein Familiendrama, 1974
  • Walther von der Vogelweide, Klopstock und ich, 1975
  • Gesammelte Gedichte, 1976
  • Phoenix – voran, Gedichte, 1977
  • Strömungslehre I. Poesie, 1978
  • Haltbar bis Ende 1999, Gedichte, 1979
  • Auf Wiedersehen in Kenilworth, Märchen, 1980
  • Olsberger Rede, 1980
  • Im Fahrtwind, Gedichte und Geschichten, 1980
  • agar agar – zaurzaurim. Zur Naturgeschichte des Reims und der menschlichen Anklangsnerven, 1981
„Излез вън!“ (1992)
(с автограф)
  • Es muß doch noch einen zweiten Weg ums Gehirn rum geben, 1981
  • Kleine Fleckenkunde, 1982
  • Der Hüter des Misthaufens. Aufgeklärte Märchen, 1983
  • Phoenix – voran!, Gedichte, 1983
  • Blaubarts letzte Reise, Ein Märchen, 1983
  • Bleib erschütterbar und widersteh, Aufsätze – Reden – Selbstgespräche, 1984
  • Gottfried Benn oder „teils – teils das Ganze“, 1986
  • Außer der Liebe nichts, Liebesgedichte, 1985
  • Dintemann und Schindemann. Aufgeklärte Märchen, 1986
  • Selbstredend und selbstreimend, Gedichte – Gedanken – Lichtblicke, 1987
  • Phönix voran!, 1987
  • Werner Riegel ...beladen mit Sendung. Dichter und armes Schwein, 1988
  • Dreizehn deutsche Dichter, 1989
  • Einmalig wie wir alle, 1989
  • Selbst III/88. Aus der Fassung, 1989
  • Komm raus!, Gesänge, Märchen, Kunststücke, 1992
  • Gedichte, 1993
  • Laß leuchten. Memos Märchen TaBu Gedichte. Selbstporträt mit und ohne Hut, 1993
  • Deutschland, ein Lügenmärchen, 1993
  • Tabu I. Tagebücher 1989-1991, 1995
  • Gedichte, 1996
  • Ich habe Lust, im weiten Feld... Betrachtungen einer abgeräumten Schachfigur, 1996
  • Wenn – aber dann. Vorletzte Gedichte, 1999
„Табу II. Дневници“
(2004)
  • Von mir zu Euch für uns, 1999
  • Wo ich gelernt habe, 1999
  • Mein lieber Freund und Kompanjung (mit Horst Janssen), 1999
  • Die Jahre die Ihr kennt. Anfälle und Erinnerungen. Werke 2, 1999
  • In gemeinsamer Sache. Gedichte über Liebe und Tod, Natur und Kunst (mit Robert Gernhardt), 2000
  • Gedichte. Werke 1, 2000
  • Schachtelhalme. Schriften zur Poetik und Literatur. Werke 3., 2001
  • Funken fliegen zwischen Hut und Schuh. Lichtblicke, Schweifsterne, Donnerkeile, 2003
  • Tabu II. Tagebücher 1971-1972, 2004
  • Wenn ich mal richtig ICH sag ... Ein Lese-Bilderbuch, 2004
  • Die Märchen. Werke 4, 2007
  • Aufwachen und Wiederfinden, Gedichte, 2007
  • Paradiesvogelschiß, Gedichte, 2008

Източници и бележки

  1. ↑ Стихотворението „Освен любовта нищо друго“ в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни