Светослав Иванов
Под угрозата на пистолета…

Под угрозата на пистолета,

допрян от утрото, направо във челото,

какво си мислиш — правя? — Нищо!…

Оставям се на стиховете, които

са писали мнозина самоубийци…

И си представям… После се проклинам!

… Не мога даже тока да си плащам!

Не искам мъдрости да слушам!

Красиво е… Красиво е небето

и птиците… Достигнал съм далеко!

В онзи мир, където има само обич,

и музика, и щрихи от картина…

Дори и данъчните служби да ме търсят

не могат — няма го адреса!

А аз съм вече ангел… няма ме… За тебе,

оставих пейката във парка-поща…

Когато си отида, ти — пиши ми!

Ще идвам вечер… Със листо от есен

ще ти отвръщам… Пък макар — и с песен.