Беат Брехбюл
Понеделник следобед, аутобана

понеделник следобед, аутобана

цюрих — берн, пейзажът мълчи

от дъжда, мократа асфалтна лента

е коварна като грешни думи.

 

и внезапно,

три километра след това над аутобана

някакъв могъщ христос

процепва небесата, а зад пейзажа

изниква луковонежно

светлосиньо небе,

балон от едно обещание,

а посред този процеп

виси една водна експлозия

с форма на гигантска въшка, виси

смуче и бяга,

от всеобхватния огън,

небе пълно с огън,

душа пълна с огън.

 

цялата лудост надвиснала над аутобана,

 

и аз карам със 160 към това

адско небе.

 

(и така те обичам.)

 

1991