Робърт Ранкин
Най-страхотното шоу в космоса (27)

27

Винаги и във всичко може да се намерят един-два пропуска. Дори три. А понякога и четири. Това си е традиция или някакъв отколешен обичай. Или нещо подобно.

Понякога хората казват: „Ами какво стана с това?“ или пък: „Какво си случи с онзи?“, или: „Този пасаж тук изобщо никъде не беше обяснен“.

Трудно е да се повярва, но има и такива хора.

Те може да попитат например какво стана със сивчовците.

Ами…

— Свърших мунициите — каза сивчовец номер едно.

— Аз също — обади се сивчовец номер две.

— Имам само за един изстрел — обади се сивчовец номер три. — Главата на Саймън ми е точно на прицел.

— Тогава, застреляй го тоя педал и да си вървим.

Пръстът на сивчовец номер три докосна спусъка. Но в този миг една голяма здрава ръка го хвана за рамото.

— На твое място не бих го правил, дрисльо смрадлив.

Гласът беше груб, мощен и ехтящ. И много злобен.

Чували сме го някъде и преди. Ах, да.

— Остави оръжието — каза Черният Джек Ментарджията.

— Виж сега какво…

— Не ми обяснявай. — Черният Джек вдигна ръка, а огромният му питбул заплашително изръмжа. — Чух ви да казвате, че ще идвате насам. Дойдох да ви предам едно съобщение.

— Така ли? — Сивчовец номер три погледна нагоре към огромния мъж с огромното куче.

— Съобщението е от вашия шеф. Секретарката му се обади, за да съобщи, че той няма да се появи на работа, защото е обявен почивен ден заради рождения ден на краля. Но тя каза, че няма повече нужда от вашите услуги. Уволнени сте.

Черният Джек извади изпод палтото си пушка с рязана цев.

— Дръж! — викна той на кучето.

А какво стана с Великия херцог? — може да попита някой.

Ами…

— Люш-люш-люш — каза Великият херцог на своята сладурана. — Е, може и да загубихме битката, но остават още няколко часа от рождения ми ден. Така че нека се позабавляваме, красавице, а след това ще ни поднесат разкошна вечеря. Ще има пудели, жабешки бутчета и бог знае какво още. Какъв е този адски шум?

Вратата на спалнята се отвори с трясък и раболепният велможа се срути на земята. След него се втурна цяла навалица животни. Включително и жаби. Предвождаше ги един слон.

— Няма време за много приказки — каза Мойсей, — защото краят на света се отложи и след минута ще трябва да млъкна. Но ти — слонът обви хобота си около крака на Великия херцог, — ти ще умреш, Джек.

— Името ми не е Джек. Казвам се Бинки. Пусни ме. Мойсей смъкна Бинки от леглото и го изхвърли от прозореца.

А той беше на 14-ия етаж.

— А сега кажи „Ааааааааааааааааааааагх!“ — каза Мойсей.

— Ааааааааааааааааааааагх!

Но ако има още едно какво, и то голямо какво, то се отнася до книгата от бъдещето.

Реймънд и Зефир стояха на палубата на „Саламандър“.

Долу държавните глави, които бяха изстъргали от масата по-голямата част от Абдула, сега пируваха на сложената от професора трапеза и се веселяха заедно като най-добри приятели.

— Трябва да тръгвам — каза Зефир. — Това не е моето време. Трябва да си вървя.

— О, моля те — Реймънд я притисна до себе си, — не можеш да ме оставиш отново. Просто не можеш.

— Трябва да тръгвам, Реймънд. Когато казвам, че сега не е моето време, то е, защото идвам от бъдещето.

Аха!

— Ще те видя ли някога отново?

— Да, след една година. Когато излезе книгата.

— Каква книга?

— Тази, която пиша за теб. Заглавието й е „Най-страхотното шоу в Космоса“. Нещо като романизирана биография.

— Брей да му се не види! — каза Реймънд.

— Виждаш ли, там, в бъдещето, имам малко издателсство. Казва се З. В. Я. Р. Това е съкращение на Золо Воло Яло Роло.

— Но това не е на английски.

— Не. Това е част от новия универсален език, който ти ще създадеш, за да настъпи мир и хармония между планетите. В бъдещето. В груб превод означава „Издателска къща на Реймънд и жена му Зефир“.

— Уха! — каза Реймънд.

— В бъдещето. Впрочем, коя дата сме днес?

— Мисля, че сме шестнадесети.

— Тогава трябва да тръгвам. Когато се прибера вкъщи, при теб ще пристигне копие от книгата. Поглеждай за пощаджията.

— Зефир, моля те, не си отивай. Аз те обичам.

— И аз те обичам. — Зефир го целуна. — След една година — каза тя. След което изчезна. Просто така.

А Реймънд остана съвсем сам.

— Една година — въздъхна той. — Една година, броено от днес. Шестнадесети. Ама чакай, не е шестнадесети. Шестнадесети беше, когато ме отвлякоха от землището. Дали има някакво значение?

Следващата седмица на бремфийлдската мера ще има цирково представление.

Заслужава си да се види. Никога не сте гледали нещо подобно.

Реймънд ще отиде. А също и неговият най-добър приятел Саймън. И годеницата на Саймън, Лайза.

Купили са си билети на първия ред. Всъщност купили са билетите за цялото първо представление. Саймън кани цялото село.

Това ще е едно шоу, което си струва да се види.

Няма да го пропуснете, нали?

Това ще е НАЙ-СТРАХОТНОТО ШОУ В КОСМОСА.