Един ден в София от Янко Трендафилов
Яко активно мероприятие сте му спретнали на Янко. Явно някой/някоя много му е набрал/а…
И разбира се, накъде без читателя Фракс?
Пошъл фарс.
Роза през зимата от Катлийн Удиуиз
Не! Благодаря!
На кого правописЪТ, на кого граматиката…
Карлос Кастанеда, учението на дон Хуан и вярата на светите мъченици Киприян и Юстина от Илия Иванов
Браво, фракс-прас! Бой но гнилия западен империализъм! Ама само по западния, ей! И по юдео-нам-к’во-си…
Хищните вещи на века от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Романите и повестите на АБС без съмнение са скучни за читатели на остоковеното конвейерно фентъзи. Те не са за развлечение и не залъгват със санирани и фризирани морални избори — те предлагат философски послания и са интелектуална провокация от парадигматично друг порядък.
Какъв порядък — не се наемам да го обясня на особа, която в пореден постинг изписва фамилията на Аркадий и Борис с крещящо безграмотие. Но пък им раздава единици…
Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година от Елена Чудинова
Явно читателят си комуникира с чакала на Путин — Рамзан Кадиров, — който, въвеждайки мюсюлманското обичайно право като върховен закон в Чечня (субект на Руската федерация), превръща Русия в единствената шериатска държава в Европа
Русия — член-наблюдател на организацията Ислямска конференция.
Толкова за „европейския халифат“ — пропагандна дъвка, предлагана от манипулаторки чудинови на лековерни „читатели“.
Ето една характерна сцена от „православна“ Москва:
https://www.youtube.com/watch?v=gHppNLleHHM
Ангелът мошеник от Мери Джо Пътни
Светланченце,
За съжаление, допускате груби езикови грешки.
Казва се и най-вече се пише … не сАжЕлявайте…. Тогава коментарът ти ще кърти миФки. :D
Кио ку мицу от Юрий Королков
Четох книгата още навремето, когато излезе. Дори и тогава беше видно, че тя представлява нескопосан опит за манипулативно опериране с подбрани факти с цел пропагандиране на „непогрешимостта“ на съветското разузнаване. Обикновен полит пасквил, съшит с бели конци…
Атлас изправи рамене от Айн Ранд
Айн Ранд е прекомерно надценена както като литератор, така и като мислител — по същество тя е най-банален пропагандатор на „уж десните“ следовници на Троцки — либертарианците.
Макар и силно раздут като обем „романът“ „Атлас изправи рамене“ е слабо четиво, дължащо популярността си само благодарение на изкуствено форсирана PRопаганда — и нищо повече. Айн Ранд се е опитала да създаде „десен“ аналог на дистопията на Джек Лондон „Желязната пета“ — дори е копирала сюжетния модел. Но с позорно слаби резултати — и като художество, и като напън за концептуалност. А крайните й напъни за „деснота“ довеждат произведението й до продукт на най-банална левичарщина, опираща се върху догмата за класовата война.
Достойното място на романа на Ранд всъщност е до „Как се каляваше стоманата“. Романът на Островски божем има определени художествени достойнства — Ранд е нямала късмета текстът й да бъде силно пипнат от опитни люде както в литераторството, така и в идеологията, както са направили М. Горки и Иля Еренбург. с текста на Островски
Читателски коментари от Врял и кипял...