Следотърсач

На един човек му избягала от кервана камила.

Той тръгнал да я дири. По пътя настигнал конник. Поздравили се, запушили.

— Изгуби ми се камила, — оплакал се керванджията. — Не си ли я виждал?

— Нали твоята камила е сляпа с лявото око и е без предни зъби?

— Да, да! — зарадвал се човекът. — Но где е?

— Не зная где е. Вчера видях само следите й.

Тогава стопанинът на камилата се разсърдил и обвинил конника в кражба. Трябвало да се явят пред съда.

Конникът казал на съдията:

— Мога да прибавя и друго нещо за тая загубена камила.

— Говори.

— Камилата е била натоварена от едната страна с жито, а от другата е имало буре с мед.

— Тя е, тя е. Крадец! — развикал се стопанинът на камилата.

Даже съдията повярвал, че конникът е крадеца, но все пак го попитал:

— Ти видя ли камилата?

— Не.

— Тогава откъде знаеш всичко това?

— Ето как, — отговорил спокойно конникът. — Че камилата е сляпа с лявото око разбрах по това, че е късала трева само от дясната страна на пътеката.

— А отгде знаеш, че камилата не е имала предни зъби?

— Късайки тревата, тя е оставяла по средата по снопче трева незасегната.

— Е, а откъде знаеш, че е била натоварена с жито и мед?

— Много просто: от едната страна на пътеката бяха накацали мухи по капки мед, а от другата подскачаха врабчета, които търсеха зрънца жито.

— И това е вярно! — възкликнали едновременно съдията и стопанинът на камилата. — Трябваше да се сетим по-рано, а не да те обвиняваме в кражба.