Беат Брехбюл
Циганката (Франс Халс)

Франс Халс „Циганката“ (1628/30)За една нощ, момиче,

за една нощ.

 

Тук няма от какво да се откажеш освен от времето.

Тук няма какво да пропуснеш освен една

повторна среща. Тук няма какво да премълчиш освен

една любов.

 

За една нощ, момиче, за една безкрайна,

изгаряща нощ.

 

Да се отскубнеш от духа, да обожествиш мига,

да плувнеш в пот от порив и желание,

тази алчна радост на очите,

езикът,

загубил себе си задълго между раменете,

ощастливените гърди,

загубил се задълго сред хълбоците и корема,

и изведнъж безсрамно нежната страна отвътре на

бедрата —

 

За една нощ, момиче, за една силна,

незабравима нощ.

 

Ти кимваш. Ти се смееш.

Ти не мислиш за утре, аз не мисля за

утре… никой друг не съществува на света,

тази нощ.

 

Само едно име, улица и номер

някъде, само разтоварването на едно задръстило се

лято, пълното презрение на хората,

това е всичко, което ще остане.

Накрая предпазливото последно докосване на устни

с устни, единствената откровена благодарност към

света —

Да вървим. Денят започва.

 

1991