Биография

По-долу е показана статията за Беат Брехбюл от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Беат Брехбюл
Beat Brechbühl
Роден28 юли 1939 г. (85 г.)
Професияписател, художник
Националност Швейцария
Жанркниги за деца
Награди„Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ (1970, 1999)
Беат Брехбюл в Общомедия
Оплиген, сърцето на Швейцария

Беат Брехбюл (на немски: Beat Brechbühl) е швейцарски поет, белетрист, драматург, художник, автор на радиопиеси и на книги за деца. Роден е в Оплиген край Берн.

Житейски и творчески път

След като завършва гимназия, Брехбюл се обучава за словослагател. Работи като издателски редактор и словослагател в Берлин и Цюрих.

Като поет се откроява с голямата си словесна изобретателност. Изисканата игра между фантазия и действителност става съществен белег на неговата лирика. Първата си стихосбирка „Игри около Пан“ (1962) Брехбюл публикува на двадесет и три годишна възраст. Следват „Лаконични речи“ (1965), „Здравословна проповед на един селски жител“ (1966), „Картините и аз“ (1968), „Литания за спирачките“ (1969), „В търсене на краищата на небесната дъга“ (1970). Освен това поетът публикува сборници с избрани стихотворения: „Битото куче пикае по колоните на храма“ (1972) и „Чукове на мечтите“ (1977). В 1980 г. Брехбюл основава издателството „Им Валдгут“, където се изготвят книги по традиционни технологии, а от 1991 г. е съорганизатор на „Фрауенфелдските дни на поезията“. Следващите му стихосбирки са „Падане на температурата“ (1984), „Същността на лятото със сладка жена“ [1] (1991) и „За отсичането на планините“ (2001). Поетът се установява да живее в Пфин, кантон Тургау, като писател на свободна практика.

От 1993 до 1999 г. Беат Брехбюл е президент на немско-швейцарския ПЕН клуб.

Библиография

  • Spiele um Pan, 1962
  • Lakonische Reden, 1965
  • Gesunde Predigt eines Dorfbewohners, 1966
  • Die Bilder und ich, 1968
  • Die Litanei von den Bremsklötzen und andere Gedichte, 1969
  • Auf der Suche nach den Enden des Regenbogens, 1970
  • Kneuss, 1970
  • Der geschlagene Hund pißt an die Säulen des Tempels, 1972
  • Meine Füße lauf ich ab bis an die Knie, 1973
  • Branchen-Buch, 1974
  • Nora und der Kümmerer, 1974
  • Die Schrittmacher, 1974
  • Draußen ein ähnlicher Mond wie in China, 1975
  • Ein Werkbuch, 1975
  • Geschichten vom Schnüff, 1976
  • Möhrmann und die Ängste der Genies, 1976
  • Schnüff, Herr Knopf und andere Freunde, 1977
  • Traumhämmer, 1977
  • Das Plumpsfieber, 1978
  • Lady raucht Gras und betrachtet ihre Beine, 1979
„Стихове за жени и балсамини“ (2006)
  • Schnüff, Maria, 10 Paar Bratwürste, 1982
  • Ein verhängtes Aug, 1982
  • Die Nacht voll Martinshörner, 1984
  • Temperatursturz, 1984
  • Die Glasfrau und andere merkwürdige Geschichten, 1985
  • Dschingis, Bommel und Tobias, 1986
  • Katzenspur, hohe Pfote, 1988
  • Josef und Elisa, 1991
  • Liebes Ungeheuer Sara, 1991
  • Das Wesen des Sommers mit Zuckerfrau, 1991
  • Auf dem Rücken des Sees, 1997 (zusammen mit Simone Kappeler)
  • Fußreise mit Adolf Dietrich, 1999
  • Ameisen füttern, 2000
  • Vom Absägen der Berge, 2001
  • Gedichte für Frauen und Balsaminen, 2006
  • Die Tanne brennt! Geschichten zur Weihnachtszeit, 2007
  • Der Treueprüfer Geschichten, 2008
  • Weit hinaus, uns brennt Haut & Wort, 25 Haiku Tanka Stufen in der Endlichkeit, 2013
  • Böime, Böime! Permafrost & Halleluia, Gedichte 2014
  • Farben, Farben! Schwarz mit Ohren, Weiß und alles; dazwischen das unbändige Leben, Gedichte 2017

Награди и отличия

Бележки

  1. ↑ Стихотворението „Циганката“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни