Читателски коментари (за „Осъдени души “ от Димитър Димов)

Димов си е Димов. Книгите му са блестящи.

Това пълният текст ли? Струва ми се, че липсват разни части?

Благодаря!

Много хубав роман, лошо обаче, че има много правописни грешки

Дълго време съм се въздържал да посегна към тази книга, най-вече заради непривлекателните и с етикети от критиката главни герои. Нещата не са толкова прости. Анализ, който да ми хареса не намерих досега, но и аз няма да се опитвам да съм подробен. Ще кажа, че всеки има какво да намери в книгата. Самият автор е живял в Испания около година и освен другите си занимания е направил много задълбочени проучвания, а и е осъзнал процесите в страната. Международен успех не е получил, но достатъчно е ние българите да си го ценим. Всяка страница от книгата си заслужава с правдивостта и психологизма на автора. Главните герои не бива да са образец за никого, но не ги приемам и за само отрицателни. Във Фани има нещо, започваме да сме на нейна страна, въпреки първоначалните и и натяквани егоистични мотиви, тя си рискува живота в полевата болница, а после се споменава, че е носела храна на нуждаещи се в гражданската война. Търпи развитие, променя си и отношението към йезуита, и в крайна сметка не стига до никъде. Ясно е Димов на каква страна стои в социална и политическо гледище, на фактът, че е избрал да опише тези герои, ни дава разбиране за сложността на живота. Усещам и същността на писателя — той не би разстрелял никого в Народния съд.

Фани най-вече страда от безделието на целия си живот, а когато се захваща да прави нещо, то е разбито от самоунищожителната природа на войната.

В книгата има положителни образи, макар и второстепенни, но достатъчно разкрити за читателя. За мен едни от тях са йезуитите, които не са йезуити. Що се отнася до Ередиа, въпреки че има качества, той принадлежи на друго време и не ми е интересен. Имал съм досег със вярващи, които се опитвам да ме убедят в нещо точно с тази религиозна схоластика, а аз я възприемах за доста тъпа, която нищо не доказва и винаги може да се обърне наобратно. Който иска да вярва, добре, да бъде добър член на обществото, но без догми и присъди.

Напълно съм съгласна с горния коментар.Искам само да добавя,че безделието води към упадъчен живот винаги.

Последната третина от книгата всякаш е редактирана от партийния секретар. В началото книгата върви с героите си и действието се развива с тях. Към края фокусът се премества върху политиката и авторът започва да съди кои са добрите и кои са лошите. Явно това е била цената тогава книгата все пак да види бял свят.