Хубавицата камила

По-рано камилата била хубавица. Тя имала разклонени рога и дълга рунтава опашка.

Веднъж камилата отишла на реката да пие вода. Но тя по-малко пиела, а повече се любувала на себе си, като се оглеждала във водата.

Изведнъж при нея дотичал еленът.

— Ех, камило, каква хубавица си ти! А аз — грозотия.

— Но какво ти е, приятелю, — попитала го камилата.

— Мила камило, трябва да отида днес на гости. Дай ми рогата си само за една вечер, — помолил се еленът.

Камилата го съжалила и му дала рогата си.

В ония времена конят нямал опашка и бил много грозен. Изтичал той веднъж при камилата и я помолил да му даде за един ден черната си копринена опашка. Камилата се смилила и над него и му дала опашката си.

Минали дни, недели. Еленът и конят не връщат на камилата рогата и опашката й. Когато поиска от елена рогата си, той насмешливо й отговаря:

— Ще ти върна рогата, когато опашката ти израсте дълга до земята.

А когато си поиска опашката от коня, той отвръща:

— Ще ти върна опашката, когато ти израснат рога.

И до сега, когато пие вода от реката, камилата постоянно се оглежда: тя все още чака своите длъжници да й върнат рогата и опашката.