Кой е най-голям (Казахски народни приказки)

Казахстан

В тая книга ще прочетете хубавите народни приказки на казахстанския народ. Някои от тях приличат много на нашите народни приказки. Ушко е роден брат на нашия Палечко, хитрините на Лисана са същите, а голобрадия хитрец Алдар-Косе е нашият Хитър Петър. Тия казахски народни приказки ще се харесат на нашите деца така, както им харесват нашите хубави народни приказки. Но вие сигурно никога не сте чували за тая страна — Казахстан и за народа й — казахи и затова, преди да започнете да четете приказките, ще ви разкажа нещо за тях.

Казахстан се простира далеч на изток отвъд Черно море, отвъд реката Волга и Каспийско море. Тая страна е една от републиките в Съветска Русия и е повече от двадесет пъти по-голяма от България.

Тая обширна земя в по-голямата си част е равна степ, като на някои места се издигат планински възвишения, а другаде се срещат полупустинни области. Някога тя е била дъно на море и затова езерата й са солени, а тук-там и по сушата се белеят солни пластове.

Пролетта в степите преминава бързо и избликналият зелен и пъстроцветен килим скоро изсъхва и пожълтява.

Настъпва горещо и сухо лято. Тогава поникват други треви, които имат дълбоки корени и могат да виреят на сухо, защото в степите почти не валят дъждове и през лятото земята се напуква от горещината. Тая трева е добра паша за степните стада.

Казахите са скотовъдци. Те отглеждат големи стада овце, коне и камили.

Преди идването на съветската власт, когато са се създавали народните им приказки, те са живеели незаседнал живот: местели са се от едно място на друго със стадата си. Като изяде добитъкът тревата на едно място, премествали са се на друго. Живеели са в подвижни колиби-палатки, направени от вълнена плъст (кече) и главната им храна е била конско, камилско или овче месо, а най-хубавото питие — конското мляко — кумис.

За прекарване на суровата зима си правели жилища от глина, примесена с говежди тор.

Добрият кон бегач е бил най-верният другар на казаха, а варено конско или камилско месо — най-добрата храна.

Така в полупървобитно състояние, напълно неграмотни и непросветени, са живеели казахите почти до революцията, след което животът им съвсем се променя.

Скоро в степите се появили села и градове. В градовете се белеят големи здания с балкони и широки прозорци, зеленеят се градини, блести на слънцето вода. По пътищата се носят автомобили.

Казахите живеят вече заседнал живот в неголеми глинени домове, между които се издига високо двуетажно здание с големи прозорци. Това е училището. Всяка заран там отиват да се учат децата на доскорошните неграмотни скитници-овчари.

Трактори порят целината и дивата степ се превръща в плодно поле. Никнат зеленчукови и овощни градини, разработват се мини и се издигат фабрики.

За 30 години, благодарение грижите на съветската власт, пустинната степ оживя и доби нов вид и неграмотните до скоро казахи заживяха по-човешки живот.

Съдържание


Информация

Издание:

Заглавие: Кой е най-голям

Издател: Книгоиздателство „Никола Ив. Божинов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1947

Тип: сборник; приказки

Печатница: „С. М. Стайков“

Редактор: Ник. Ив. Божинов

Художник: проф. Георги Богданов

Художник на илюстрациите: проф. Георги Богданов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6944

История

  1. — Добавяне

Библиоман