Читателски коментари от Петър2

И на мен много ми хареса книгата, която открих и прочетох преди 3–4 години. Толкова хубава книга, за която /почти/ никой не говори. Дори и да е взаимствал нещо отнякъде, творбата си е уникална, обстановката българска и автентична. Струва ми се, че описва по-малък град, а не Варна, даже подозирам откъде е взел описания — даже не от морето. Героите не са идеални, философията, която присъства е интересна. След това Вежинов е трябвало доста други „творби“ да напише, за да си „оправи“ имиджа. Но има и други достойни неща от по-късния си живот.

Търся други такива български романи като „Синият залез“.

Дълго време съм се въздържал да посегна към тази книга, най-вече заради непривлекателните и с етикети от критиката главни герои. Нещата не са толкова прости. Анализ, който да ми хареса не намерих досега, но и аз няма да се опитвам да съм подробен. Ще кажа, че всеки има какво да намери в книгата. Самият автор е живял в Испания около година и освен другите си занимания е направил много задълбочени проучвания, а и е осъзнал процесите в страната. Международен успех не е получил, но достатъчно е ние българите да си го ценим. Всяка страница от книгата си заслужава с правдивостта и психологизма на автора. Главните герои не бива да са образец за никого, но не ги приемам и за само отрицателни. Във Фани има нещо, започваме да сме на нейна страна, въпреки първоначалните и и натяквани егоистични мотиви, тя си рискува живота в полевата болница, а после се споменава, че е носела храна на нуждаещи се в гражданската война. Търпи развитие, променя си и отношението към йезуита, и в крайна сметка не стига до никъде. Ясно е Димов на каква страна стои в социална и политическо гледище, на фактът, че е избрал да опише тези герои, ни дава разбиране за сложността на живота. Усещам и същността на писателя — той не би разстрелял никого в Народния съд.

Фани най-вече страда от безделието на целия си живот, а когато се захваща да прави нещо, то е разбито от самоунищожителната природа на войната.

В книгата има положителни образи, макар и второстепенни, но достатъчно разкрити за читателя. За мен едни от тях са йезуитите, които не са йезуити. Що се отнася до Ередиа, въпреки че има качества, той принадлежи на друго време и не ми е интересен. Имал съм досег със вярващи, които се опитвам да ме убедят в нещо точно с тази религиозна схоластика, а аз я възприемах за доста тъпа, която нищо не доказва и винаги може да се обърне наобратно. Който иска да вярва, добре, да бъде добър член на обществото, но без догми и присъди.

За мен по-разбираема оценка е единицата на Марчев, отколкото това средно аритметично. И нещо очевидно — Марчев никого не обижда, дори авторите, които не харесва, просто ги е поставил в „черния си списък“. Всеки си слага мнение, един вид се опитва да си наложи своето, но нали и ние читателите това търсим, за да се ориентираме за нещо непознато. Докато госпожата иска да закрие дискусията, като слага средно аритметично на Стругацки, защото не е Пратчет.

На мен „Хищните вещи на века“ не ми беше скучна, просто зависи кой какво търси, във време, в което „философ“ е станала обидна дума за някои. Поне за четящите не трябва да е. Докато „дървен философ“ определено си е обида, мек синоним е „неправилен“ или „грешен“ философ.

И относно „стила НФ“, вероятно иска да каже жанра НФ, дали авторите са я издали с такъв етикет, за да кандидатстват за „Хюго“ или нещо друго, или проблема е само дотам на кой рафт вкъщи ще си я сложат Пешо и Веска? И като излизат извън рамките на жанра, губят точки? А „1984“ какво е? Между другото в руските електронни библиотеки си има раздел „Социално-философска фантастика“ и още няколко вида фантастика, но не смятам, че е задължително определението да е точно.

Като почитател на Стругацки, изкушавам се да се включа в дискусията. Любител съм и на жанра антиутопия, а „Хищните вещи“ си е точен пример за жанра. Такива книги четат хора, които се опитват да познаят и какво е утопията — идеалното общество, или се вълнуват за бъдещето на човечеството. Това е жанра, който остава най-интересното разклонение за възрастния любител на НФ като мен, на когото е минало през ръцете почти от всичко. Прочел съм над 10 романа или повести на братята /предимно като студент/, и си имам предпочитания повече към някои от тях, например „Милиард години до свършека на света“. Ако някоя ми хареса по-малко, логичен извод е, че не съм я разбрал напълно /например „Охлюв на склона“/. Този читател с единицата, който беше захапан, освен че не може да препише правилно името на авторите, не знае, че „Дори насън не виждаме покой“ е обемист сборник от четири независими известни романа, за които му е рано да се захване. Който почитател на НФ харесва Артър Кларк и Станислав Лем например, не може да пренебрегне Стругацки. И последно да си призная, че и аз имам непрочетени книги от Стругацки, попадали ми, а „Обреченият град“ дори я имам вкъщи. С две думи авторите си искат сериозно четене /с елементи на размисъл/.