Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Practice Effect, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 18 гласа)
Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008)
Корекция
Mandor (2008)
Допълнителна корекция
moosehead (2009)
Допълнителна корекция
moosehead (2018)

Издание:

Дейвид Брин. Практически ефект

Издателска къща „Камея“, София, 1998

Редакционна колегия: Д-р Юлиян Стойнов, Иван Крумов, Георги Димитров

Редактор: Катя Петрова

ISBN: 954-834-040-2


На петъчната тайфа, на Керъл и Нора и на любовниците от другите светове…

Първа глава
Sooee Generis[1]

1

Лекцията беше ужасно скучна.

Надутият сивокос директор на Сахарския Технологичен Институт кръстосваше пред катедрата на потъналата в мрак аудитория, вперил замислен поглед в тавана и скръстил ръце на гърба, опявайки монотонно за неща, които очевидно съвсем не бяха от неговата компетентност.

Така поне смяташе Денис Нюел, който се измъчваше в оковите на принудителното мълчание, седнал на един от последните редове.

Навремето Марсел Фластер е бил един от блестящите умове на модерната физика. Но това трябва да е било много отдавна; далеч преди който и да е от присъстващите тук по-млади учени да е мечтаел за научна кариера. Денис се питаше коя е причината един, някога брилянтен изследовател да се превърне в толкова досаден и неприятен бюрократ. Дори се закле, че по-скоро би скочил от върха на планината Фейнман, отколкото да позволи същата участ да сполети и него.

А импозантният глас продължаваше да нарежда:

— И така, стигнахме до неоспоримия факт, че с помощта на зеватрона съвсем скоро ще можем да пътешестваме из паралелните реалности, заобикаляйки доскоро непреодолимите бариери на пространството и времето…

Денис се опита за пореден път да стисне с невидим юмрук гърчещото се вътре в него лигаво тяло на махмурлука. Все още не можеше да разбере каква бе тая неистова сила, която го вдигна от леглото в понеделник сутринта и го докара тук, в аудиторията да слуша плесенясалите разсъждения на Марсел Фластер относно зеватроните. Но докато се бореше със себе си, изгуби равновесие, клепачите му се склопиха и тялото му се люшна встрани.

— Денис! — сръга го болезнено в ребрата Габриела Версаджо. — Бъди така добър да се изправиш и да слушаш внимателно!

Той се надигна припряно и премигна с лепкавите си клепачи. Сега вече си спомни коя бе силата.

Точно в седем сутринта Габи изрита вратата на стаята му, хвана го за ухото и го закара под душа, пренебрегвайки отчаяните му вопли за милост. След това му изви ръката и го държа под ледената струя, докато той не закрещя, че е напълно готов да тръгне за сутрешната лекция в Сахаратех.

Денис потърка дясната си ръка над лакътя. В някой от следващите дни, реши твърдо той, ще се промъкне в стаята й, когато отсъства, и ще изхвърли всички малки, гумени топки, които толкова обича да стиска, докато учи.

Тя го сръга отново.

— Ще застанеш ли на едно място? Подскачаш като слънчасала хлебарка! Да не искаш пак да ти покажат вратата когато започне експеримента със зеватрона?

Както винаги, ударът й попадна право в целта. Той поклати мълчаливо глава и направи опит да се концентрира върху лекцията.

Доктор Фластер приключи със скицата в холографския куб, мъждукащ над катедрата. Психофизикът пъхна светлинния маркер в джоба на сакото си и изтри по навик ръце в панталоните си, забравил, че тебеширът е отживелица вече от, има-няма, трийсет години.

— Ето това е зеватронът — произнесе гордо той.

Денис втренчи невярващ поглед в светещия чертеж.

— Ако това е зеватрон — произнесе шепнешком той, — тогава аз съм магаре на велосипед. Фластер е объркал полюсите и полето е разположено наопаки!

Червенината, която заля лицето на Габриела спокойно можеше да конкурира аления оттенък на косите й. Ноктите й се впиха яростно в бедрото му.

Денис потрепери, но съумя да запази невинно изражение, докато Фластер оглеждаше с късогледите си очи присъстващите. След миг директорът се покашля многозначително.

— Както и по-рано съм казвал, всички тела притежават център на своята маса. Центроидът на всеки предмет е неговата равновесна точка, мястото, където различни сили, ако ми позволите да се изразя образно, се срещат и играят… той е фокусът на неговата реалност.

— Ти, момчето ми — продължи директорът, сочейки Денис. — Би ли посочил къде е разположен твоят центроид?

— Хмм — Денис огледа залата с мътен поглед. Твърде късно осъзна, че е станал център на всеобщо внимание, а и след всички преживени терзания, част от мозъка му продължаваше да спи. — Опасявам се, че съм го забравил у дома, сър.

От дъното на аудиторията се надигна дружен кикот. Червенината върху лицето на Габи придоби лилав оттенък. Тя бавно потъна в седалката си, изпълнена с желание да бъде някъде другаде в този момент.

— Името ти беше Нюел, ако не се лъжа — произнесе иронично шефът на научния съвет. — Доктор Денис Нюел!

Докато се оглеждаше смутено, Денис улови злобната усмивка на Берналд Брейди. Доскоро двамата бяха равностойни съперници за почетното място на младши сътрудник в лабораторията по зеватронни изследвания, но от известно време Денис едва го догонваше. Въпреки това върху лицето на победителя се четеше неизмерима от никакъв уред жлъч.

Денис сви рамене. След всичко, което го сполетя през последните месеци, почти не му бе останало нещо за губене.

— Ами да, доктор Фластер. Много мило, че си спомнихте името ми. Бях младши сътрудник в Първа лаборатория.

Габриела продължи процеса на сливане с тапицерията и ако се съдеше по изражението на лицето й, виждаше Денис за първи път в живота си.

Фластер кимна.

— Помня, помня. В интерес на истината, вашето име се мярна върху един документ на бюрото ми съвсем наскоро.

Лицето на Берналд Брейди грейна. Сякаш нищо на този свят не би могло да го въодушеви повече от идеята, Денис да бъде изпратен с някоя експедиция за редки образци… например в Грийнленд на Марс. Стига само да е далеч от върха, който Брейди си бе поставил за цел да изкатери. А така също и потенциалната награда, в лицето на русокосата хубавица — романтичните амбиции на Брейди към Габриела не бяха тайна за никого.

— Във всеки случай, доктор Нюел — продължи безмилостно Фластер, — не бихте могли да забравите своя центроид където и да било. Уверен съм, че ако проверите внимателно, ще го откриете в непосредствена близост до пъпа си.

Денис сведе поглед към изпъкващата тока на колана си, после се ухили чаровно на директора.

„Брей, наистина е тук! — говореше изражението му. — За в бъдеще ще внимавам да не го изгубя!“

— Жалко — продължи Фластер, — че един толкова изтъкнат специалист в стрелбата с прашка няма и понятие къде точно се намира центърът на неговата маса!

Това си бе съвсем недвусмислен намек за инцидента от предишната седмица — по време на танцовата забава — когато през прозореца изневиделица бе влетяло някакво отвратително на вид дребно същество и се нахвърли свирепо върху тълпата около купата с пунша. Тогава Денис, запазил пълно самообладание, смъкна една от презрамките на тирантите си, сви я като прашка и изстреля една чаша по кресливото изчадие, преди някой от присъстващите да е пострадал сериозно.

Сполучливата импровизация го превърна в герой сред младшия състав и дори вдъхна ентусиазъм в позакърнелите усилия на Габи „да спаси рухващата му кариера“. Истината бе, че в онзи момент искаше само да разгледа отблизо странното създание — дори малкото, което видя, предизвика буря от невероятни предположения в съзнанието му.

Повечето от гостите останаха с убеждението, че това е някакъв избягал опитен екземпляр от Центъра за генно инженерство, разположен в далечния край на института. Но Денис имаше други идеи.

Един-единствен поглед му бе достатъчен да определи със сигурност, че съществото не е от земен произход!

Малко по-късно на сцената се появиха мрачните и мълчаливи мъжаги от охраната, за да отнесат жертвата в неизвестна посока. Но въпреки всичко Денис бе абсолютно сигурен, че странното създание се е промъкнало през строго охраняваната врата на Първа лаборатория… до скоро неговата лаборатория, където бе разположен главният зеватрон. Достъпът до Първа лаборатория бе забранен за всички, освен за синеоките любимци на Фластер.

— Добре че стана дума — реши да атакува Денис. — Доктор Фластер, тъкмо смятах да ви попитам, къде точно е разположен центроидът на злобното, дребно същество, което се появи така неочаквано по време на последната забава?

Изведнъж в аудиторията се възцари мъртвешка тишина. Никой досега не бе посмял да предизвика открито и пред публика шефа на научния съвет. Но на Денис вече не му пукаше — без никаква видима причина човекът отсреща бе решил да го зачеркне от редиците на научния свят. Какво повече можеше да му направи?

Фластер втренчи в Денис безизразен поглед. Накрая кимна бавно.

— Доктор Нюел, заповядайте в кабинета ми след края на лекцията. Обещавам да задоволя напълно любопитството ви.

Денис се опули от изненада. Какво ли се криеше зад тази покана? Въпреки това кимна, измърмори, че ще е там и Фластер се върна отново при нескопосания си чертеж.

— Та, както казвах, зараждането на аномалия в психосоматичната реалност се отъждествява със заобикалянето на центъра на равновесие с поле на невероятност, което…

Габриела изчака и последните любопитни погледи да се откъснат от Денис и изсъска злобно в ухото му:

— Сега вече я оплеска!

— А? Какво съм оплескал? — попита невинно Денис.

— Не се преструвай, че не знаеш! Сигурно ще те прати в Катарската падина да броиш песъчинките! Почакай и ще видиш!

* * *

В редките случаи, когато си повтаряше да стои изправен, Денис Нюел стърчеше малко над средния ръст. Обличаше се небрежно… според някои, дори бе размъкнат. Косата му бе малко по-дълга от общоприетата мода, но това не го безпокоеше особено.

Лицето му често придобиваше замечтано изражение, характерно както за гениите, така и за немирниците, склонни вечно да замислят някоя пакост. В действителност, той бе малко мързелив за първото и прекалено добродушен за второто. Имаше кестенява коса и кафяви очи, леко зачервени в момента от покера, който бе играл цяла нощ.

След края на лекцията, докато тълпата сънливи млади учени се изнизваше през вратата, той спря пред таблото за обяви, с надежда да открие подходящо предложение за работа в някоя друга лаборатория по зеватроника.

Нямаше естествено. Сахарският Технологичен институт бе единственото място, където се извършваха практически опити със зеватрон. Денис го знаеше, защото немалка част от този успех се дължеше и на неговите усилия.

Допреди шест месеца.

Спрял в коридора, Денис видя Габриела да излиза под ръка с Берналд Брейди. Двамата разговаряха оживено, дори сърдечно. Брейди изглеждаше въодушевен, сякаш току-що бе изкачил Еверест. По всичко личеше, че е влюбен до уши.

Денис мълчаливо му пожела успех. Радваше се, че поне за известно време се е отървал от деспотичното внимание на Габриела. Разбира се, тя бе компетентен специалист в собствената си област, но твърде често го използваше за отдушник на неимоверните си физически резерви.

Денис погледна часовника си. Време беше за срещата с Фластер. Изправи рамене — нямаше смисъл повече да отлага неизбежното, реши той. Или директорът ще отговори на въпросите му, или си тръгва оттук!

Бележки

[1] Перифраза на латинския израз sui generis (своего рода, особен, странен). Авторът е използвал и други, още по-неточни, перифрази на латински думи и изрази, които могат да се преведат само приблизително — Бел.прев.