Читателски коментари от plamenova

Наскоро прочетох пак книгата както и биографията на писателката. Една позната ми сподели нейното виждане за книгата и смята, че малко хора наистина разбират какво се случва всъщност.Според нея авторката (която е учила психиатрия) не е написала продължение на книгата, защото накрая Скарлет е в капан и не и остава нищо друго освен да полудее подобно на баща си, на който тя така или иначе много прилича. Финалът е наистина трагичен, тъй като главната героиня пада от много високо и накрая на никой не му пука за нея. Малко хора си дават сметка, че капитан Бътлър е наистина голям негодник и най-вероятно е съсипал доста жени през живота си като им е изкарвал кирливите ризи за пред обществото. Накрая след като жена му е престанала да му е интересна най-безцеремонно и заявява, че не му пука какво ще стане с нея, а той доста се е позабавлявал като негодник и смята да уреди живота си като сложи маската на добродетелта. А репутацията на Скарлет е напълно съсипана под влияние на негодника Рет. Когато решава да се омъжи за него тя загърбва всичките си приятели и възприема максимата „да не ти пука какво мислят хората“. Идеята му е да са двама негодници, на които не им пука, но след като се ражда Бони и Скарлет решава, че не иска повече деца, той предава жена си и решава да възвърне репутацията си като използва Бони и децата на Скарлет. Естествено за пред хората той става добрия мъж, а тя лошата съпруга и майка. Оттам нататъка след скандала с Ашли поведението на Рет е много съмнително, защото отсъства от града цели 3 месеца а жена му е бременна и тръгва слух, че бебето не е от него. След завръщането му тя пада по стълбите и губи бебето, а това е съмнително. Излиза все едно мъжът и я е бутнал като е разбрал, че е бременна. Затова и доктор Мийд се държи толкова грубо със Скарлет накрая когато Мели умира. На него му е странно, че Рет нито веднъж не идва да види жена си когато абортира, а и Скарлет е била доста смутена когато е разбрала, че е бременна. Общо взето след кошмарния им брак, при който героинята губи единственото дете, което обича и едва оцелява при трагичния аборт на Скарлет и предстои да обере всички негативи, да дава безкрайни обяснения пред обществото и на децата си, да се грижи за Ашли и да агонизира от факта, че не може нищо да направи, за да върне мъжа си и че той никога няма да се върне при нея, защото веднъж взел твърдо решение е непреклонен. Докато той ще продължава да си живее безгрижно някъде ни лук ял, ни лук мирисал. Ако ви е направило впечатление през цялата книга той виси по баровете докато Скарлет е много млада и наивна, а и се налага да води жестока борба за оцеляване. Той има ужасно негативно влияние върху нея, събужда най-лошото в нея и макар идеята му е да се грижи за нея на практика неговата любов я съсипва. Тя твърде късно го разбира, тъй като той така и не проявява смелост да разкрие чувствата си навреме. И така жената, която е смятала, че може да командва всеки мъж с ужас ще установи, че все пак това е един мъжки свят и ще трябва да плати жестока цена за грешките на младостта. Принципно това е идеята — тя влачи цял живот тежък товар, който се казва Ашли, но накрая той става толкова тежък, че едва ли ще може да се справи без своята приятелка Мелани и без мъжа си.

Това е един интересен любовен роман, но в никакъв случай не е продължение на „Отнесени от вихъра“. Колкото и да се опитват да измислят нещо заради неясния финал на книгата, еми не им се получава. Прочетох „Скарлет“ преди „Отнесени от вихъра“ и много ми хареса, но след като прочетох оригинала продължението започна да ми се струва адски наивно. Наистина има ли някой над 15 години, който смята, че нещата са се развили по този начин? За мен главните герои вечно ще се разминават и като се има в предвид характерите им никога не ще има щастлив край за съжаление.

Книгата за мен е шедьовър! Наистина са малко скучни някои части, но именно те ни помагат да добием представа за тогавашния бит, култура, вълнения. Ана Каренина не е главен герой, но нейната съдба е най-трагична и поставя вечни теми за размисъл. Затова и според мен книгата се казва така. Като се замислим дори в днешното по-освободено общество следва ли да се развеждаме и да зарязваме децата си? Една жена след като е станала майка вече носи голяма отговорност. И на мен не ми харесва това, че героинята не обмисля докрай последствията за детето си, но пък това, че е искрена докрай в чувствата си е донякъде привлекателно. Чрез нея Толстой разкрива лицемерието на светските бракове, а Каренина е тази, която се погнусява от това и се опълчва срещу всичко. Тя е необиграна и точно в това е чара й.

Невероятна книга! Трябва да си без сърце да не те разчуства. Аз поне пролях няколко сълзи.

Най-хубавата книга на този автор за мене!

Любимата ми книга! Не знам какво толкова има в нея! Главните герои са двама глупаци, които от прекалена гордост не могат да си изяснят отношенията. Рет е гаден тип, който не уважава жените и презира добродетелта, а героинята е ужасно незряла и направо израства под негово влияние, без да осъзнава през повечето време как нарушава правилата именно покрай него. Накрая ти става просто жал за нея, защото тя е като едно изгубено дете, което не разбира докрай какво му се случва! Трагедията се засилва и от факта, че обществото тогава е било изключително нетолерантно към жените.

Страхотна книга, но е прекалено, че накрая Мертьой се оказва единствения злодей. Валмон е неин съучастник във всичко. Жалко за президеншата, че не успява да преживее угризенията си. Глупаво е да умреш заради мъж като Валмон.