Петер Рюмкорф
De mortius [0]

(или: Злословие)

Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Бавно се затварят раните на младостта,

а нищо не идва на тяхно място.

Дори страданието от човечеството

все някога се превръща в навик;

е, тогава навярно старата кримка постепенно закретва към края си,

винаги става с нас тъй нататък,

и ако става тъй нататък, както досега,

скоро ще свършим.

 

Например, днес пак имаме и липите

зад себе си (Кой говори още за люляка?).

Човек вече почти не се осмелява да каже „Аз“ при такава

всеобща деятелност.

Скоро, когато с неудържимата шума

есента ще ни отпраща,

а и дроздовете ще преглъщат своите песни,

ти ще затопляш празното си сърце — Първо купи въглища!

— с думи от Ницше.

 

Няма причина за отказ, Маестро!

Старостта е също съвсем пълноценен отрязък от живота,

и докато ходенето по нужда ти е редовно,

денят още не е незапълнен

— Ама естествено,

а после идва трикът „От една страна-от друга страна“,

тази слузеста диалектика:

Та човек узнава това едва, да речем, в напреднала възраст.

Когато дееспособността поотслабне.

И устата зейва:

Сива и празна, без песни.

 

1979

Бележки

[0] De mortius [nil nisi bonum] — За мъртвите [нищо освен добро] (лат.) — Б.пр.

Край