Читателски коментари от Stas Kirov

Правото да четеш от Ричард Столман

Stas Kirov (13 август 2016 в 23:48), оценка: 5 от 6

Чета и псувам лошо…

Как може туй човечеството да става все по — тесногледо, тесногърдо и тесновсякакво?!!!

Принцът на огъня от Даниъл Силва

Stas Kirov (13 юни 2016 в 18:24), оценка: 4 от 6

До тука поредицата е на много високо ниво:

— има исторически събития, разказани достоверно

— няма твърде много, или поне не твърде натрапваща се пропаганда

— събужда интерес и търсене на допълнителна информация за описваните случки

— демонстрира завидно познание на теми като изкуство, археология, реставрация и не на последно място на определени служби за сигурност, което я прави много интересна.

— доближава се до стила на писане на Лъдлъм и Кланси

За любителите на този вид литература — препоръчвам !

Благодаря на Читанката за предоставената възможност !

Приятно четене!

Живи и мъртви от Константин Симонов

Stas Kirov (2 юни 2016 в 15:37), оценка: 4 от 6

Здравей Veliki,

Владимир Карпов — " Да се залови жив ",

Борис Полевой " Повест за истинския човек ",

Уилям Уортън " Отбой в полунощ " и

Ерих Мария Ремарк

" На Западния фронт нищо ново " + " Обратният път ",

също и Екзюпери

" Боен пилот " …

Поне за тези се сещам, ей така на бързо.

Приятно четене!

П.П. Препоръчай нещо, което ти е харесало на теб, че и аз отдавна не съм чел хубава книга с такава тематика.

Вълчи капан I от Христо Калчев

Stas Kirov (8 май 2016 в 17:20), оценка: 4 от 6

В по-горния коментар не визирам Владо Деверов!

Вълчи капан I от Христо Калчев

Stas Kirov (8 май 2016 в 17:18), оценка: 4 от 6

Определено има разлика между тази и другите книги от поредицата.

Жалко, че няма вече кой да напише следващите…

Много автори са вулгарни, но малко имат какво да кажат и знаят как да го кажат!

И така си остават просто вулгарни…

Юбик от Филип К. Дик

Stas Kirov (8 май 2016 в 15:15), оценка: 5 от 6

Хубава книга.

Малко бавно почва и после свършва неочаквано бързо, но всичко между началото и края си струва да бъде прочетено!

Посява семена за размисъл, което е едно от предназначенията на научната фантастика…

Художникът убиец от Даниъл Силва

Stas Kirov (25 април 2016 в 13:53), оценка: 5 от 6

Много хубава поредица!

Стилът, познаването на материята и напрежението вплетено между думите е подобен на този на Лъдлъм!

За любителите — препоръчвам с две, поради липсата на повече, ръце!

Вино от глухарчета от Рей Бредбъри


И с мен беше така.

Разбирам Ви и съм съгласен напълно.

Хубава вечер!

Техану от Урсула Ле Гуин

Stas Kirov (4 април 2016 в 19:43), оценка: 4 от 6

Аз дадох оценка на реализацията, не на идеите.

Идеи имаше но угасваха, не биваха развивани.

Пример и за двете за мен е „Дюн“ на Хърбърт, или „Фондацията“ на Азимов. Там не са само идеите… Там вече е творено всеобхватно.

Дайте ми други, ваши си примери. Ще ги прочета с удоволствие!

Техану от Урсула Ле Гуин

Stas Kirov (2 април 2016 в 15:10), оценка: 4 от 6

Прочетох всички книги от поредицата.

Обикновено избягвам да правя анализи и критики, но ще се опитам да отговаря на въпроса Ви/ти.

Когато започвам книга аз имам някакви очаквания и същевременно желание да бъда изненадан. То е като да чуеш нова песен, опера, видиш картина , пластика или просто цветенце на пролет…

Фантастиката, Фентъзи, Утопия и Антиутопия, Магически реализъм, са стилове, от които очаквам да ме пренесат в един друг свят-красив, грозен, добър, лош, вълшебен , нереален, просто друг. Карат ме да погледна на моя около мен с други очи и да се опитам да го направя по хубав. Такава една книга често ми отговаря къде, сред какви същества, обичаи и нрави би ми се искало да живея или не. Изключва реалността…

„Землемория“ почти е такава. Почти ме пренесе в един вълшебен свят, но не съвсем, почти беше със социална насоченост, но не винаги, почти се докосваше до магическия реализъм, ама и там не достатъчно…

Все едни недоразказани приказки.

Вашият-твоят анализ остави у мен много повече от колкото всички книги взети заедно!!!

Така го чувствам!

А те, те ми оставиха липси, като загубени парченца пъзел. Знам, че картината би могла и да е хубава, но ми липсват твърде много от тях и то на важни места ( Мона Лиза без усмивка, Пиетата без глава, Травиата без Виолета…)

Други са очакванията и изживяванията ми, разбира се, когато чета Щайнер, Лау Дзъ, Фройд и тн. Но това е друг вид литература.

Не искам да идеализирам или низвегвам. Не обичам да не обичам.

За това ще опитам с още книги от авторката и току виж някоя ми проговори?!?

П.п.

Не знаех за правилата за изразяване.

Благодаря ти! :-)

Техану от Урсула Ле Гуин

Stas Kirov (1 април 2016 в 14:44), оценка: 4 от 6

Тогава определено бих се върнал и препрочел Казандзакис, Маркес, Памук, Уортън, Бах, Айтматов, Азимов и Толкин, Лукяненко и Мураками, и…

това четиво обаче — не мисля.

Но бих препоръчал „Землемория“ на децата край мене.

Надявам се, различието в мненията ни да не оставя горчив привкус у Вас ?!!

Хубав ден!

Занаятът: Легенда за драконовия дар от Алекс Кош

Stas Kirov (31 март 2016 в 22:16), оценка: 5 от 6

Истинско удоволствие!

Благодаря!

Техану от Урсула Ле Гуин

Stas Kirov (31 март 2016 в 21:23), оценка: 4 от 6

Само от уважение към физическия труд на авторката дадох оценка над (3) …

Това са първите книги от поредицата, които прочитам, но тази просто ме измъчи.

Аз обичам фентази и фантастика и очаквах повече от така наречената „кралица“ в жанра.

Може пък да съм с твърде завишени критерии, или просто вече стар за „Землемория“…

Виж Дж.Р.Р. Толкин и сега ми въздейства по същия начин. А не е само той…

Ще пробвам с други нейни книги, може би ще открия нещо хубаво?!?

Благодаря на Читанката!

Трима другари от Ерих Мария Ремарк

Stas Kirov (22 март 2016 в 23:18), оценка: 6 от 6

Има нещо вярно, за жалост…

Но не винаги.

Аз си направих съвсем скоро един малък ренесанс с „Черният обелиск“.

Всяка възраст дава по нещо ново в прочита. Не бих се отказал да препрочитам хубава книга само заради изминалото време.

Хубавата книга си е хубава.

Рейн-Сан: Заложник на съдбата от Бари Айслър

Stas Kirov (14 март 2016 в 13:08), оценка: 5 от 6

Е, много добра поредица!

Нямаше слаба книга.

Прекрасни и достоверни описания на места и събития, интересно разказани и показани през една съвсем различна, типично източна, гледна точка…

И никъде манджата не беше пресолена, което се случва рядко в този тип книги.

Благодаря!

Аз съм легенда от Ричард Матисън

Stas Kirov (25 февруари 2016 в 01:31), оценка: 3 от 6

Много благодаря !!!

Тъкмо я бях позакъсал с идеи за фентъзи и/или фантастика и предложението ми идва съвсем навреме.

В романите на Саймък се среща такова преплитане на двата жанра и ми хареса.

И в някои на Лукяненко има такава моменти…

А Хари Потър не съм чел и за това няма как да сравня.

Но ще му дойде времето.

Лека !

Аз съм легенда от Ричард Матисън

Stas Kirov (24 февруари 2016 в 01:41), оценка: 3 от 6

Д,

Просто филмът ми хареса повече…

Не съм искал коментарът ми да прозвучи неуважително към автора.

Но поддържам мнението си , а то се основава на база сравнение с книги на Азимов, Кларк, Саймък, Хърбърт, Толкин, Лукяненко и други, които са успели да ми изградят някакви критерии.

Препоръчайте ми нещо интересно в тази насока ако имате желание и възможност?!!

Благодаря предварително!

Лека.

Огнена Сиена от Дейвид Морел

Stas Kirov (24 февруари 2016 в 01:20), оценка: 3 от 6

Първата беше " Петата професия " и никак не съм впечатлен.

Имаше много неточности, не познаване на спецификата на професията ( оръжия, пораженията върху човешкия организъм и психика, бойни техники и тн. ) Прочел съм всичко, което съм могъл, на Лъдлъм, Форсайт, Кланси, Лий Чайлд, Айслър, и сега чета Силва. Има и други но тези ми идват на ум сега…

Разликата в стила между горе изброените и Морел, е меко казано огромна. Дано не ви засегна, че всеки си има любими писатели и книги ?!

Ако има нещо — съжалявам.

Но ще се вслушам в съвета ви и ще почна трилогията.

Благодарение на коментарите и форума си намерих страхотни книги и автори.

Благодаря и лека !

Огнена Сиена от Дейвид Морел

Stas Kirov (23 февруари 2016 в 00:16), оценка: 3 от 6

Вече втора книга от този автор и едва успявам да я дочета като прескачам не само абзаци, но и цели страници.

Някой ми го беше препоръчал като подобен на Р. Лъдлъм , но е далече — далече…

И сам воинът е воин от Юрий Долд-Михайлик

Stas Kirov (19 февруари 2016 в 15:27), оценка: 4 от 6

Приятна, но наивна книжка.

Пропагандата, или по-скоро идеализмът присъщ на времето, надделяват над фактологията, свързана с описаните събития.

На любителите на жанра препоръчвам:

http://chitanka.info/text/28288-da-se-zalovi-zhiv

Прекрасен и достоверен роман!

Все пак благодаря за предоставената възможност на екипа на Библиотеката!