Читателски коментари от Дияна В.

Книгата е с много интересен сюжет. Харесва ми. Но не мога да преглътна и да не отбележа, че пунктуацията в текста е в несъответствие с това, че чета тази книга от такъв огромен форум на литературата като „Моята библиотека“. Може би това е работа на редакторите, но при тази повсеместна неграмотност, се надяваме, че четейки тук, аудиторията ще понаучи някои елементарни правила, напр. къде точно е мястото на запетайката.

Книгата е интересна, историята ме увлече и не усетих кога стигнах края. Хареса ми.

Наивно до глупост, на мен ми се стори като посредствена приказка.

Харесвам книгите на Мейв Бинчи, тази също не ме разочарова. Увлекателни истории, от които можеш да научиш много.

На мен книгата много ми хареса — истории от реалния живот, забавни диалози, интересни персонажи. Бих я прочела отново в определени моменти.

Не е посредствено, но пък чак страхотно, не бих казала. Наивна приказка, това е.

Скучна, затова не ми вървеше четенето.

Като че ли авторката е имала пред себе си пътеводител за Южна Африка, когато е писала това произведение. Нелогично написано, следвайки линия, която обърква много често посоката. Загубено време!

Не очаквах много, когато започвах да чета. Но книгата е страхотна.

Една книга, за която след като прочетеш, продължаваш дълго да разсъждаваш и мислиш. Чета я за пореден път, има отделни пасажи, които препрочитам и препрочитам.

Историята, която се разказва, наистина е завладяваща. Разчувства ме и не исках да свършва. Това определено ще е книга, към която ще се връщам и друг път.

Нищо интересно не видях, да, идеята беше добра, но много наивно развитие на нещата, алогично поведение на героите. Признавам, че си загубих времето.

Книгата е невероятна, прочетох я с огромно удоволствие!

Пълна глупост, незнам къде е проблемът, от автора или от превода, но си загубих времето.

Тъжно, много тъжно, но така стоят нещата в живота.

Книгата е разтърстваща. Много, след като я прочетох, мислих и мислих, разсъждавах и преживявах героите. Наистина е много хубава.

Книгата не е лоша, увлича. Но последните няколко глави сякаш са писани от друг — наивно и посредствено.

Анотацията се отнася за първата книга от поредицата — „Подарък от съдбата“, а втората книга е за Дамарис.

„Четири млади жени изглеждат обречени да прекарат живота си в нищета… докато една смела и отчаяна постъпка не преобръща съдбата им. В «Сватба през зимата» една компрометираща ситуация води до неочаквана венчавка и неустоимо изкушение…

Заради нещастното си минало Дамарис Чанс се е отказала от мисълта за брак, но нейната настойница, лейди Биатрис Девънам, я убеждава все пак да дебютира в обществото и да прекара един изпълнен със забавления сезон.

Когато се озовава в компрометираща ситуация с красивия развратник Фреди Монктън-Кумс, Дамарис няма друг избор, освен да се омъжи за него… стига бракът да е само формален. Новият й годеник като че ли приема условията й, но всъщност има съвсем друг план: да прелъсти своята неохотна зимна невеста.

Ще разрушат ли тайните на Дамарис шансът й за истинско щастие или Фреди ще й помогне да се отърси от оковите на миналото и да се поддаде на неустоимото изкушение?“

Това е може би най-интересната история от поредицата, много ми хареса !

Според информацията в биографията на Н.Робъртс, тази книга е една от първите, написани от нея. Само с това си обяснявам посредствения и наивен сюжет, стилът няма нищо общо със следващите романи.