Цветан Ангелов
Ловец на слонове

Майка му извика от прозореца:

— Милачко, набери магданоз!

А Милачко си направи оглушки. Та бива ли един ловец на слонове да бере магданоз? И струва ли си да слиза от „коня“, когато пътешествието започва?

— Дий! — провикна се Милачко. — Дий!

Препусна към долната оградка. Помисли си, че Сия ще пъкне с апаратчето, за да го снима за спомен.

Но Сия не пъкна.

— Лакомия! — рече си момчето. — Цяла сутрин ядѐ палачинки.

Ловецът на слонове наведе глава. Мравунякът в нозете му гъмжеше от мравки, които нехаеха за неговото пътешествие.

— Глупав мравуняк! — промърмори момчето. — Ще кажа на слона: „Разтури го.“

— Кукуригу — обади се като на подбив Герчо, старият петел.

— Гюл-гюл-гюр! — присмя се и Гюро, пуякът.

Но ловецът се махна. Препусна към далечната страна Многослония.

Многослония се намира в Африка. Пътят от село Трънки до джунглите се знае от двама: от Милачко и от приятеля му Яначко. Но днес Яначко не излезе на лов; лежи с превързана глава, защото падна от един боабаб, на който зрееха череши.

Да стигнеш до Африка е лесно. Трудно е да излезеш от село. На пътя може куче да се случи, гъска да изсъска, пък и някой третокласник рошав да те срещне. Тогава… и „конят“ няма да те спаси, макар че лесковите пръчки са дваж по-добри от върбовите.

Както и да е, Милачко прецапа реката и седна в къпинака да превърже раните си. Слънцето припече, припече и… далечната страна Многослония сама дойде при него…

Ето го и слона Бимбо.

— Яхни ме — каза Бимбо.

Милачко подскочи, та… на гърба на слона. Хвана се за ушите му. Бимбо тръгна тромаво из село. Гъските се гмурнаха в менците на жените. Мурджо се напъха в крачола на своя стопанин. Рошльо, третокласникът, се скри под грахова шлюпка.

А добрите селяни се стичаха отвред и славеха ловеца.

— Бате Милачко, бате Милачко! — викаха дребосъците, излезли по ризки на улицата.

Зададе се и Сия. Държи чиния с палачинки, подмазва се.

— Искаш ли? — попита момичето.

— Не искам! — отсече Милачко, макар че беше гладен като вълк.

А слонът удари с хобот чинията. Пръсна я на триста парчета. Най-малко на триста…

Сия заплака.

— Така ти се пада! — рече Милачко и повече не я погледна.

Слонът стъпи на мравуняка и мравешкият род изчезна от лицето на земята.

— Кукуригу-у! Спри го, спри го! — извика Герчо.

— Гюл-гюл-гюр! — обади се и Гюро. — Този слон е щур!

Щур ли? Обиденият Бимбо духна петела и пуяка, та чак до перце ги опуха.

Милачковата майка излезе на прага.

— Готов ли е бобът? — попита от гърба на слона момчето. — Много съм гладен.

— А ти набра ли магданоз?

Слонът разбра, че Милачко е непослушен, сне го с хобот на земята и каза през бивните си:

— Не те е срам! Да знаеш, че не съм твоят слон! Ще бъда на Яначко.

И в тоя миг Милачко се събуди. Засрами се. Хукна към къщи — да набере магданоз, пък и да похапне, защото… на гладно слонове не се ловят.