Иво Андрич е от онези творци, чийто творчески път е последователен и лишен от скокове и спадания. От първите си разкази до произведенията от последните години той като че ли кръгообразно се издига все по-високо и по-високо над живота, който добре познава…
Съдържание
Приложения
Иво Андрич за живота и човека
Всичко расте и избуява; огромни гори се изсичат и заличават. Камък се троши, животни се убиват, жито се меле. Всичко се заличава, троши и изразходва и все пак всичко кълне, пониква, расте и се разпростира.
Живот без радости, движение и новини не е живот, а голо съществуване, робуване на живота.
Животът ни връща всичко, което ние даваме на другите.
Човешкият живот, както и всяка друга вещ, има своя стойност, но тази стойност не е неограничена, а това именно забравят хората, заслепени и обезумели във времена на голям страх.
Всеки истински живот е хубав и труден.
От детинство човек мечтае за големи градове и славни поприща, но действителните и решителни битки за запазването на своята личност и осъществяването на всичко, което тя по нагон таи в себе си, е принуден да води там, където съдбата го тласне, бог знае на какво тясно, безименно пространство, без блясък и красота, без свидетели и съдници.
За най-великите и най-трудни неща в своя живот никой не обича да говори.
Аз! — Тежка дума, която в очите на тези, пред които е казана, определя нашето място, съдбовно и неотменно, често пъти далеч пред или зад това, което ние знаем за себе си, извън нашата воля и нашите сили. Страшна дума, която, изговорена веднъж, завинаги ни свързва и отъждествява с всичко, което сме намислили и казали и с което никога и през ум не ни е минавало да се отъждествим, макар че в същност в себе си отдавна вече сме едно.
Съвременниците за Иво Андрич
В историята на нашата книга името и появата на Иво Андрич представляват забележителна дата…
Би трябвало да се напише студия за особеността на Андричовия стил: как неговото почти богобоязливо, нежно адажио ритмично преминава в живо анданте, но след миг само се укротява в лирична кантилена на безнадеждната самота. Ще се намери ли перо, което да освободи този класичен символист от декоративния фолклор и да го осветли със светлината на чистата поезия, с която той инструментира темите на своите романи…
В двореца на световната литература Иво Андрич влезе през главния вход с всички почести и признания.
Неуморим критик на минали времена, строител на мостове между минало и настояще, между Изтока и Запада, между реалността и мечтите, човека и света, хамлетовски изследовател на безбройните тайни между небето и земята, Андрич беше строител на културния мост между света и нас. А по неговите собствени думи, няма „случайни градежи, откъснати от човешкото общество“.
Информация
Издание:
Автор: Иво Андрич
Заглавие: Прокълнатия двор
Преводач: Лилия Кацкова
Година на превод: 1956
Език, от който е преведено: сърбохърватски
Издание: Първо издание
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1976
Тип: роман
Националност: Сръбска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“, София
Излязла от печат: август 1976 г.
Редактор: Сийка Рачева
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Олга Стоянова
Художник: Симеон Венов
Коректор: Величка Герова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2711
История
- — Добавяне