Емилиян Станев
За детската книга

Добра е тази детска книга, която спомага за развитието на богата душевност у детето, отговаря на възрастта и разбужда ума му, както пролетният вятър разбужда пъпките на дърветата и на цветята.

Винаги съм се стремял, когато разказвам нещо на децата, да им го представя така, че те да го възприемат чрез някоя поетична подробност. За тая цел съм употребявал същите средства, които употребявам и когато пиша за възрастни — сравнението, метафората, хиперболата. Тук поезията е също тъй сериозна, както и в книгите за възрастни, само замисълът, мислите и формата са по-достъпни. Моята главна цел е да възхитя малкия читател и да обогатя неговите асоциации. По този начин се опитвам да представя на децата природата и животните, без да изменям основната същност на явленията и характерните особености на животните. Аз не им казвам кое от тия животни е добро и кое е зло — децата сами ще решат това по-добре от мен. Главното е всичко да бъде правдиво. Никое дете не ще приеме бухала за „положителен герой“ дори тогава, когато бухалът страда, разбира се, заслужено — в обратния случай детето ще се обърка.

Многообразието на природата е постоянен извор на интерес у децата. Когато децата се запознават с живота в гората, те привикват да мислят диалектически — неусетно, по един непосредствен и лесен начин, защото вече имат представа за явленията. Следователно познавателният елемент в книгите за природата и животните трябва да бъде богат и научно правдив. От всяка книга детето трябва да научи нещо ново, иначе книжката му досажда. Но това не значи, разбира се, че разказът трябва да бъде написан сухо, без поезия, без образност.

Фабулата, която има голямо значение за всяко художествено произведение, в детската книга е извънредно важна. Ако нищо не става, детето губи интерес, макар описанията да са много картинни. Богатата, изненадваща с неочаквани перипетии фабула възхищава децата, обогатява чувствата и развива въображението и находчивостта им.

За да се напише една хубава детска книга, се изисква голяма мярка и простота на езиковите средства. Нито една излишна дума, нито едно лошо сравнение. Тук рисунъкът трябва да бъде извънредно чист и точен, да обхване с най-малко усилие и средства съдържанието на образа. А това значи самият писател да седне пред масата само тогава, когато чувства, че може да се доближи до детската душа най-чистосърдечно; когато сюжетът, който си е наумил, му се представя в подходящи за детското въображение форма и тон.