Зигфрид Шнабл
Мъжът и жената интимно (50) (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ХОРМОНАЛНИ ПРОТИВОЗАЧАТЪЧНИ СРЕДСТВА

В 1952 г. бяха създадени научните предпоставки за временно освобождаване на жената от способността да зачева с помощта на хормонни препарати. Резултатите от едно голямо изследване в Пуерто Рико, които Пинкъс публикува през 1958 г., откриха нова ера в антиконцепцията. Оттогава насам изследванията върху хормоналната антиконцепция станаха толкова много, че е трудно да се обхванат. В 1973 г. имаше вече около 200 препарата, които понастоящем се вземат от кръгло 100 милиона жени. В ГДР още през 1975 г. всяка трета от способните да зачеват жени употребяваше „хапчето“. То бе наречено „anti-baby-pill“^[1]. По-подходящо е обаче названието „Хапче за желано дете“ (Мелан), тъй като ние няма да го употребяваме против зачатието на дете въобще, а за създаване му в желания момент.

Най-важните съставки на хапчето са два хормона: естроген^[2] (хормон на женското полово развитие) и гестаген^[3] (т.нар. „хормон на бременността“). В съвременните хормонални антиконцепционни средства най-често се комбинират естроген и гестаген. Препаратите се различават главно по съотношението на двете съставки. Днес дозите на последните са несравнимо по-малки, отколкото в първите години след създаването на хормоналните антиконцепционни средства — колкото предпазването от бременност да бъде гарантирано. Заедно с комбинираните съществуват и секвенциални^[4] препарати. Те съответствуват на двуфазния менструален цикъл. Таблетките за първата, 15-дневна фаза съдържат само естрогени, а в тези за втората, 5-дневна фаза са добавени и гестагени. Секвенциалните препарати имат по-малко странични явления, т.е. понасят се по-добре, но не са толкова сигурни, колкото комбинираните.