Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (61) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

САМОЗАДОВОЛЯВАНЕ

Никоя друга форма на сексуалната активност с изключение на коитуса не е така широко разпространена, както самозадоволяването, наречено още „ипсация“^[1], „маструбация“^[2] или (погрешно) „онанизъм“^[3]. Въпреки това или именно поради това за него се изказват най-противоречиви и най-странни мнения. Дори за родители и възпитатели с педагогическа подготовка този въпрос е мъчителен и те се крият в мълчанието. За преходната мастурбация на младата възраст вече говорихме в глава 2. Тук ще се занимаем с ипсацията у възрастните, т.е. След настъпването на биологичната полова зрелост. Ще се спрем и на въпроса, дали и кога тя е вредна, абнормна или трябва да се счита като извратена.

Преди всичко трябва да изясним защо някои прибягват до самозадоволяването. Преди всичко това са хора, които нямат възможност за сексуален контакт с лице от другия пол за дълги или по-кратки периоди, макар да го желаят. Не по своя воля самотни хора или съпрузи, разделени за дълго по външни — например професионални — причини, както и при продължително заболяване на партньора са лишени от интимен контакт. Някои хора понасят неизбежните периоди на въздържание без особени усилия и почти не страдат от него, особено ако рядко и слабо чувствуват потребност от полова активност. На други това струва много енергия и самообладание.

Почти всеки човек е в състояние да овладее временно половото напрежение или да го притъпи с усилена работа. Ако при подобни условия либидото не бъде отреагирано в полюции или в оргазмени сънища, някои хора могат да бъдат така измъчени, че напрежението, траяло месеци и дори години, да предизвика нервни симптоми, неспокойствие, раздразнителност, смущения в съня и снижение на работоспособността. Без съмнение в условията на такъв принудителен сексуален глад самозадоволяването е допустимо и от медицинска, и от етична гледна точка. Нещо повече, то може не само да помогне за премахване на споменатите смущения, но да стане предпазен клапан на сексуалното свръхнапрежение и да предотврати асоциални прояви, като изневярата, случайните полови контакти и сексуалните престъпления. Коя млада жена не би счела за по-приемливо нейният съпруг или годеник, който следва в чужбина, понякога да се самозадоволява и да намери спокойствие, отколкото да се хвърля в прегръдките на някоя друга жена? Може ли ипсацията да доведе до отчуждаване? — В тези случаи — сигурно не. Сексологичният опит показва дори една по-добра нагласа и пренагласа на партньорите, когато половите им функции не са били напълно преустановени за дълго време.

По същия начин мастурбацията при самотни жени, които страдат от полов глад, трябва да се приеме като по-добра алтернатива, отколкото взломът в чужд брак, който много женени мъже все още поощряват с удоволствие и с великодушна отзивчивост, за да хлътнат в следващата „трогателна любов“. Както жените, така и мъжете, които по някаква причина са лишени от любовна взаимност, се държат много по-достойно, ако мастурбират, отколкото ако се сношават в бегло познанство с нелюбим партньор.

Още в началото на века изтъкнати сексолози не се побояха да съветват прибягването до облекчаваща саморегулация при съответни обстоятелства и да говорят за „етичен онанизъм“, с чиято помощ да се компенсират периодите на въздържание в един добър брак и да се избягнат неморалните прояви.

Би било грешка да се пропагандира самозадоволяването. Сексуалността се изпълва със съдържание само в любовта на двама души. Мастурбацията е в състояние да разтовари само телесно и да донесе облекчение от неспокойни пориви, но не повече. Тя не носи щастие като коитусът на двама влюбени; след оргазъма остава чувство за празнота и самотност. Затова тя може да бъде само помощно средство.

Защо обаче подчертаваме безвредността на самозадоволяването? Защото векове наред то е било обявявано не само за грях; защото до ден днешен даже лекари и широко популярни „докторски“ книги го третират като опасна болест, рисуват го в най-мрачни краски и защото все още безброй родители го „обясняват“ на своите деца както тези предразсъдъци и остарели книги. Ето един класически пример от страниците на такъв изживял времето си „Домашен лекар“.

„Поради този духовен разврат, от който той вече не може да се спаси, поради постоянните загуби на сокове и трайната нервна възбуда болният постепенно се изтощава до такава степен, че в него настъпва предразположение към всички възможни нервни заболявания; всички нормални функции на тялото и на духа биват напълно; разрушени и унищожени. Онанизмът може в края на краищата да заболее от душевно страдание, вследствие ча което да падне по-ниско от животно; немалко от тези нещастници завършват в лудницата или със самоубийство“.

Имало е дори лекари, които не се задоволявали с предупреждения, а се борели срещу „порока“ много по-енергично, с нож в ръка. Вайнхолд (около 1820 г.) оперирал препуциума на онанистите и пломбирал половите им органи с тел. Той с удоволствие прилагал този ужасен метод и при бедни хора, за да ги предпази от твърде много деца, с което ги принуждавал да водят целомъдрен живот. Някои лекари „лекували“ женския онанизъм с хирургическо отстраняване на клитора — и това не в Средновековието, а в нашето столетие.

Не мастурбацията, а ужасяващите легенди за нейните последици нанасят психическа вреда, защото насаждат страх от болести и от наказание за греховната порочност на собственото тяло. Този страх от призраци живее все още в много глави. Всеки психотерапевт може да съобщи за пациенти, които под действието на такива насаждани от обкръжението страхове години след „самоопозоряването“ си са развили хипохондрични оплаквания, свързани с „прегрешенията на младостта“.

Оргазъмът и еякулацията, предизвикани с мастурбация, не се различават физиологически от тези при коитус. Само прекаляването с тях може да се отрази неблагоприятно на здравето; при това е съвсем все едно дали се касае за ипсации или за сношения. Но до такива злоупотреби се стига изключително рядко, тъй като желанието не се явява по-често, отколкото е необходимо за задоволяването на организма. Впрочем сексуални дразнения, отговарящи на ипсацията, се наблюдават при почти всички бозайници, чийто живот едва ли би могъл да се нарече „развратен“.

Защо трябва да се прави още по-тежък животът на тези хора и да се докарват те до раздвоение с морални скрупули и с напълно неоснователни заплахи за болест? Те и без това страдат от временната или трайната липса на партньор и жадуват за сексуален контакт. Само защото в своето самотно убежище търсят от време на време необходимата замяна на онова, което за другите е само част от богат любовен и полов живот? Не е ли по-добре да им се каже открито, че техните действия не са нито осъдителни, нито нездравословни? И застъпваното още от Фройд и неговите ученици гледище, че ексцесивният^[4] онанизъм може да предизвика неврастения, защото при него оргазъмът се разсейвал и рядко водел до пълно задоволяване и отпускане, не се споделя вече от почти всички съвременни специалисти. И преданието за дълбоките кръгове около очите, по които можело да се разпознаят мастурбиращите, е само басня, която вероятно е била измислена, за да отблъсква хората от „самоопозоряването“. Изключено е потентността на мъжа или способността на жената да изживява оргазъма да се повлияят от това, че някога през живота си те са мастурбирали.

Нашата анкета показва следното за разпространението на ипсацията сред мъжете и жените:

Цифрите в тази таблица съвпадат почти напълно с данните на другите автори. Повечето от случаите в графата неотговорили трябва да се разглеждат като отказ да се даде утвърдителен отговор (въпреки анонимността). По такъв начин най-малко 40% от жените и 90% от мъжете са мастурбирали някога в живота си.

Съгласно нашата анкета две трети от мъжете, но само една осма от жените са мастурбирали предимно във възрастта преди 20 години.

В различните възрастови групи съотношението между мастурбиращите мъже и жени е:

• до 20 години на 4,5 мъже се пада 1 жена;

• от 21 до 30 г. на 2 мъже се пада 1 жена;

• над 31 година на 1 мъж се пада 1 жена.

Тези данни показват, че жените мастурбират по-малко от мъжете вероятно защото женското либидо се разгръща силно едва при контакт с партньора и досега е било осъждано от обществото по-остро, отколкото мъжкото. По-късно ипсацията се разпределя сравнително равномерно във всички възрастови периоди от живота на жената. Жените с по-високо образование, особено неомъжените, я използуват по-често вероятно защото сред тях, както вече показахме, са повече ония, които могат да стигат до оргазъм и не са в състоние да се откажат от сексуално разтоварване.

По-иначе трябва да се преценява мастурбацията, която се практикува от семейни хора въпреки възможността за коитус. За щастие това се случва рядко. 20% от мъжете и 7,5% от жените съобщават в анкетата, че покрай половите сношения с другия пол са мастурбирали многократно. Какви са причините да се прибягва до ипсация въпреки възможността за контакт с партньора? Те се простират от предимно външни препятствия, през смущенията в междучовешкия контакт чак до перверзиите; импотентност на мъжа която тласка него и нея към ипсацията като заместител на коитуса и може да ги привикне към това; по-голяма наслада от самозадоволяването, когато мъжът не извършва коитуса по най-задоволяващия жената начин; преувеличени задръжки и комплекси за малоценност; изоставане на развитието на личността на инфантилно^[5] ниво; страх от бременност или от венерически болести; неудовлетвореност от прекъснат коитус, отхвърляне на предбрачните полови сношения поради морални подбуди, отвращение от партньора, неедновременна поява на желанието у двамата, недостиг на дразнители или несръчно, разочароващо поведение на партньора, склонност към потискане на възбудата при отклоняващи представи. Самозадоволяването е винаги подозрително, когато е предпочитано пред съвокуплението с партньора.

В изключителни случаи дългогодишният навик за собственоръчно предизвикване на оргазъм може да препятствува „приучването“ към задоволяване в коитус и да връща към ипсацията. Такива случаи срещнахме у някои късно омъжили се или живели дълго като вдовици жени, които търсиха лечебна помощ. Стъпка по стъпка със съдействието на разбиращия съпруг те бяха пренагласени, докато мъжкият член започне да предизвиква оргазъм у тях.

Макар всичко това да е станало повод за търсене на съвет, то не дава основание да се мисли за болестно променена сексуалност, ако придружаващите фантазии са нормални, т.е. свързани с лице от другия пол. Жените обаче често мастурбират без всякакви придружаващи фантазии и по-рядко от мъжете.

Ако обаче картинната представа за еднополов партньор, за малко дете, за насилие върху някого, за преживявано унижение, за парче бельо или за какви да са необичайни действия възбужда засегнатия толкова силно, че го тласка към ипсация, неговата сексуалност е отклонена и не води до нормално партньорство, а се върти само около собствената му личност.

Така стигнахме обаче и до съмненията в постоянното самозадоволяване. Когато стане привична практика, то отдалечава от партньора, засилва вътрешното усамотение и социалната изолация и привързва човека към едно непълноценно усещане за удоволствие, което подобно на цигарите му е под ръка винаги, когато му дойде на ум за него. То унищожава най-красивото и най-човечното в сексуалността: съществуването на другия, магията на очакването и на ухажването, както и взаимната игра на най-нежни чувства и сливането с любимия човек. След разтоварването ипсистът чувствува особено силно колко горчива е неговата самота и колко е далеч той от щастието на взаимността. И най-живата фантазия не е в състояние да го заблуди.

Поради всичко това не заради опасност от телесни или нервни увреждания е необходимо да се вземат разумни педагогически мерки, а за да не се превърне „онанизмът по принуда“ в навик; заплахите и страхът тук са неуместни. У хората трябва да бъде възпитавана и способността да обуздават сексуалното желание, защото животът често изисква това.

Самозадоволяването не е вариант на любовта, пък даже и непълноценен вариант, защото няма нищо общо с нея. То е просто изход от сексуалния глад — ни повече, ни по-малко.