Богаташ и овчар

Живеели в степта двама братя бедняци. За да могат да преживеят някак, по-големият брат се пазарил при един богаташ за овчар.

Той се пазарил така: ако се откаже от каквато и да е работа, която го накарат, няма да получи за труда си нищо, а ако богаташът макар само веднъж му се разсърди, то овчарят може да вземе за себе си половината от господарската стока.

Работникът служил през цялата година добре.

Наближило време за разплащане. Тогава богаташът започнал да хитрува.

Веднъж той казал на работника:

— Сутрин ще доиш кравите, през деня ще събираш сушена тор за гориво, а вечер ще ми кърпиш дрехите.

— Ти, господарю, навярно си се побъркал — караш ме да върша женска работа.

А богаташът се подсмивал — той вече не един бил изигравал по тоя начин.

Беднякът се отказал да работи и се върнал у дома си, без да получи нищо за труда си през цялата година.

По-младият брат изслушал разказа на брата си и отишъл при богаташа да се пазари. Той се пазарил да работи пак при същите условия.

Стопанинът му дал да пасе стадо овце.

Още през първия горещ ден той ги закарал далеч в степта и три дена не ги водил на водопой. После закарал овцете на високия бряг на реката.

Овцете видели водата и започнали да скачат в нея. Така цялото стадо се издавило. Като научил за това, богаташът започнал да се кара на работника.

А овчарят му казал усмихнат:

— А, господарю, щом се сърдиш — давай сметката. Според условията, богаташът трябвало да даде на работника половината от стоката си, а пък не му се давало.

Господарят заклал два овена и ги сложил в торба. А овчарят го извардил, извадил овните и сам се скрил в торбата.

През нощта господарят преметнал торбата през рамо и се отправил по-далеч в степта, за да се скрие от работника.

Върви и сам си говори:

— Добре, че се освободих от тоя работник.

— Не, не си се още освободил! — пришепнал на ухото на богаташа овчарят.

— Проклето ухо! — извикал богаташът и го отрязал.

Но работникът започнал да шепне на другото му ухо. Тогава богаташът отрязал и него.

Богаташът се приближил до реката и развързал торбата. Когато отвътре излязъл работника, богаташът се направил, че не се учудва.

Приготвили се да спят на високия бряг.

— Ти легни от края, — казал богаташът на работника.

— Добре! — отговорил той.

Но през нощта работникът се преместил на друго място.

Богаташът искал да го бутне в реката, но сам паднал и потънал.