Петер Рюмкорф
Пробуждане призори

Колко ли е часът? Изведнъж изпърхват толкова много

                мънички птички, по дяволите!

Скоро слънцето ще капне лимонената си светлина

                в жумящите ми очи. . .

И никаква поука не следва от това-онова

                и никаква мисъл за

оживление / оздравление.

 

Да се събудя? — Защо?

Та според социологическите проучвания за 44%

                от всички граждани на ФРГ след смъртта настъпва Нищото.

Да не говорим пък за онези, за които след Нищото

                веднага идва смъртта —

За съжаление забравих какво всъщност

                исках сега да кажа, ах, да:

Който е схванал това,

него скоро вече никой няма да го разбира.

 

В това отношение ти, естествено, не можеш да се оплачеш

                (това между другото) —

Но и не бива да смяташ, че всичко си е същото,

както тогава през последната година.

                Или може би си открил идея, за която безогледно

би сложил главата си на дръвника?

                Добре де, един презерватив се изхлузва…

Но това не бива веднага да води до истерия.

 

Както винаги съм казвал, в такова състояние

                човек всъщност не бива да пише стихове.

Защото клиентът може веднага да си помисли,

                че ти е задръстен окулярът,

следователно вече нямаш живот

                в тази роля —

 

Но не е така!

Денят се обляга на въртящата се врата:

Където предлагат любимите ми кюфтета, все още свети,

кракът ми вече е тръгнал. . .

Скоро — телефонът — в съня ти — ще издрънчи!

и тържествено ще ти обяви

пробуждането на моя труп: — : — : —

 

1979