Книги по категория

Книги с прозаични произведения, представляващи описание на жизнения път на дадена личност (автобиографиите са в първо лице от самия автор), като се отделя внимание и на външните обществени събития, и на вътрешното духовно развитие.

Детско-юношеската литература е широка книжовна област, която обхваща художествени произведения от всички литературни родове и жанрове, които са ориентирани към децата и юношите. Според по-традиционното разбиране това е литература, специално създадена за деца и осъществяваща с езика на художествената образност и действеност образователна и възпитателна роля. Според съвременните разбирания съдържанието и обхватът на детско-юношеската литература се определят от динамиката на естетическите вкусове, емоционални нагласи, познавателни интереси и екзистенциални избори на поколенията млади читатели. Затова в полето на тяхното читателско внимание влизат и творби, изначално предназначени за възрастни.

Литературни произведения за деца, предназначени най-вече за сценично изпълнение.

Книги със стихотворни произведения, гатанки и други кратки жанрове в мерена реч, предназначени за детска аудитория.

Книги с произведения в литературно-документалния жанр „дневник“ - периодически попълван прозаичен текст, състоящ се от поредица от фрагменти с посочена дата (често и място) на всеки запис. В дневника авторът дава израз на своите впечатления, размисли и преживявания.

Книги с прозаични жанрове - биография, мемоари, пътепис, дневник, записки, писма и др. - характерни със съчетанието на литературно-художествен подход с документална достоверност на представяните факти и лица.

Книги с пиеси - литературно-художествени произведения, реализирани съобразно конвенциите на основния литературен род „драма“: текстове с драматичен сюжет в диалогична форма (реплики и контрареплики на персонажи) и предназначени най-вече за сценично представление.

Романи и повести, чието повествование е базирано върху сюжет, който възпроизвежда в художествена форма някаква отминала епоха, определен период от историята.

Книги с лирически и/или лиро-епически произведения (в мерена реч), утвърдени образци на стихотворния жанр докъм началото на XX в.

Книгите игри са литературни произведения от хибриден тип — те са структурирани по начин, позволяващ на читателя да взема решения, които оказват влияние върху разгръщането на фабулата в различни сюжетни линии. Игровият елемент варира от просто избиране и следване на препратки до сложни системи за игра, битки, избор на умения, екипировка и др.

Литературни произведения в проза (романи, повести, разкази), чиято тема се базира върху престъплението като мотив и/или сюжет или с историята на неговото разкриване.

Литературни творби, които имат за тема преди всичко емоционално-духовната сфера на любовното отношение и романтиката като тип емоционално-мисловно оценъчно отношение към живота.

Книги с мемоари - творби с историко-документален и публицистичен характер, представени под формата на записки и спомени за минали събития, в които авторът изпълнява ролята на участник или наблюдател на случилото се.

Основна разновидност на фантастиката, в чиито произведения обект на фантастичен допуск са технологиите и науката (както природоматематическите, така и хуманитарните науки). Научната фантастика е спекулативен жанр, който се занимава предимно с теми около възможни последици от развитието на технологиите. Фантастичните елементи обикновено представляват научни и/или технически постижения, действието най-често е ситуирано в бъдещето. Определящо за научната фантастика правило е, че сюжетите не излизат от границите, поставени от науката.

Книги с произведения на документалната проза, представляващи поредица от писма на един автор, или пък писмена кореспонденция между двама или повече души.

Книги с литературно-художествени произведения в стихотворна форма реч в многообразието от лирически и лиро-епически жанрови разновидности.

Литературни приказки, най-често с ясно заявено авторство, основани върху традиционните за фолклорната приказка сюжети, мотиви, образи и стилистика, които със своя условен художествен характер и морално-етично послание са преназначени за детска читателска (слушателка) аудитория.

Обширна художественолитературна област, дял от художествената проза, чиято основна характеристика е наситеност на сюжетното действие с неочаквани събития и необикновени изпитания (обикновено при развръзка с щастлив край). На приключенската литература са присъщи динамичност и напрежение, увлекателност на сюжетното развитие, свръхординерни ситуации, изненадващи развръзки.

Разкази, новели и други литературни произведения в къса прозаична форма с основни герои деца и/или предназначени за детска читателска аудитория.

Романи и помести с основни герои деца, юноши и младежи, предназначени за детска, юношеска и/или младежка читателска аудитория, най-често представящи проблеми, свързани с възрастовото съзряване.

Книги с лирически и/или лиро-епически произведения (в мерена реч), създадени през XX-XXI в.

Фантастиката е мегажанр и творчески метод в художествената литература, характерен с използването на фантастичен допуск, елемент на необичайното, нарушаване на принципите и границите на реалността и приетите условности.
Основни разновидности на фантастиката: научна фантастика, фентъзи, хорър.
Дадена книга може да бъде категоризирана само като „фантастика“, ако в сюжета на произведението не доминира нито една от трите жанрови разновидности или пък равноправно съучастват характеристиките на поне две разновидности; или пък самата книга е сборник от произведения с различна жанрова разновидност на фантастиката.

Основна жанрова разновидност на фантастиката, основаваща се върху използването на митологични, приказни, мистични и архетипно-символни мотиви в съвременен вид. Авантюрният сюжет е ситуиран в измислен свят, близък (но несъответстващ) на дадена историческа епоха: напр. варварска геройска епоха, средновековен и ренесансов свят и др. Често действието представя фентъзи сюжет на фона на реална историческа епоха и в позната цивилизация или дори на фона на живота в съвременен мегаполис.
Основна характеристика на фентъзи като жанр е, че обяснява света не от научна и емпирична гледна точка. Художественият свят съществува хипотетично, той е въобразен (условен) хронотоп: може да бъде в алтернативно време и пространство, в епическо и митологично време, в паралелно време и пространство, в религиозно-мистична отвъдност, на измислена далечна планета и в далечното бъдеще и т.н. В такъв свят системна норма е принципът на чудесното, свръхестественото и фантазийното: съществуват божества, демони, чудовища, действат законите на магията, извършват подвизи всемогъщи герои. Дори и да е в реален земен контекст – фокусът на изображение е отместен към чудесното и трансцендентното.

Основна жанрова разновидност на фантастиката, чиито сюжети генерират напрегната атмосфера на тревога, страх, ужас и шок, най-малкото – тревожно очакване на нещо ужасно, т.нар. ефект „съспенс“, повествувайки за проявления на злото (патологично и/или свръхестествено) в човешкия живот. Когато е свързан със свръхестественото, хорърът експлоатира ограничен набор персонажи, заимствани от низовата митология на различни културни традиции: вампири, зомби, върколаци, призраци, демони и др.