Читателски коментари от Мечето Кода

Ееее сега…те това ще си го копна за лично ползване: анаболна алтернативна сексуална ориентация, накратко ААСО. Мечката ми е доволна :D. Но имам забележка (винаги имам, заради пола е). Не съм на мнение, че става дума за ААСО. Книгите описват все пак хетеросексуални отношения, доколкото разбирам от резюметата към тях. Освен това задачата е да привлекат вниманието на точно определени потребители. Няма да навлизам в подробности кои са те, темата е дъвкана многократно и винаги е била повод за култови разправии и бърсане на разплисканото от вентилатора от горкия модератор.

Иначе — на мен картинките не ми пречат, защото „плáкнем óчи“, както му казват по родния ми край. Пречи ми обаче съдържанието. Има много за мрънкяне, но има и читател/к/и (?!). Така че не виждам обективна причина да развалям кефа на имащите мерак за писмено порно. Любезните домакини на сайта не развалят моя след като публикуват и кориците (не само такива, принципно говоря), за което аз съм много благодарна, впрочем. Така успявам да се ориентирам оттук по зрителна памет какво имам в библиотеката вкъщи (BG,) без да пазарувам на сляпо онлайн или просто да предпочета собствения ми хартиен вариант пред приложенията в Читанка.

Но да, определено корицата тук подвежда или както пееше Спенс „триумф на външността над същността“ ;)

Мечката е дърта с една дума :D.

По повод по-горе зададения въпрос към препоръки за романтично фентъзи без хард порно — трудна работа е да се намери нещо четивно без ЛГБТ глупотевини или толкова нескопосно развитие на сюжетната линия, та да вие човек от яд за съсипването на хубавата идея. Отделно и това с писмения сериал — голяма досада, ама… личен избор.

Това, което е горе-долу приемливо и се намира на български са поредиците на Сара Дж. Маас. Не знам зали е разрешено да препоръчвам издателство или сайт тук, но мисля че книгите в хартиен вариант са достъпни в повечето от онлайн книжарниците и едно търсене в нета ще свърши работа. В Читанка има само първите 3 от сериала ToG. Попаднах случайно на тях тук (дочетох ги обаче не на български) и мисля че се вписват чудесно в търсената от Вас категория. Никога не коментирам превод, защото нямам елементарните компетенции за това, но …другата поредица на Маас (ACOTAR) в книжен вариант на известно наше издателство, ме учуди с пунктуационни и дори правописни грешки, което за мен е твърде неприемливо, след като следва да се изръся 20+ лева за книга. Държа да отбележа, че от близо 20 г не използвам интензивно български в ежедневието си, а това води до известна загуба на знания, та щом аз при това положение намирам грешки, значи че те са в пъти повече за активно ползващите писмен български, професионалисти и филолози. А това дразни. Споменавам го, защото не искам да съм причина някой да си купува книги на солидна цена (все пак поредици) и да се сърди на мен, че не съм предупредила за това.

Друго, което става, е поредицата на К. М. Монинг — Fever. Не ми оставаше никакво време да дам обстоен коментар (имам много за мрънкяне и там), а и нямам база за сравнение, защото не съм си губила времето да чета писмените порно-поредици, които изреждате. Но сравнявам Монинг с Маас и затова мисля, че се класира към изискванията Ви. Има ги всички 5 книги в Читанка. Няма нужда да ги купувате в хартиен вариант.

Засега това, че стана много дълго, а имам и работа. Надявам се на първо време да става. Докато изчетете ToG ще мине поне месец, предполагам. Все пак за писмени сериали става дума : Р

„Искрица живот“ на Е.М. Ремарк. За мен няма нищо по-добро по темата.

Кофти, тъкмо се засилих да я чета :/… Анотацията прозвуча обнадеждаващо и обещаващо. Може ли да внесете известна яснота по въпросния срив? Какъв е/в какво се изразява недостатъкът на това произведение? Защо и какво точно не Ви допадна? Впрочем аз имам „за мърморене“ и по продълженията на Дюн, ама това е друга тема. Така че донякъде схващам на какво се базира оценката, че трудно се пише нещо друго като Дюн. Просто ми стана любопитно и ми се щеше да разбера дали да рискувам и да се дразня за изгубеното време, което и без това е кът, или просто да подмина. Благодаря предварително!

Няма такава. Историята на сестрата се развива паралелно с тази на брата в същия роман. 2 в 1 иначе казано ;-)

Извинявам се, че се намесвам така кощунствено във вътрешния Ви мир.

Така, както сте го подкарали Вие и вие които сте там група или каквото, претендиращи че следвате някакви завети на някой си (…не става ясно кого, защото концепцията 3 в 1 върви само за онова кафе), сами се грижите за унищожаването на малкото остатъче приемлива идея в това, което наричате християнство, за един по-възвисен вътрешен свят и т.н. Много сте усърдни напоследък. Пак ли ще спретнете някоя Инквизиция, или Реконкиста? Нали така чистите (вековен опит, не ли?) „антихристиянската измет“(цитирам Ви) от лицето на земята?

Таксил може да е най-презрения безбожник (това е много спорно), комунист (вероятно) и сатанист (възможно), но усърдно се е постарал да подиграе лицемерието и алчността на кликата ви, което явно не ви отърва.

Мен лично ме вълнува друго…Кога ще вземете да изчистите откровените лъжи и глупостите, дето натворихте в името на нещо си (недефинирано)? Кога ще се извините за безобразията и най-масовия геноцид, убийства и т.н., които човешката история познава, в името пак на онова недефинирано понятие. А за онези, които не споделяме Това Разбиране, пак ли ще има клади? С какво сте по-добри от останалите, за да претендирате за всевечност и справедливост? Това сигурно го е вълнувало Таксил, та да се вдъхнови така ;), а?

Това питам и аз. Веднъж попитах, казаха ми да не задавам въпроси, а да вярвам. Да, ама да бе, да….:D И все пак тя върти ли се? Върти се :D и още как, че има и нахалството да се върти около себе си…какво себично безобразие :D

N.B.

Преди да ме погнете за безбожие и ругателство, добре си помислете. Няма да спечелите по никакъв начин този спор с мен. Категорично отричам 3 в 1 комикса ви и претендирам, че това е най-антибожествената идея, пръквала се някога. Мисля също и че това руинира изцяло най-добросъвестните домогвания на християнската доктрина като цяло. Фундаментът ви се губи, оттук тръгват всичките ви проблеми…също и най-зловещия — безнаказаността. Не сте богоизбрани…наредете се на опашката все пак, има други преди вас!

Присъединявам се към горните две мнения и не разбирам позитивните коментари за поредицата. Стигнах за два дни до 6 глава, което смятам е показателно. Скучна, елементарна фабула, с до болка познатите елементи на тийн литературата от Хари Потър и нататък. Гротескни образи на дразнещи герои, които са като второкласни актьори в долнопробен сериал. Не грабват, не са убедителни и определено водят безумни, безсмислени диалози. Нивото е на чиклит, ама до софт-порното, за което споменава Един читател, така и не стигнах, но едва ли ще е изненада да има дори ЛГБТ (мандахерца се напоследък и някакво Q, дето не знам какво означава и затова не го пиша) в гювеча (ако на някой му се обсъжда с мен точно тази тема във фентъзито, да заповяда друг път, че днес станах наистина с южното полукълбо нагоре).

В общи линии книгата, вероятно поредицата и със сигурност авторката не покриват критериите за прилична литература от жанра фентъзи (напр. липсва и най-беглият намек за епичен елемент), с която човек може да се отпусне, да се позабавлява и попадне в чудат и фантастичен свят, така както би трябвало да бъде.

Понеже от октомври насам може да се каже, че проучвам т.нар. понятие romantasy (сборно определение на romantic fantasy и fantasy romances според зависи доколко елементите на романса и фентъзито преобладават), съм склонна да приема, че тук става дума за същото, при това доста слабичко като краен продукт. Не мисля, че проблемът е в превода, нито пък дали има плагиатство. Липсва умението да се пресъздаде достатъчно интригуваща идея, дори и да е експлоатирана до баналност, както и способността да се изграждат силни, завладяващи образи, без значение дали положителни, отрицателни или и двете, така че да остават в съзнанието задълго, след затваряне на последната страница.

Мисля да дам обаче шанс на Анджей Сапковски с Вещерът и на Антъни Райън със Сянката на Гарвана, защото не мога да отпиша с лека ръка жанра, заради някакви глупотевини. С голямо удоволствие забелязах, че в Читанка книгите от поредицата на Сапковски са в правилната последователност, но започнати с номер 3, което не би трябвало съвсем да е така, защото има предистория в три тома (няма ги тук). Т.е. би било добре ако са номерирани, да е направо от 1 до 5, а ако не, то от 4 нататък. Това разбира се не е критика към подредбата и се надявам да не бъда разбрана така. Наистина станах с Юга нагоре :D

Предвид, че сигурно ще има много несъгласни с моя коментар, дълго се чудех дали да го напиша. Пускам го с уговорката, че не съм прочела поредицата докрай (6 и 7) и че не възнамерявам да влизам в полемика. Изразявам лично мнение и впечатление от прочетеното дотук, вкл. 5 книга както и от уважение към искрените фенове на жанра фентъзи.

Попаднах на книгата тук (23.09.20) като си признавам най-чистосърдечно, че се загледах единствено в корицата. Зачетох се от любопитство, а не с цел или интерес. Историята грабва веднага, това признавам. Бързо очертава характера на главната героиня и то в съвсем не добра светлина. Заинтригувах се, защото ми харесват такива типажи и така продължих нататък. Поредицата е наистина много увлекателна. Чудесна история с почти всички класически елементи като борбата между доброто и злото, приятелството, приципните позиции и т.н. Няма да изпадам в подробности, за да няма спойлери, само подчертавам, че става дума за бясно приключение с много демони, борби, бягане по покриви, преследвания в мазета, катакомби, канали и каквото още се сетите, а дори и да се сетите, Сара Маас вече ви е изпреварила. Тъй като тук досега са пуснати само три книги от общо седем е добре да спомена, че общият обем на страниците възлиза на над 4000, това на английски. Не знам колко са на български, но така представата, че действието ще е протяжно, е възможно да демотивира доста читатели, стига да не са заклети фенове на многотомни поредици. И тук вече идва моята критика.

Досега не съм вярвала, че е възможно да попадна на нещо друго, което да ме изненада след писменото порно, ама оказа се, че да и това е писменият сериал. Не се шегувам. До края на 5 книга не ме напусна усещането, че чета сценарий за следващите Тронове. Не знам дали е от стила на писане или от прекалено много и подробни отклонения по фланга с второстепенните герои, нито пък дали е от личната ми неприязън и скептицизъм към поредици, но имаше моменти, в които ми идеше да удуша госпожа Маас. Все още се чудя как е възможно интригуваща история да бъде така пресъздадена, че да напомня на някакъв скапан треторазряден сериал. Почти всички образи на главните герои на моменти бледнеят, губят своя магнетизъм или директно дразнят. Това положение остава до края на петата книга и макар че ги прочетох наистина бързо, постоянно ми се налагаше да се стряскам от възможността това положение да се влоши още повече.

Обаче от 4 книга натам ситуацията взе обрат. Явно госпожа Маас е решила да се изреже на завоите с мръсна газ, където от мантинелата нататък е само розово и опаааа…инцидент. Беше ми ясно още в самото начало, че ще забие в романтиката, обаче …да му се не види, така ли трябваше точно да стане? Хубавото от цялата работа с досега до розовия жанр е единствено това, че са ни спестени солидно количество порно подробности, а и докато се стигне до първата целувка са едно на ръка към 1000 страници. Бау :D. Нататък вече все едно сме в зоната на здрача, имам предвид онази с вампирите на Майер. Нали се досещате какви оргазми ще има в пета част и как се чупят шест палми наведнъж от това. Тук вече нещо в мен каза ПРАССС. Кощунство е в едно многообещаващо фентъзи да има такива глупости. Преглътнах ги единствено, защото са още в някакви що годе приемливи рамки, докато не видях анотациите за 6 книга и спойлери в тях. Не мога да коментирам обаче, защото както вече споменах, все още не съм я прочела.

Също така няма да коментирам и героите, понеже е невъзможно без спойлери, само ще спомена, че твърде много от второстепенните, появяващи се наистина съвсем мимолетно или незадоволително в описанието, засилват това чувство за писмен сериал и мачкат като цяло темпото на действието до такава степен, че ми се наложи да се връщам назад не със страници и глави, а с томове, за да се сетя кой какво и кога е казал, направил, възнамерявал да предприеме и т.н.

Като цяло не препоръчвам книгата на феновете на стойностното фентъзи на Ле Гуин, сатирата на Адамс и особено на грандиозното монументално творчество на Толкин, основа на жанра, защото това тук няма да им импонира по какъвто и да е начин. Все пак не мога да не призная предимствата на книгата и привлекателната ѝ сила именно с несъвършенствата и изненадата от тях. В пъти по-добре е от вампирските на Майер, по моя преценка, именно заради това диво препускане и напрежението преди голямата битка срещу злото. Дори дразнещата романтика е по-добре презентирана от тази на Майер и колкото и абсурдно да звучи, не стои като кръпка на фона на целия екшън. Мисля, че затова книгата е бестселър, тъй като Сара Маас е успяла да намери някакъв синхрон в недостатъците по начин, който да е симпатичен дори и на по-претенциозните читатели.

Рецензиите в Амазон си струва да бъдат погледнати, преди да се започне поредицата. За мен все пак е учудващо, че сравнително малък процент читатели намират недостатъци и прецених, че може би такава е модата на писане към момента, както и че това се търси на пазара.

Започнах първите три тук, но 4 си го взех съвсем спонтанно в книжарницата, защото чуждоезичният текст ми допадна повече и затова реших да не дочета книгата на български. 5, 6 и 7 поръчах онлайн като дълго се чудех за 6. Пояснявам: 5 и 6 текат успоредно, но просто сюжетът е разделен в два тома. Проблем е обаче да се мине директно на 7 според някои рецензии именно поради това, че в 7 се появяват части от действието в 6 и така възникват пропуски в цялостното възприятие на повествованието.

Не мога да дам оценка, защото ще е заблуждаваща и субективна, както и несправедлива спрямо поредицата като цяло поради това, че все още не съм я довършила. Пиша под книга 3 защото на мен специално най-много ми допадна.

Появата на Роуан …hot hot hoooot :D..зарадвах му се, ама това се дължи на напълно разбриданото ми съзнание и фетиша към татусите. Ммммда…ако навият Скарлет Йохансон за ролята на Селена, макар че вече одъртя и тя милата като мен, мога да се пожертвам да изгледам сериала, не само да го прочета. :D