Читателски коментари (за „Синият залез “ от Павел Вежинов)

Толкова живи детайли, образи и миризми! Можеш да почувстваш всичко четейки тези редове. Павел Вежинов — невероятен! Писан толкова рано, чувства се разликата с по-късните му произведения. Както при всяко негово произведение, след последния ред в ума ти остават толкова много въпроси и едно тежко чувство за неизбежност…

Хубава книга ! Малко е подтискаща историята на моменти , но пък описанията са жестоки.

Едно вълнуващо докосване до изключителния талант и възможности на младия Вежинов.

Асоциацията с ранния Ремарк е неизбежна, а непредумишленото сравнение, от което просто не успявам да избягам, е в полза на Вежинов.

Прекрасен роман, който освен литературните си качества ни носи нещо направо невиждано: среща с България в края на 30-те; истинската България, преди да бъде размазана от червеноармейския ботуш; преди да бъде изтрита и изцяло подменена от комунистическата пропаганда; преди да бъде заличена от спомените на родителите на нашите родители под заплахата от репресии; България, за която ние не знаехме нищо и за която и до днес в обществените представи всичко е лъжа.

За съвременния читател „Синият залез“ звучи като произведение в жанр алтернативна история. Събирал съм фрагменти, малки късчета от тази истина през годините, но тук направо получих свръх-доза. Истината е вълнуваща, а последвалата история дълбоко трагична. Прекрасно е, все пак, че до нас достигат понякога такива художествени документи. Един ранен романот Вежинов — и милион комунистически парцала с лъжи биват анихилирани на мига. Варна — атмосферата на България преди гръбнакът на тази крехка европейска нация да бъде строшен. Алтернативна история. Нашата истинска история.

И на мен много ми хареса книгата, която открих и прочетох преди 3–4 години. Толкова хубава книга, за която /почти/ никой не говори. Дори и да е взаимствал нещо отнякъде, творбата си е уникална, обстановката българска и автентична. Струва ми се, че описва по-малък град, а не Варна, даже подозирам откъде е взел описания — даже не от морето. Героите не са идеални, философията, която присъства е интересна. След това Вежинов е трябвало доста други „творби“ да напише, за да си „оправи“ имиджа. Но има и други достойни неща от по-късния си живот.

Търся други такива български романи като „Синият залез“.