Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (31)

28

В седем и половина сутринта във вторник Оливия изкара на заден ход колата си по алеята, подмина групата репортери и продължи към Ти Ел Кей с ентусиазма на човек, на кого му предстои среща със смъртта.

След като гледа по телевизията как Джей Лено се забавлява за нейна сметка, тя прекара по-голямата част от нощта, подклаждайки гнева си към радиото и компанията, а останалата част в опити да анализира чувствата си към Мат. Беше се надявала на целебен нощен сън, но цяла нощ се въртя и мята в леглото, без да може да разбере какво й се бе случило.

Като се редуваше да нагласява възглавницата и да кръстосва стаите в дома си, тя си каза, че мрази Мат Рансъм, цялата тази каша е само по негова вина и станалото между тях спада към категорията „страхотен секс“, не към категорията, предизвикана от сериозни чувства интимност. Част от нея обаче отказваше да повярва, че си е въобразила за близостта помежду им, че наистина имаше нещо истинско между тях — нещо, което можеше да разбере, и да намери начин да обясни пред слушателите.

Предпочиташе да се отдаде на бурното възмущение, но съзнанието й я възпираше. Колкото и да й се искаше, не можеше да отрече колко жива се чувстваше с него. Или колко й харесваше да спори с него, да се храни с него, дори да почиства след него. Миговете на взаимно опознаване по време на вечеря бяха дар. Той не беше същият човек, когото познаваше от Чикаго, въпреки опитите му да се държи като преди. И когато му се предостави възможността да я съсипе, той не се възползва.

След като остави колата си в подземния паркинг, Оливия се качи на асансьора. По време на пътуването нагоре тя си представяше как пробива защитната броня на Мат, за да достигне до богатството от чувства, което се криеше под нея. После се упрекна, задето е такава оптимистка, защото какъв беше шансът той да допусне нея или някого другиго до себе си?

Даян я посрещна в контролната зала с усмивка, прегръдка и кутия понички с крем.

— Пак се връщаме на старата диета, а? — попита Оливия. Даян сви рамене.

— Приеми го като диета с дузина понички на ден. Помислих си, че няма да ни дойде зле да му отпуснем края за малко.

Оливия си взе една поничка с шоколадова глазура.

— Днес не се отказвам от каквато и да е била утеха. Ами ти, Ди? Готова ли си за това, което предстои?

— Мисля, че да. Вчера получих доста враждебни обаждания. Много от слушателите ти хич не са доволни от случилото се с Мат.

— Не ги виня. — Стомахът на Оливия се сви от страх. — Аз самата не мога да кажа, че съм доволна.

Даян се вгледа в лицето й.

— Чу ли какво стана, след като си тръгна вчера?

Оливия отхапа от поничката и се опита да запази незаинтересовано изражение.

— Мат удари Кранкоуър и го просна на земята. Обвини го, че последните снимки са негово дело и че той е казал на пресата за онова между теб и Мат в Чикаго.

— Проснал го е на земята?

— И още как! Чарлс си позволи да направи злостен коментар и Мат го нокаутира. Даде пътя и на Ти Джей също.

— Е, човек никога не знае — почуди се Оливия. — Може би Мат все пак е запазил някакво благородство. — Тя реши да обмисли случилото се по-късно и се зае с работата. — Добре, Даян. Прибери поничките и да се захващаме с предаването. Намери ми слушател, който да даде тон на предаването и оттам нататък поемам аз. Ясно?

— Ясно.

Сядайки зад микрофона, Оливия се абстрахира от шума около себе си.

В ранните утринни часове тя взе решение да се остави на течението в това предаване. — Не че това бе силата й — преди седмица изобщо нямаше и да помисли за подобно нещо. Чудеше се дали Мат щеше да се включи, както миналия път и картината на проснатия на пода Кранкоуър я накара да се усмихне неохотно.

Сигналът на предаването отзвуча, но когато провери монитора, за да види колко слушатели чакаха включване, екранът се оказа празен. Усмивката й се стопи и сърцето й се сви, когато погледна през стъклото към Даян. Продуцентката й направи гримаса и сви извинително рамене. Като си пое дълбоко въздух, Оливия излезе в ефир сама.

— Слушате „Лив на живо“ — слава богу, отново сме в студиото. Очаквам обажданията ви. За онези, които може да са забравили, номерът е 1–555-ЛИВ-НА-ЖИВО. Докато набирате, ще се опитам да обясня какво се случи през седмицата на промоцията.

— Основното е, че и аз съм човек като всички останали. — Тя замълча, за да подсили ефекта от думите си. — Аз съм терапевт с голям опит и когато погледна на проблемите ви като трета, обективна страна, мога да видя по-ясно грешките и слабостите ви. — Тя погледна към Даян и повдигна рамене, когато изрече с горчивина: — Не е толкова лесно обаче, когато се опитам да сторя същото за себе си.

Искаше й се да стане и да започне да крачи в ограниченото пространство, но беше вързана за микрофона, а чрез него със слушателите си. Докато им говореше, някои неоспорими истини, които бе отбягвала през дългата мъчителна седмица, изплуваха на повърхността. Съмняваше се, че някой беше по-изненадан от нея самата от думите, които излязоха от устата й.

— Изпитвам чувства към Мат Рансъм, които ми е трудно да определя. Запознах се с него, когато бях твърде млада и връзката ни приключи зле. Единствените чувства, които мислех, че изпитвам преди една седмица, бяха гняв и болка. Но се оказа нещо повече.

Оливия видя, че Даян прие обаждане и докато говореше, още няколко.

— Осъзнах, че винаги ви насърчавам да бъдете честни и да следвате гласа на сърцето си, дори когато това невинаги е лесно — засмя се тъжно тя. — Особено, когато е трудно.

Скръсти ръце на масата пред себе си и продължи:

— Не ви позволявах да проявявате слабост. Но когато ставаше дума за мен, е, нещата стояха по-различно. Не можех да призная, че чувствата ми към Мат бяха нещо повече от справедлив гняв и презрение. И накрая, страст.

Видя как Даян се вкамени в контролната зала и си представи как цялото радио затаява дъх. Запита се къде ли беше Мат и дали слушаше.

— Онова, което видяхте в неделя през нощта, беше напълно погрешно насоченият ми опит да накарам Мат Рансъм да осъзнае чувствата си към мен. Разбирате ли, исках и очаквах от него да направи нещо, което аз самата не бях в състояние да направя. Отричането е невероятно нещо. Виждах само недостатъците му, стените, които издигаше, методите му на справяне и ги намирах за незадоволителни. Ала отказвах да се вгледам в себе си.

Вече светеха лампичките на всички телефонни линии. Даян чукаше трескаво по клавиатурата, но Оливия не можеше да спре да говори. Трябваше да си признае всичко.

— Така че, разбирате, аз ви измамих. Не защото не можах да устоя на Мат Рансъм, а защото не можах да последвам собствените си съвети.

Истината се стовари върху нея като оловна плоча. Беше влюбена в Мат Рансъм. Все още. От край време. Думите й секнаха, щом го осъзна. Целият гняв, ревност, страстта, която я караше да оглупява, бяха явните признаци за силата на чувствата й към този мъж, а тя бе успяла да отрече или даде рационално обяснение на всяка своя реакция.

Принизявайки се до нивото му по най-неподходящия начин, се бе опитала да го принуди да признае, че имаше по-голямо значение за него от другите жени, които идваха и си отиваха от живота му.

— Мат Рансъм е незрял и ужасно ме дразни. — Тя замълча и когато продължи, усети ужаса в тона си: — Но както изглежда, аз съм влюбена в него.

Оливия млъкна, когато последиците от това, което изрече, започнаха да достигат до съзнанието й. Тя беше влюбена в Мат Рансъм. Обичаше мъж, който третираше жените като част от мебелировката, мъж, който беше издигнал непреодолими стени около сърцето си, а после ги бе опасал с бодлива тел, за да обезсърчи и най-безразсъдно смелите.

Беше ли тя наистина толкова смела? Оливия прегледа списъка с чакащи включване слушатели, надявайки се на чудо — да срещне името на Мат. В света на фантазиите й той щеше да чуе признанието йв любов и бум, щеше да осъзнае, че са предопределени един за друг. Да. После щеше да й направи предложение в ефир. И да я отведе в Нийделенд, за да си играе с другите загубени момчета. Тогава щеше да се наложи да се прекръсти на Уенди. И да се премести в Лондон.

— Е — най-накрая забеляза ръкомахането на Даян, — ще приема първото обаждане, докато духовете се поуспокоят след бомбата, която пуснах. Да видим…

Забеляза името на Джо-Бет на монитора и я включи.

— Боже, доктор О! — Гласът на Джо-Бет звучеше почти толкова несигурно, колкото се чувстваше и самата Оливия. — Мразя да прекъсвам хората.

— Няма нищо — отвърна Оливия. — Аз просто, ааа… имах нужда да прочистя атмосферата около себе си. — Жалко, че трябваше да използва чук за целта. — Кажи ми какво става.

— Все още не съм решила какво да правя — каза Джо-Бет. — И двамата с Мат казахте, че ако искам да се омъжа, а Доуг не желае, трябва да продължа живота са.

— Така ли те посъветва той?

— Да.

Джо-Бет говореше твърде примирено за жена, решена да се омъжи. Оливия още помнеше как се примири с брака си с Джеймс, когато в действителност сърцето й искаше Мат. Не искаше Бет да допусне същата грешка.

— Разбираш ли, Джо-Бет, когато стигнеш до сърцевината на нещата, всичко се свежда до едно: кое е по-важно за теб — да се омъжиш или човекът, с когото ще споделиш живота си? Когато намериш отговор на този въпрос, ще знаеш как да постъпиш.

— Надявах се да ми дадете по-конкретен съвет.

— Знам — отговори Оливия, — но според мен вече ти дадох повече съвети, отколкото е редно. Време е да започнеш да се доверяваш на интуицията си.

Разбира се, интуицията й я накара да направи това скандално признание пред всички и това й донесе само чувството за празнота и тъпа болка в областта на сърцето. На хоризонта се задаваше вероятността за още по-голямо унижение.

По сигнал на Даян тя приключи разговора и изчака редовния рекламен блок.

Знаеше, че ако Мат не беше слушал предаването в началото, досега все някой му беше казал, но въпреки опашката от желаещи да говорят с нея, Мат не беше между тях. Оливия се замисли за багажа, който Мат носеше със себе си, за загубата и болката, които беше погребал надълбоко, и й се прииска той да й позволяваше да му помогне. Повече от всичко желаеше да бъде свободен да отвърне на любовта й по приемлив за нея начин.

Към края на рекламите Оливия се замисли какво би посъветвала слушател в нейното положение. Беше казала на Джо-Бет и на много други жени да преследват мечтите си и да не се отказват от онова, което искат.

За неин лош късмет, тя искаше Мат Рансъм, при това целия, завинаги и по всички възможни начини. Време беше да срине няколко стени и да започне да прилага на практика онова, което проповядваше.

В една здрава връзка и двамата споделят мислите и чувстват си. Очакванията трябваше да бъдат… оправдани. Имаше право да знае какво чувства към нея Мат Рансъм.

Затвори очи и си пое дълбоко дъх. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите й.

— Както споменах преди малко, аз, ааа, съм влюбена в Мат Рансъм. — Тя замълча. — Мисля, че е време да разбера какво изпитва той към мен.

Ръцете й трепереха, но вече нямаше връщане назад.

— Мат, ако ме слушаш там някъде, вдигни телефона и ми се обади, но трябва да си готов да разкриеш какво чувстваш.

Оливия отново прегледа списъка със слушателите, но името на Мат не фигурираше между тях. Устата й беше пресъхнала, усещаше главата си като в безтегловност, но дълбоко в сърцето си знаеше, че заради тях двамата, трябваше ясно да изкаже желанията си.

Тя си пое дъх и отправи последното си предизвикателство:

— Хайде, Мат. Вдигни телефона и ми се обади. Да видим дали имаш смелостта да напуснеш Нийделенд.