Петер Рюмкорф
Освен любовта нищо друго

За кратко настанил се в този мой градински квадрат,

където вечерта още не иска да напусне очите ми,

хубаво е

да мога сега да кажа: хубаво е

как небето се прояснява и любовта ме замайва,

всичко след толкова безумия и скитания,

да заудрям по едно уседнало сърце, усещаш

удар с нож дълбоко във вкоравената гръд

РАДОСТТА.

 

Щом остроумието ми не променя страната,

устата ми заговаря веднага,

— ръката се вдига и клепачът се спуска за нищо —

но докато все още дишам, пуша и съществувам,

докато все още тъгата ме разяжда

и все още моето щастие ме интересува,

искам

онова, от което аурата ни припламва,

да възхваля с несдържан език!

 

Дръзка в прелестта: Тебе,

когато нощта вече хвърля своя плащ

върху твоята неука плът, всички неща

се обръщат откъм тленната си страна,

а от обилния мрак струи

тъмно веселие…

Аз обаче отсам и оттатък челото си не назовавам

освен любовта нищо друго,

което ме държи и ми действа.

1976