Артър Кларк
Профили на бъдещето (17) (Изследване границите на възможното)

16. Гласове от небето

През последните дни на 1958 година от космоса за първи път прозвуча човешки глас. Това първо радиопредаване с помощта на ретранслационен спътник, който летеше над всички географски и етнографски граници, беше едно от най-съдбоносните постижения в историята на човечеството. То ознаменува началото на нова ера в съобщенията, ера, която в крайна сметка ще ни изведе до решителни промени в световната култура, политика, икономика и дори към преобразувания в лингвистичната картина на света.

Не е трудно да се докаже всичко това — нещо, което възнамерявам да сторя; трудното обаче е да се осъзнае докрай цялото значение на предстоящите промени. Днешните съобщителни средства са толкова изумителни, тъй дълбоко са навлезли в нашия обществен живот, че ние не забелязваме техните ограничени възможности и трудно бихме разгледали възможностите за каквито и да било основни подобрения и усъвършенствувания в тях. Ние приличаме на съвременниците на кралица Виктория, които не са могли да разберат значението на електрическия телеграф; съобщенията чрез семафори и сигнални фенери напълно задоволявали тия „нетърпеливци“, за които пощенските коли се оказали твърде бавни…

Ние можем сега да се смеем над такива едни гледища; обаче ето че и самите ние, макар и да знаем вече как да ловим звукове и изображения от въздуха, едва току-що престъпваме прага на епохата на Морзовата азбука. След няколко години надатмосферните съобщителни спътници ще направят нашата съвременна апаратура да изглежда тъй примитивна като сигналните огньове на индианците, а самите нас тъй слепи и глухи каквито са били нашите деди до появяването на електронната лампа.

Цялата тази нахлуваща техническа революция почива на един-единствен факт, тъй прост и очевиден, че за него е дори неудобно да се говори. Радиовълните, които засега представляват главните преносвачи на информация, се разпространяват по права линия, така както и светлината. Ала Земята за съжаление е кръгла.

Само странната случайност, че около Земята се намира един отражаващ слой — йоносферата, — прави възможна радиосъобщителна връзка на далечни разстояния. Това невидимо огледало връща обратно на Земята дългите, средни и къси радиовълни, обаче работата му съвсем не е безпогрешна и при това то съвсем не отразява ултракъсите вълни. Тези вълни прорязват йоносферата и навлизат в космическото пространство, поради което не могат да се използуват за далечни връзки, далечни — според нашите, земни схващания; обаче за свръзка с други планети или с космически кораби те са особено подходящи.

От цялото това положение на нещата най-много страда телевизията. По технически причини телевизията може да използува само най-късите вълни — именно тези, които не се връщат на Земята. Телевизионните програми излитат право в космическото пространство: те могат отлично да бъдат приемани на Луната, ала не и в съседната нам област.

По тази именно причина са нужни буквално стотици телевизионни станции, за да обслужват големи територии като Европа или Съединените щати. Още по-сериозно стои работата с океаните: за телевизията те си остават все тъй трудно преодолими прегради, каквито са били за човешкия глас до изобретяването на радиото. Обмяната на телевизионни програми между Европа и Америка би изисквала електронна релейна връзка от петдесетина плавателни съда, разположени на котва пряко целия Атлантически океан, които да си предават сигналите от един на друг. Това, меко казано, не е особено практично разрешение.

Но има и по-прост изход от това положение. Достатъчна е само една ретранслационна станция — при условие, че тя бъде монтирана на спътник, който ще се движи няколко хиляди километра над Земята. На такъв един спътник трябва да има приемник, който да приема сигналите от един континент, а също и предавател за ретранслацията на тия сигнали на друг континент.

Трансатлантическото телепредаване обаче е само едно скромно начало. Ако ретранслиращият спътник бъде достатъчно отдалечен — да речем на 15 000 километра — от повърхността на Земята, тогава той би могъл да обслужва половината наша планета. А два или три такива спътника, равномерно наместени в околоземни орбити, биха могли да осигурят телевизионни предавания за цял свят, от полюс до полюс. Ясните, чисти сигнали, идващи направо от небето, без никакви фонови вмешателства и без изопачения, предизвикани от отраженията на съседните сгради, биха позволили осъществяването на много по-качествени изображения в сравнение с тия, които получаваме днес.

Нека ми бъде позволено тук скромно да се поизкашлям, така както правят по време на своите уводни бележки второразредните поети. Доколкото ми е известно, първото предложение за използуване на изкуствен спътник около Земята за телевизионни предавания от световен мащаб беше направено от мен в октомврийския брой на английското радиосписание „Уайърлес уърлд“ през 1945 година. Проектът, който бе изложен тогава под гръмкото заглавие „Извънземни ретранслатори“, предвиждаше използуването на три спътника, изхвърлени на височина от 35 хиляди километра над екватора. На такава височина спътникът извършва един оборот около Земята точно за 24 часа; по този начин той — така да се каже — ще „виси“ над една и съща точка от земната повърхност. Така законите на небесната механика ще ни позволят да създадем еквивалентни невидими телевизионни кули, високи 35 хиляди километра.

На пръв поглед всемирното телевизионно предаване може и да не изглежда такава революционизираща сила, способна да преобрази нашата цивилизация. Ето защо нека разгледаме по-подробно някои от неговите последствия.

След няколко години всяка голяма страна ще може да пусне в космоса (или да наеме) радио– и телевизионни спътници, способни да препредават действително висококачествени програми из цялата планета. Тогава няма да има претоварване на диапазоните на радиовълните, което днес се усеща дори и в местните радиостанции. Едно от неизбежните преимущества на ретранслациите с помощта на спътници се състои в това, че те ще направят възможно използуването на нови обширни диапазони от спектъра на радиовълните и по този начин ще обезпечат „място в ефира“ за поне милион телевизионни програми и за милиард радиопрограми!

Това ще означава, че никакви разстояния на Земята не ще могат да пречат за предаването както на звука, тъй и на изображенията. Жителите на Ню Йорк и Лондон ще могат да хващат предавания от Москва и Пекин тъй лесно, както хващат и предаванията на местните станции. И, разбира се, обратното.

Помислете си само какво ще означава това. До този момент дори и радиовръзката е била ограничена от разстоянията — като изключим, разбира се, любителя на късите вълни, който е готов да се помири със заглъхванията на сигналите, с пукотите и свистенията, предизвиквани от йоносферата. А сега широката магистрала на ефира ще бъде открита за целия свят и всички хора ще станат съседи — щат не щат. Всяка форма на цензура, политическа или каквато и да била друга форма, ще стане невъзможна; да се заглушават идващите от небето сигнали ще бъде почти тъй трудно, както и да се затъмни светлината на звездите.

Такава свобода в съобщенията ще окаже решаващо влияние върху културния, политическия и моралния климат на нашата планета.

И може би няма да бъде преувеличено, ако кажем, че първенството в организацията на такава съобщителна система с помощта на изкуствени спътници около Земята може да предопредели кой език ще стане след петдесет години основен език на цялото човечество — руският или английският. Телевизионните спътници са по-силни от междуконтиненталните ракети и междуконтиненталното телевизионно предаване може наистина да се превърне в абсолютно оръжие.

Но нека оставим настрана политическото значение на телевизионните спътници и разгледаме по-подробно тяхното влияние върху нашия бит. Едно от тези влияния несъмнено ще бъде положително: ние ще се избавим от отвратителните „антенни гори“, които загрозяват силуетите на нашите градове и са станали проклятие за архитектурните ни придобивки през последното десетилетие. Антените на бъдещето ще бъдат малки, акуратни, подобни на чинийки системи, каквито са и антените на познатите ни вече радиотелескопи. И тъй като те ще бъдат обърнати нагоре с дъното, ние ще можем да ги държим на покривите или по балконите — те няма да имат нужда от високо издигащи се, неустойчиви устройства. Тази естетическа придобивка не е голяма, ала не трябва да се пренебрегва.

Влиянието на световната телевизия върху културното съдържание на нашите местни телевизионни и радиопрограми, когато те се сблъскат с пряката конкуренция от целия свят, стана предмет на активно обсъждане. Някои циници твърдят, че днешните телевизионни релейни предавания са най-силният аргумент против предстоящото извеждане в космоса на съобщителни спътници; те изтръпват при мисълта за стотиците едновременни предавания на ковбойски филми, за хилядите автоматически проигравани шлагери, проглушаващи света с разните рок-енд-роли. Обаче самото изобилие на действуващи, телевизионни канали, предаванията по които ще бъдат достъпни за цялото население на Земята, ще създадат условия за организиране на такива висококачествени и специализирани програми, за каквито днес и дума не може да става. На Земята би трябвало да има достатъчно телевизионни зрители, за да бъде икономически целесъобразно да се отделят специални канали за предавания, да речем, само на гръцки трагедии, на лекции по математическа логика или на шахматни олимпийски срещи.

Мнозина започват отрано да злорадствуват по повод влиянието, което външната конкуренция ще окаже на комерческите програми. Най-малко 100 милиона американци нито веднъж, не са изпитали радостта, която могат да им доставят радио– и телевизионни предавания, очистени от търговската реклама; тях можем да уподобим на читатели, примирили се с факта, че всяка пета страница на четената от тях книга е изпълнена с търговски обяви, които те нямат право да прескочат. Ако руснаците излязат достатъчно умни и използуват своите преимущества, то те биха могли да си спечелят огромни аудитории. За целта е достатъчно да не включват в своите предавания рекламите за сапун и пургативи.

Създаването на глобалната система на радиовръзки и телевизионни предавания ще сложи край — за добро или за зло — на културната и политическата изолираност, която все още съществува из целия свят, извън границите на големите градове. Като човек, пътувал доста много из Съединените щати, аз често съм се ужасявал от интелектуалния вакуум, в който човек попада, щом напуснете околностите на Ню Йорк, Сан Франциско, Бостон, Чикаго и шепа други големи градове. Това се отнася както за вестниците, така и за радиото и телевизията; колко често съм скитал с часове из някое градче Скънксвил, за да намеря един брой от „Ню Йорк таймс“ и разбера какво става по света. А що се отнася до ефира, то може би няма друго по-мъчително изпитание от някоя разходка по радиодиапазоните, в които се подвизават предавателни станции на Далечния юг, особено в някоя неделна утрин. В Англия поне цивилизацията винаги се намира под ръка (аз имам предвид третата програма на Би-Би-Си).

Премахването на всички бариери по пътя на развитието на свободните интелектуални и културни връзки ще завърши революцията, започната преди половин век от автомобилите и плахо продължена от съвременната електроника с близко действие. То ще означава окончателното изчезване на ограничения умствен кръгозор, свойствен на жителите на малките градове и села. Трябва да признаем, че в тази ограниченост наистина има някаква прелест (особено за романистите, тъгуващи по миналото и далечното). Когато всички хора, където и да се намират те, имат равен достъп до една и съща гигантска съобщителна система, те неизбежно ще станат граждани на света; и една от най-важните задачи на бъдещето ще бъде опазването на техните регионални особености, които ще представляват определен интерес и определена ценност. Заедно с това обаче ще възникне и голямата опасност от понижаване на световното културно ниво; не трябва да се допусне, щото празнините в културното наследство на хората да бъдат запълнени за сметка на събарянето на неговите върхове!

Всеобщата съобщителна система ще окаже дълбоко влияние на живата реч. Както вече споменахме, тя може да наложи утвърждаването на един господствуващ разговорен език, като всички други езици станат просто местни диалекти. По-голяма е вероятността обаче, че на планетата ще бъдат установени два или три езика; в това отношение примерът на Швейцария може да послужи за образци на утрешния свят. Издигайки се над Земята неизмерно по-високо, отколкото са се стремили да се издигнат строителите на Вавилонската кула, ние може би ще успеем да се освободим най-после от проклятието, което ги постигнало на времето.

Всичко изложено дотук, включително и промените в лингвистичната карта на света, ще се появи с прилагането на вече съществуващите технически средства в световен мащаб с помощта на ретранслационни спътници. А сега е време да разгледаме някои съвършено нови в тая област технически удобства, с които човек ще разполага, ако той пожелае това.

На първо място трябва да дойде личният приемо-предавател, тъй малък и компактен, че всеки човек ще може да го носи с не по-големи неудобства, отколкото днес носи ръчния си часовник. Това, разбира се, е отдавнашна мечта и всеки, който не вярва в нейното възможно реализиране, просто не познава съвременните постижения на радиоелектрониката. Днес вече има радиоприемници, в сравнение с които най-малките портативни транзистори изглеждат тъй грамадни, както са изглеждали кабинетните радиоапарати през 1925 година. Най-малкият от всички известни досега радиоприемници, създаден от специалисти в областта на микроминиатюризацията, не е по-голям от бучка захар.

Без да се впускаме в технически подробности (те са интересни само за тези, които вече биха могли да предугадят разрешението на този проблем), тук можем да кажем, че ще дойде време, когато ние ще се свързваме с който и да е човек, където и да се намира той, само като наберем съответния номер на диска. Лицето ще бъде открито автоматически, независимо от това, дали то се намира сред океана или в някой голям град, или пък пътува някъде през Сахара. Едно такова съобщително средство може да измени целия наш живот тъй коренно, както това веднъж е извършил неговият примитивен предшественик — телефонът.

Неудобствата и опасностите, свързани с това устройство, са очевидни; няма изобретение, което да е само полезно. Все пак помислете си за безбройните случаи, когато то ще спаси живота на отделни хора, за трагедиите и нещастията, които то ще спомогне да бъдат предотвратени. Припомнете си какво значи телефонът за самотни хора в някое отдалечено място.

Никой не ще бъде вече заплашван от опасността да се загуби; в приемо-предавателя ще може да се монтира прост радиолокатор — пеленгатор, основан на същите принципи, както и съвременните радионавигационни уреди. А при случаи на опасности и нещастие ще може да бъде извикана помощ само с едно натискане на „аварийното“ копче.

Ако смятате, че това ще направи света непоносимо тесен за клаустрофобите остров, където човек не ще може да се уедини от приятели и роднини и където не ще може да изпита никакви стимулиращи чувства от непредвидени опасности, то вие сте съвършено прав. Обаче не трябва да се безпокоите: в бездънната пропаст на космическото пространство има повече от достатъчно опасности и далечини. Сега Земята е наш дом; нека я направим уютна, удобна и безопасна. А смелите откриватели ще търсят щастието си из други места.

Заедно с усъвършенствуването на съобщителните връзки ще намалеят и нуждите от транспортни средства. Нашите внуци трудно ще повярват, че милиони хора ежедневно са губили цели часове само и само да се доберат до своите канцеларии в града, където — през по-голямата част от времето — са извършвали работа, която те спокойно биха могли да изпълнят, използувайки съобщителните устройства.

Защото световните радио– и телевизионни съобщителни средства, позволяващи на хората да общуват един с друг, където и да се намират те, са само началото. Дори и днес ние разполагаме със системи, преработващи дадена информация, които свързват предприятия и учреждения, разположени далеч едно от друго. С помощта на такива системи днес се контролира работата на цели промишлени империи. Радиоелектрониката вече ни позволява да установим децентрализация, която поради увеличаването на наемите и транспортните разходи — да не говорим за опасността от гъбообразния облак — всяка година се налага все повече и повече.

В бъдеще хората, които ще управляват търговската и промишлената дейност на света, едва ли някога ще имат нужда да се срещат лично помежду си. Може би и фирмите няма да имат нито адрес, нито централно помещение, а само някакъв номер, еквивалент на телефонния. Тъй като цялата им картотека и архива ще заема известно пространство, взето под наем в блока за запаметяване на някоя изчислителна машина, която би могла да се постави където и да било на Земята: съхраняваната там информация ще може да бъде разчитана с помощта на свръхскоростни телетипни устройства по всяко време, когато стане нужда.

Може да дойде време, когато половината от търговските и промишлени сделки на света ще се извършват чрез огромни „паметни“ хранилища, разположени някъде под Аризонската пустиня, под Монголските стени или Лабрадорските блата — там, където земята е много евтина и негодна за други цели. Тъй като всички места на Земята ще бъдат еднакво достъпни за радиолъчите на транслационните спътници, за да се разпространи лъчът от полюс до полюс, достатъчно е да променим посоката на антената само със седемнадесет градуса.

Така че ръководителите на световната търговско-промишлена дейност през двадесет и първия век ще могат да живеят, където им е угодно, и да направляват възложените им дела чрез командните табла на изчислителните и информационните машини, монтирани в техните домове. Само при извънредни случаи може да изникне необходимостта от по-личен контакт от този, който ще се осъществява с помощта на широкоекранния цветен телевизор. Утрешните делови закуски ще могат прекрасно да се провеждат на двете половини на „масата“, отдалечени с петнадесет хиляди километра една от друга; ще липсват само ръкостисканията и размяната на пури.

И не само административната деятелност ще престане да зависи от географията. Разстоянието вече не съществува за три от основните органи на чувствата: зрението, слуха и осезанието — за последното това стана възможно благодарение на създаването на дистанционни манипулатори за работа с радиоактивни вещества. Следователно всяка дейност, която зависи от тези три органа на чувствата, ще може да се осъществи с помощта на радиосъобщителни средства. Несъмнено ще дойде време, когато хирурзи ще могат да оперират болни, които се намират доста далече от тях и всяка болница ще може да се ползува от услугите на най-добрите специалисти, където и да се намират те. В следващите две глави ние ще продължим да разглеждаме въпроса за приобщаването на човешките органи на чувствата към съобщителните системи.

Специалисти в областта на космонавтиката вече доста подробно са анализирали възможността за едно крайно практическо приложение на изкуствените спътници на Земята; това е „Орбиталната поща“, която вероятно в недалечно бъдеще ще измести въздушната поща. Съвременните копировъчни системи могат автоматически да предават и да възпроизвеждат съдържанието на една цяла книга за по-малко от една минута. Чрез използуването на подобна техника един само изкуствен спътник би могъл да се справи с целия обем на днешната трансатлантическа кореспонденция.

След няколко години, когато ще трябва да изпратите някое много бързо съобщение, вие ще си купите стандартен формуляр и ще напишете или напечатате необходимия текст. В местната специална пощенска служба попълненият формуляр ще бъде поставен в машина, която ще превърне буквените знаци в електрически сигнали. Тези сигнали ще бъдат предадени по радиото на най-близкия ретранслационен спътник, който се движи в нужното направление около Земята. На местоназначението тия сигнали ще бъдат приети и възпроизведени на същия такъв формуляр, какъвто вие сте попълнили. Самото излъчване на съобщението ще отнеме само част от секундата; а неговото предаване „от врата на врата“ ще продължи този срок с няколко часа; обаче доставката на такова „писмо“ в която и да е точка на земното кълбо няма да отнеме повече от един ден. Разбира се, остава открит проблемът за съхранението на тайни преписки; това вероятно ще бъде разрешено чрез използуването на роботи за обработка на съобщенията във всички стадии на процеса. Та нали и старомодните раздавачи, както е известно, са имали обичай да попрочитат по някое чуждо писъмце от време на време…

Може би десетина години след организирането на орбиталната поща вероятно ще се появи и нещо още по-поразително — орбиталният вестник. Това ще стане възможно в резултат на създаването на още по-остроумни и по-акуратни потомци на репродукционните и копировъчните машини, които работят в повечето съвременни предприятия и учреждения. Една такава машина, свързана с телевизионния приемник, ще може по желание да запечата и съхрани изображението от телевизионния екран. По този начин, когато искате да си получите вестника, вие ще включите съответния телевизионен канал, ще натиснете съответното копче — и ще си вземете най-новото издание, току-що напуснало „печатарската“ преса. Може би този вестник ще се състои от една единствена страница с последните новини; редакционни статии, спортни материали прегледи на нови книги, театрални рецензии, обявления и пр. ще бъдат предавани по други, отделни канали. Ние ще си избираме това, което ни е нужно, без да обръщаме внимание на останалото, и по този начин ще запазим цели гори за потомството. Разбира се, орбиталният вестник ще прилича на днешния само по своето название.

Но и това още не е всичко. По същите тези съобщителни канали ние ще можем по желание да получим от централните библиотеки или информационни хранилища копие от който и да било документ — от Великата харта на свободата до разписанието на пътническите рейсове между Земята и Луната. Някой ден по този начин ще могат да се „продават“ дори и книги, макар че техният формат ще трябва коренно да се измени.

Издателите ще трябва сериозно да помислят над тия наистина поразителни перспективи. Най-много ще пострадат вестниците и книгите от джобен формат; книгите върху изкуството, както и скъпите списания, които изискват не само висококачествен печат, но и старателна ръчна изработка, ще си останат почти незасегнати от настъпващата революция. Ежедневните вестници има за какво да се тревожат; луксозните месечни списания могат да си „живеят“ спокойно.

Как човечеството ще съумее да се справи с лавината от информации и развлечения, която ще го връхлети от небето — това само бъдещето ще покаже. Ето че науката с присъщата си весела безотговорност отново е подхвърлила на прага на цивилизацията още една разплакана рожба. Тази рожба се превръща в такъв важен проблем, както и младенецът, който се роди сред тракането на Гайгеровите броячи на територията на Чикагския университет през 1942 година.

Ще остане ли изобщо време за каквато и да било работа на планета, наситена от полюс до полюс с изтънчени развлечения, с първокласна музика, блестящи дискусии, превъзходни спортни прояви и всички възможни видове на информационни обслужвания? Дори и днес, както твърдят някои, нашите деца прекарват една шеста от „будното“ си време, впили погледи в телевизионния екран. Ние се превръщаме в раса на наблюдатели, не на създатели. И може да се случи така, че нашата самодисциплина да не устои на тия вълшебни сили, които тепърва ще се появят в нашия живот.

Ако това се случи, тогава епитафията на нашата раса, написана с утрешните флуоресцентни букви, вероятно ще гласи: „На тези, които боговете искат да погубят, те отначало им дават телевизори“.