Силия Рийс
Малката вещица (17)

СВИДЕТЕЛСТВО

Тези страници, намерени в подгъва на покривалото, са изписани с друг почерк:

Аз съм неука жена, но се чувствам задължена да й остана вярна и да довърша нейната история, поне за онова, което ми е известно.

Тя искаше да остане, но нямаше никакъв друг избор, освен да избяга. Дойдоха право от молитвения дом, правилно се бяха досетили, че също като лисичка ще се скрие в собственото си леговище. Направихме каквото можахме — дадохме й храна и дрехи, които ще са подходящи за студените нощи и тя побягна към пустошта.

Дойде пратеничество: отец Джонсън, Елиас Корнуел, Натаниел Кленч, блюстителите на реда и още неколцина други. Джон Ривърс и Тобайъс вече ги чакаха пред врата със зареден мускет и сабя, но Сара им забрани да се бият.

Тя и Джон им казаха, че Мери си е тръгнала.

Уважават ги, Сара е в родствени връзки с някои от влиятелните семейства, името й е неопетнено. Джон също. Блюстителите на реда стояха и чакаха началника си Натаниел Кленч да им нареди какво да правят, но той е роднина на Сара. Ако зависеше от него, щяха да са си тръгнали, но отец Джонсън пристъпи напред и им нареди да претърсят къщата.

— Търсете колкото си искате — каза Сара на Джонсън. — Тя не е тук.

Те наистина претърсиха и двете къщи от стрехите до зимниците. Влязоха навсякъде с изключение на стаята на родилката. Нищо не откриха. И ето че се върнаха и поискаха да влязат там, където няма място нито един мъж.

— Няма да прекрачите този праг — пристъпих напред. — Не и с него.

С тях имаше някакъв непознат. Излинял човек, който кашляше и плюеше кръв в кърпичката си. Знакът на смъртта е положен върху него. Няма да се задържи още дълго на този свят.

— Той е болен от охтика. Нима ще го оставите да вдъхне заразата си върху едно неродено дете? Вървете си по пътя, господа. Тук имаме работа. Женска работа. Когато се роди бебето, можете да търсите колкото си искате.

Седях пред тях с окървавени ръце. Зад мен Ребека викаше от болка с всички сили. Мъжете потръпнаха. Тобайъс пристъпи напред, Джон беше с него. Застанаха рамо до рамо пред вратата. За да влязат, трябваше да минат през тях.

Тръгнаха си, но предупредиха, че ще се върнат.

Тобайъс остана на пост до сутринта. Дотогава бебето се роди, а Мери успя да избяга. Джон Ривърс й предложи коня си, но тя отказа с думите, че там, където отива, конят щял само да й пречи. Той направи каквото можа — преведе я през селището и я отведе до гората. Оттам тя продължила сама.

Ребека роди момиче. То ще носи името Мери Сара, но няма да бъде кръстено тук.

Ще си тръгнем оттук, колкото е възможно по-скоро. Веднъж започнали лова на вещици, няма да спрат. Измамени от една, ще потърсят други. Нищо чудно това да сме двамата с Джона. Има голяма вероятност — той е чужд на всички, аз съм лечителка. Джона е съгласен с мен. Джон и Сара ще бъдат недосегаеми заради положението си, но кой може да каже докога? Та малко ли богати и знатни жени са увиснали на бесилото? Джона товари колата и ще потеглим, когато е готов.

Сара и Джон ще ни последват с Ребека и Тобайъс, когато родилката е в състояние да пътува. Съветвам ги да не отлагат.

Мери ми показа къде е скрила дневника си, веднага щом допиша това, ще го пришия към останалото. Когато тръгнем, ще взема и сандъка й, и покривалото. Кой знае, един ден може да ни открие и да вземе обратно своята история. Но докато дойде този ден, аз ще го пазя на сигурно място. Само така ще разбере, че съм й останала вярна.

Тръгваме за Салем. Никой не ни спира, но аз мисля да потеглим на юг. Джона е чувал за места, където хората са свободни да следват собствената си съвест. Нали преди всичко това бе една от причините да прекосим океана. Откъдето минем, ще й оставяме съобщение.