Цонка Илиева
Нестинарка

Огън в нозете, в очите огън,

огън в сърцето.

Скачам безпаметна, дръзка, магична,

почти митична.

 

В унес нареждам, заклевам, моля:

„Жар накладете,

дето не гасне, не чезне, пали

огън в нозете“.

 

Тук да дочакам моя орисан,

мургав и жаден

с кремък в ръцете,

с прахан в очите,

вино в игрите.

 

Дето ми рече, нарече, врече

с кама и пръстен

десет години на жар да чакам,

да го дочакам.

 

Пепел в нозете, в очите пепел,

пепел в сърцето.

Двайсети огън тъжен замира,

сърце умира.

 

Дъще, докарай силните трупи,

дето опазих,

клада да пална,

кога пристигне —

да го достигне!

 

Гърди разкъсвам, сърце изваждам —

последен огън.

Жар ти разпалвам,

дъще, почакай!

Ти го дочакай!