Джоана Линдзи
Разбойникът и зеленооката (19)

Деветнадесета глава

— Казвам ти, че не ме интересува! Искам шотландеца, майко. Писна ми да слушам ти какво искаш!

Джейн Карлайл започна тирадата си в момента, когато Кимбърли тъкмо влизаше в трапезарията за закуска. И наистина си беше тирада. Можеха да я чуят чак от конюшните. Всички в стаята, поне петнадесетина от гостите, включително и шотландецът, бяха смаяни от това безпрецедентно избухване на госпожицата, която до този момент беше създавала впечатление на съвършена.

Последва покашляне, после още едно, чу се хихикане и накрая всички се смълчаха. В настъпилата тишина някой с шотландски акцент проточи:

— Според мен шотландецът също има какво да каже по този въпрос.

Сега вече всички на масата се разприказваха в усилието си да се преструват, че нищо не се е случило. Джейн, която стоеше с майка си до бюфета, където бяха поставени закуските, объркано хвърли поглед към масата, сякаш не съзнаваше напълно какво е направила. Майка й обаче го съзнаваше, и още как. Цялата пламнала, дамата грабна дъщеря си за ръката и я измъкна от стаята. Кимбърли едва успя да се отдръпне, когато профучаха покрай нея.

— Но аз си мислех, че е много кротка. Майка й го каза — както винаги високо се обади малката скандалджийка Идит, щом те излязоха.

Точно в този момент Кимбърли срещна погледа на Лаклан и едва не се разсмя на глас, когато той завъртя очи към тавана. За щастие успя да сподави смеха си, за да не се изложи. Невъзможно й беше обаче да се въздържи и да не се усмихне за миг, а нахалникът й намигна.

Кимбърли се запъти към бюфета, което беше станало нещо обичайно, тъй като къщата се пълнеше с много гости, и докато минаваше покрай брата на Джейн, го чу да казва на Кристофър нещо, което не беше предназначено за нейните уши:

— Голяма кучка е. Баща ми винаги казваше същото и за майка ми. Направо е ужас да се живее с тях двете през последните години.

За да му отдадем заслуженото, трябва да изтъкнем, че на брата на Моника му стана неудобно, че му поверяват такава информация. Кимбърли зацъка с език наум и зачеркна в съзнанието си името на Хектор Карлайл. Да разправя такива работи за собственото си семейство!

След като го беше чула обаче, й стана жал за Джейн. На човек може и да не му прави впечатление, че жена му е малко тъпа, дори може да го предпочита, за да е сигурен, че е по-интелигентен. Повечето мъже обаче не искат жена с необуздан нрав, която може да ги посрами в обществото.

Не беше изненадващо, че майката на Джейн още същия следобед подбра дъщеря си и си тръгнаха от Шеринг Крос. Джейн вече нямаше да може да си избере подходящ мъж сред присъстващите. Жалко само, че не взеха и Хектор с тях.

За следобеда бяха планирали две забавления. Херцогинята щеше да оглави екскурзия до близкото езеро за тези, които обичаха да са навън, независимо от времето — щяха да се пързалят с кънки. За тези, които не обичаха лошото време, щеше да има шаради в салона.

Кимбърли предпочете да отида да покара кънки.

Трудно й беше да вземе това решение, но най-накрая го взе, защото не обичаше шаради, а много обичаше да кара кънки. Но като се имаше предвид, че начело на екскурзията щеше да е Меган, нямаше как и Лаклан да не е там.

От друга страна, просто й се искаше да се позабавлява, независимо от присъствието му. Още повече, че си беше купила ново зимно палто в Лондон. Беше много модно и й подхождаше на фигурата, а не й се беше предоставила кой знае каква възможност да се покаже с него. Освен това я биваше и в пързалянето — нещо, което обичаха да правят с майка й.

Меган имаше кънки с най-различни размери и бе организирала всичко. По брега на езерото щяха да наслагат печки на дърва, за да могат да се посгреят, ако им стане прекалено студено. Цяла група прислужници също щяха да отидат с тях, за да пекат кестени и да поднасят горещо какао за дамите и топло бренди с подправки за господата. Кимбърли беше доста учудена, че Хауард Канстън не дойде с тях — нали беше атлет. Още повече я удиви присъствието на Джеймс, особено когато научи, че той никога не се е качвал на кънки. Тя обаче много се забавляваше, докато се опитваше да го научи, и се смееше презглава, когато той тупваше по задник. Не можеше обаче да не му се възхити, защото той беше твърдо решен да се научи да кара. Дори предпочете да продължи с упражненията, когато тя се запъти за горещ шоколад до една от печките.

Поговори малко с Меган и Моника, но те скоро се върнаха на леда. Тя обаче беше стояла доста дълго на леда без почивка и затова й беше приятно да постои до печката, от която отлепяше ръце само за да помаха на Джеймс всеки път, когато минаваше покрай нея. Той обаче почти не вдигаше поглед от леда, така че не я забелязваше. Меган се пързаляше между двама свои по-възрастни гости — бяха се хванали за ръце. Доста хора бяха решили да поизлязат на леда, включително и няколко семейства с малки деца. А Лаклан…

Веднага щом Кимбърли получи чаша горещ шоколад от един от прислужниците, той отиде до съседната печка, а в мига, в който тя остана сама, дойде при нея.

— Боже, направо изглеждаш очарователно на леда, скъпа — отбеляза той, докато сваляше ръкавиците си, за да си стопли ръцете на огъня.

Незнайно защо комплиментът я стопли повече и от огъня и тя красиво се изчерви. Това обаче й се случваше редовно, когато той беше наоколо. Освен това той сигурно не се бе впечатлил от уменията й на кънкьорка, тъй като тя определено не изглеждаше особено добре след двете падания. След второто, косата й се беше развързала, фибите се бяха разпилели по леда и нямаше смисъл дори да се опитва да си оправя прическата.

— Благодаря, карам кънки от дете — доволно отбеляза тя.

Би трябвало да му върне комплимента, тъй като той караше не по-зле от нея. Тя обаче се въздържа. Ако му го кажеше, все едно да си признае, че скришом го е наблюдавала, а това беше последното нещо, което искаше той да научи.

— На косата ти се възхищавах, Кимбър — изненада я той, когато я поправи. — Пусната свободно по раменете ти. Напомня ми за…

Той нарочно не довърши. Не беше и нужно. Лицето й стана направо огненочервено. Тя не можеше да повярва, че той споменава за това, че са се любили, след толкова много време. Независимо от желанието си, тя често си мислеше за това, всъщност прекалено често. Той обаче вече сигурно съвсем го бе забравил.

А после, както правеше непрекъснато при последните им няколко срещи, той изтърси:

— Защо го насърчаваш? Та той може да ти бъде баща?

Тя не се престори, че се чуди кого има предвид.

— Това пък какво те засяга? — попита тя. — Освен това той съвсем не е стар, Лаклан. Джеймс е в разцвета на силите си, здрав е, в добра форма, а жените го намират за много привлекателен, включително и аз. Или си мислиш, че хора на различна възраст не могат да имат нищо общо? Тук ще трябва да ти се противопоставя, тъй като Джеймс и аз вече открихме много неща, от които се интересуваме и двамата.

Той измърмори нещо, после недоволно каза:

— Могат ли обаче целувките му да те накарат да се самозабравиш, скъпа? Изпълва ли те със страст като мен?

Нужно й беше много старание, за да не се изчерви отново и да отговори с умислен тон:

— Хм, не знам, още не ме е целувал. Сигурно трябва да разбера. Предполагам обаче, като се имат предвид годините, през които се е упражнявал, че сигурно много го бива.

— В такъв случай, позволи ми да ти опресня паметта, за да можеш да направиш по-добро сравнение…

— Да не си посмял! — изсъска тя. — Да не си полудял? Тук не сме сами.

Той се усмихна широко, доволен, че я е предизвикал.

— О, колко жалко! Все ще мога да изчакам, докато останем сами.

— Избий си от главата всички идеи да ме целуваш, Лаклан Макгрегър — възмути се тя. — Няма да го позволя, а освен това защо пък ще искаш да го правиш?

— Защо да целувам красива жена ли? — Той се усмихна. — Не ти ли казах колко обичам да го правя?

Мина й през ума, че може би само я закача. Щеше да го разбере много по-рано, ако беше свикнала да я закачат, но нещата не стояха така. Тя беше свита и затова хората не си позволяваха такива волности с нея. Лаклан обаче нямаше подобни задръжки. Това, че тя нямаше вид на жена, която обича да я закачат, изобщо не го възпираше. А на нея й се искаше да може да разбере кога точно всъщност започва да я закача и колко от това, което току-що й беше казал, е искрено.

— Да, наистина ми каза. — Тя го погледна кисело. — И съм сигурна, че напоследък си доста зает да правиш точно това, като се има предвид колко красиви жени има наоколо. А това ме кара да се питам дали именно заради това Джейн избухна тази сутрин. Дали фактът, че толкова те иска, не се дължи на няколко целувки, с които си й завъртял главата?

— Джейн — примерът за дама? — Той изсумтя. — Не вярвам на жена, която е самото съвършенство, и то с право, защото стана ясно, че дамата има един голям недостатък.

— И аз съм избухлива — напомни му тя, като се опитваше да сподави облекчението си, че той изобщо не се е заинтересувал от Джейн. — Това обаче не ти попречи да…

— Ти имаш характер и кураж, скъпа. Разликата е огромна, ако не си я забелязала.

Разбира се, тя отново се изчерви. Той определено й отправяше прекалено много комплименти напоследък. Защо ли? Да не би да искаше да заглади вината си? Няколко комплимента едва ли си струваха добродетелта й, а тя тепърва щеше да се изправи пред последствията нали щеше да бъде принудена да признае на човека, за когото реши да се омъжи, че не е девствена. Мъжете обаче често не проявяваха никаква логика в мисленето си и той може би предполагаше, че по този начин ще остане с чиста съвест.

— Ами… Джейн не беше единствената красива жена наоколо напоследък — изтъкна тя. — Ето защо предполагам, че не си си губил времето. Лейди Идит…

— Няма достатъчно акъл, за да разбере кога прекалява с дрънкането — бързо я прекъсна той. — Тя ще докара мъжа си до алкохолизъм само за няколко дни с непрекъснатото си кудкудякане.

Кимбърли почти кимна, тъй като и тя беше на същото мнение. Измъчваха я обаче противоречиви чувства. Дразнеше се, че той парира всичко, което му казва, и се радваше, че двете жени, за които беше толкова сигурна, че той ще ухажва, изобщо не го бяха заинтересували.

Той обаче сигурно нямаше да каже нищо срещу Моника Елгар. Дори и Кимбърли започна да я харесва, толкова добра беше. Освен това твърдо беше решила да накара Лаклан да си признае, че целува друга. Нямаше да й хареса да го чуе, но беше сигурна, че по този начин ще престане да си мисли толкова много за него.

— А лейди Моника? — попита накрая тя.

— Ако не си забелязала, Кимбър — въздъхна той, — тя няма и метър и петдесет. Всеки път, когато застана до нея, ме обзема желанието да я гушна като детенце.

— В такъв случай коя целуваш? — попита тя, стигнала до предела на търпението си.

— Получава се, че никоя, скъпа.

— И защо? — премигна тя.

— Може би изчаквам да ти дойде акъла и да ме приемеш.

Сърцето й подскочи. Не по-бавно от него отреагира и бурният й нрав. Отново я закачаше, но този път тя не оцени хумора му по достойнство. Той очевидно нямаше намерение да й каже с кого се забавлява, докато продължава да си чезне по херцогинята.

Тя отпи от шоколада, после го остави и си сложи ръкавиците.

— Е, ако това е истина, Лаклан — усмихна се тя сковано, — ще има много да чакаш.

Той обаче не възприе думите й като обида, а се засмя.

— Знаеш ли, че когато се разгневиш, скъпа, очите ти просветват със зелени пламъчета? Много е изкусително.

— Изкусително ли?

— Все още си много невинна — въздъхна той. — Бягай сега, девойче, защото веднага ще те разцелувам и не ме интересува кой ни гледа.

Тя не разбра какво искаше да каже, защото не й беше обяснил по какъв начин го изкушава. Сигурно искаше да каже, че го изкушава да я напляска. Последното обаче й беше съвсем ясно. Ето защо, макар че тичането с кънки по снега беше опасно, тя бързо успя да стигне до леда.

Смехът му зад гърба й цял ден я държа в лошо настроение. Да не би отново да се закачаше с нея? Тя се зачуди за това по-късно, когато вече беше прекалено късно, за да разбере.