Съдържание

Бележка на съставителя

При изготвянето на този сборник още в Хелзинки бях подпомогнат с много грижа и готовност от проф. К. Лайтинен, проф. Р. Палгрен, от секретаря на СФП госпожа П. Песола, а така също и от най-крупните финландски издателства: „Вернер — Сьодерстрьом“ и „Отава“, които и по този начин заявиха радушното си отношение към нашата културна и литературна взаимност. Сърдечна благодарност!

Положих усилия да представя на българския читател някои от финландските майстори на краткия жанр с разнообразни творчески маниери, от различни литературни направления, писатели от разни поколения. Стремих се да извлека максимума от тематичното и идейно разнообразие, от художествените завоевания на един жанр с традиции и новаторство в съвременната финландска литература. Доколко съм успял, ще отсъди читателят. В този сборник, разбира се, не е събрано всичко най-хубаво от финландската новелистика. Ограниченият обем не позволи да бъдат представени още десетки други разказвачи и любопитни за нас творби, които правят финландската литература (и в останалите литературни жанрове) толкова привлекателна за читателите от много страни. Като съществен пропуск отчитам, че не бяха включени шведски пишещи писатели във Финландия, сътворили образци в художествения летопис на финландския народ.

В този сборник дебютира един сравнително млад колектив от преводачи, отлични познавачи на финландската литература и език. Те работиха с голяма всеотдайност над своите преводи и нека се надяваме, че и занапред ще посредничат за литературните ни контакти с Финландия.

Авторите са подредени хронологично, съгласно своята рождена дата, поради това порядъкът, в който следват, няма оценъчен характер. Анотациите за авторите съм изготвил съвсем лаконично, съобразно изискванията на издателството.

Г. В.

Мина Кант

Мина Кант (1844–1897). Първоначално посещава шведско училище, по-късно постъпва в учителски институт в град Ювяскюля. Но след смъртта на своя съпруг прекъсва учението си и се установява в град Куопио.

Радикалните скандинавски литературни течения, преди всичко творчеството на Ибсен и Стриндберг, намират живителна почва във Финландия и Кант, заедно с Ахо и популярният белетрист Ярнефелт са инициатори за възникването на либералната група „Млада Финландия“, бореща се за прогрес и социална справедливост.

Първата й книга „Новели и разкази“ излиза през 1878 г. По-късно Мина Кант публикува драми. В тези произведения писателката се вълнува от проблемите за равноправието на жената, въздържателното движение и борбата против алкохолизма, за положението на работниците, свободата на мисълта — „Кражба с взлом“ (1882); „Жената на работника“ (1885); „Деца на трудно щастие“ (в същия сборник и повелите „Хана“, „Бедният народ“); „Подводни камъни. Ликвидация на магазина“ (1888); „Семейството на свещеника“ (1891); „Сюлви“ (1893); „Анна-Лиза“ (1895).

Юхани Ахо

Юхани Ахо(1861–1921). Син на свещеник от Северна Финландия. Посещава лекции в университета и едновременно работи като журналист. Твърде рано обаче се отдава само на литературна работа. През 1884 г. публикува първите си разкази, сред които „Прокарва се железница“ е една вълнуваща фреска на народния живот във Финландия, класически шедьовър в новата финландска литература. Със своите произведения „Дъщерята на свещеника“, „Към Хелзинки“, „Жената на свещеника“ и „Сам“, публикувани през 1890 г., Ахо си завоюва едно от първите места във финландската реалистична литература. Романите му (особено „Юха“ — 1911 г.) го утвърждават като ненадминат майстор на художественото слово, с неоценими заслуги за развитието на финландската литература.

Арвид Ярнефелт

Арвид Ярнефелт (1861–1932). Произхожда от богато семейство, баща му е бил генерал и сенатор. Майка му, жена с широки културни интереси, открива в своя дом литературен салон, който се е посещавал от най-видните за времето финландски писатели, между които и Юхани Ахо. Младият Ярнефелт завършва правни науки, но скоро се увлича по толстоизма, напуска своя дом и живее на село — работи като обущар, стругар, дърводелец…

Ярнефелт е високо ерудиран писател, той се учи от творбите на големите европейски реалисти. Няколко негови сборници с разкази и новели: „Морето на живота“ (1904), „В тишината“ (1913), „Хулиган“ (1926), романът „Грета и нейният господар“ (1925), както и първият му роман „Родна земя“ (1893), му отреждат заслужено място в развитието на финландската реалистична литература.

Теуво Пакала

Теуво Пакала (1862–1925). Първата му книга е „Спомени за моето детство“ (1885). В най-добрите си романи, новели и разкази, издадени през 1889, 1895 и 1913 г., този писател се изявява като даровит реалист, мъдър аналитик на съвременните нрави и страстен защитник на трудовите хора.

Айно Калас

Айно Калас(1878–1956). Разнолико и сложно е развитието на тази писателка. С поетичния си дебют „Песни и балади“ (1897) тя архаизира и стилизира националното минало. Няколко години обаче след омъжването си за естонския фолклорист и дипломат Оскар Калас тя публикува своите новели „От другата страна на морето“ (т.I — 1904 и т.II — 1905). Макар сюжетите на тези новели да засягат национални и социални проблеми от живота на естонския народ, макар в тях да се усеща острието на естонския реализъм, те и до днес се считат за художествено ненадминати завоевания на финландската новелистика.

Но в своите романи, публикувани през 20–те години, Калас се връща отново към старите си прийоми и импресионистични фрески. Героите за национална и социална справедливост отстъпват място на необичайни индивидуални съдби, на несподелената любов, на разрушението, заника — „Барбара фон Тисенхусен“ (1923), „Вълча невяста“ (1928), „Смъртоносният Ерос“ (1929) и др.

Мариа Йотуни

Мариа Йотуни(1880–1943). Още с първите си сборници от разкази и новели „Отношения“ и „Любов“ (1905) Йотуни се налага като майстор на краткия жанр във финландската литература. Писателката остава вярна на този жанр до края на живота си. Широка популярност й носят сборниците разкази „Когато има чувства“ (1913) и „Момичето от розовата градина“ (1927). М. Йотуни владее изкусно непосредствения диалог, психологическия рисунък на своя предимно женски типаж. Авторка е и на няколко драматични творби (комедии и трагедии).

Йоел Лехтонен

Йоел Лехтонен (1881–1934). Зрелите, реалистични произведения на Йоел Лехтонен са романът му „Веднъж през пролетта“, сборникът разкази и новели „Мъртвите ябълкови дървета“ и особено романът „Поткинотко“ (1919–20 г.), обезсмъртил родния край на писателя. В този роман Лехтонен се е възползувал още тогава от новата филмова техника, като обединява отделни кратки, мигновени епизоди в едно цяло.

Произведенията на Лехтонен са неравностойни, но той е многостранен и проникновен художествен ваятел на народния живот във Финландия.

Тойво Пеканен

Тойво Пеканен (1902–1957). Син на каменоделец от град Котка, край Финския залив. Почти до своята трийсетгодишнина Пеканен си изкарва прехраната като работник — металург, но умира като член на Финландската академия на науките и изкуствата. Към края на 20–те години излизат първите му сборници с разкази и новели: „Железни ръце“, „Пристан и море“, „Безсмъртните“, чиито герои са физически работници. По-нататък поредица негови романи третират парливи обществени и социални въпроси: „Бряг на Родината“, трилогията „В здрача на утрото“, „Другарство“ и „Победители и победени“ (1952). С голям успех сред читателите се ползуват и сборниците с новели и разкази „Тревога“ (1938) и „Банкет на живота и смъртта“ (1945).

Пенти Ханпя

Пенти Ханпя (1905–1955). Произхожда от селско семейство и остава на село през целия си живот. Издал е повече от две десетки сборници с разкази и новели. Най-добрите от тях са подбрани и издадени през 1946, 1952 г. под надслов „Разкази“. Ханпя, този „майстор на микроизкуството“, както го нарича литературната критика, е пресъздал с много хумор, на места с натуралистични увлечения, но неизменно с радушен, нежен лиризъм живота във финландското село, суровата и чаровна красотата Северна и Средна Финландия. Може би тъкмо поради това е един от най-четените разказвачи.

Мика Валтари

Мика Валтари (1908). Публикува свои произведения още седемнадесетгодишен. Трудно е да се установи към кой литературен жанр клони повече дарованието на този писател. Автор е на лирически сборници, на разкази и новели, кратки романи, а след войната си спечели слава със своите исторически романи — например „Синухе египтянинът“ (1945).

Валтари е член на Финландската академия на науките и изкуствата.

Елви Синерво

Елви Синерво (1912). Името й става известно във Финландия още през 30–те години — име на писателка комунистка и общественичка, която с перото си воюва срещу капиталистическия гнет. Десетките й лирически сборници очерци и репортажи от затворническите килии, фабриките и работническите квартали са надъхани с обич към хората на труда, написани са ясно, разбираемо. Издаденият през 1948 г. сборник с избрани разкази „Нагоре към върха“ се чете с увлечение и днес.

Ейла Пенанен

Ейла Пенанен (1916). Писателка, преводачка, литературна критичка и есеистка. Първата й книга е от 1942 г. и носи названието „Преди войната беше младостта“. След това Пенанен е издала десетки романи, от които заслужава да бъдат отбелязани „Света Биргита“ (1954), „Деца на светлината“ (1958). Но Ейла Пенанен е също така неподражаем майстор на разказа, който тя изгражда умело и интересно — сборниците с новели и разкази: „Дом в кулата“, „Пасианс“, „Двойник“ и др.

Вейо Мери

Вейо Мери (1928). Дебютира със сборник разкази през 1954 г., който е назовал многозначително „Не ще ли зеленее земята“. До края на 60–те години Вейо Мери издава много романи, разкази и новели. Става известен и като автор на театрални пиеси. Той разказва увлекателно, плавно, с много въображение и хумор дори по важни проблеми за човешкото съществуване, за безсилието на индивида сред отчужденото общество и т.н. Произведения на Вейо Мери са превеждани на много езици.

Ласи Нуми

Ласи Нуми (1928). Поет с пъстра палитра, с романтично обагрена поезия. Разнолика е неговата по същество лирическа проза: спокойното, почти пасторално повествование се редува с вълнение за съдбата на човека в сложния и несигурен капиталистически свят. Още с първото си произведение Ласи Нуми загатва основните проблеми, които ще го интересуват в по-нататъшното му художествено творчество — „Страдание за нашето съществуване“ (1949). Други произведения: „Знак на небето и на земята“ (1956), „Хекзаметри“ (1963) — лирика, „Днес в пътуване“ (1977), с цикли стихове, посветени на България. От прозаическите му творби „Пейзаж“ (1949) е опит за нов роман.

Паво Хавико

Паво Хавико (1931). Като поет ни изненадва със стиловата си и езикова виртуозност. Като прозаик и драматург е приел твърде много от фантазията и хумора на тъй наречения абсурден театър, който няма традиции във Финландия.

Но значението на Хавико не трябва да се търси само в преоткриването на изразните езикови възможности. Никой във финландската литература не е изразил така пълно, така проникновено следвоенната несигурност, както този писател. Той ни покорява със своето виждане на времето, на живота, винаги в подчертано реалистична мяра. По-важни произведения на Хавико: „Пътища към безкрая“ (1951), „Ветровити вечери“ (1953), „Листата си остават листа“ (1958) — лирика; „Частна работа“ (1960), „Второто небе и земята“ (1961), „Годините“ (1962) — романи; „Старши лекарят“ (1960), „М. Акрикола и лисицата“ (1968) — драми; „Заговор на масата на Ласи Клаудиус Цивилис“ (1964) — разкази и новели.

Анти Хюрю

Анти Хюрю (1931). Той не е преживял така войната, както известните В. Лина и В. Мери. Войната за него е само спомен и не влиза в творческата му проблематика. Но все пак и той се връща назад към своите детски години, детството като спомен на млад човек. Детството, защото и според този писател само по детски възприеман може да бъде поносим този свят, с абсурдните си форми на човешкото съществование. Анти Хюрю е критик на съвременната цивилизация, макар най-често критиката му да е почти „безадресна“.

По-важни произведения: „Той върви извън шосето“ (1958) — сборник новели и разкази, „Пролетта и есента“ (1958) — роман, „В къщи“ (1960) — роман, „Описание на едно пътуване с влак“ (1962) — разкази, „Баща и син“ (1971) — разкази и новели и др.

Хану Салама

Хану Салама (1936). Творчеството на Хану Салама е изпълнено с жизненост и очарование, с характерното многообразие на финландската литература от края на 50–те години, та до наши дни.

След първия си роман „Тази тъй необикновена приказка“ (1961) до 1972 г. Хану Салама почти ежегодно издава по един роман, сборник с разкази, пиеса или стихосбирка. Има остър и неподправен стил, понякога язвителен, разяждащ хумор. След Лехтонен и Йотуни, никой не е разголвал тъй безжалостно обратната страна на живота във Финландия.

Мариа-Лена Микола

Мариа-Лена Микола (1939). Принадлежи към онова поколение от съвременните финландски писатели, които изразиха в края на 50–те и през 60–те години своята художествена концепция: да пишат само за своите връстници през шестото десетилетие. „Не искам да създавам нови легенди, разказвам за хората, които познавам най-добре и с които имам сродни преживявания, за техните деди и родители бих могла да разкажа само полуправди“ — с такъв вътрешен монолог ни се представя една от героините на Мариа-Лена Микола. В този дух са написани и нейните разкази в „Жени“ (1962), както и романа „Момиче като китара“ (1964).

Тимо К. Мука

Тимо К. Мука (1944–1973). През своя кратък живот този съвременен финландски писател е написал и издал шест романа, една стихосбирка и два сборника с разкази. Първият му роман „Страната ни е родна песен“ излиза при неговата 20–годишнина (1964 г.), а разказите му в отделни сборници: „Смъртта на кучето“ през 1967 г. и „Снежен страх“ — 1970 г. Творчеството му носи отпечатък на някакъв своеобразен романтизъм — така баладично, нюансирани и стилизирани са неговите герои и описания на живота в Северна Финландия.


Информация

Издание:

Сборник. Финландски разкази

Първо издание

Редактор: Георги Вълчев

Художник: Красимира Златанова

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. Редактор: Александър Димитров

Коректор: Людмила Стефанова

Излязла от печат юли 1978 г.

ДИ „Народна култура“ — София, ул, „Г. Генов“ 4

ДП „Стоян Добрев — Странджата“ — Варна, бул. „Хр. Ботев“

 

Suomalalsia kertomuksia

KOONNUT IA TOIMITTANUT:

tri Georgi Voltsev

Kustannus NARODNA KULTURA

Sofia, 1978

История

  1. — Добавяне

Библиоман