Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Deaths of Ben Baxter, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 8 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2008)
Допълнителна корекция
Cliff_Burton (2008)
Допълнителна корекция
moosehead (2011)

Издание:

„Мириам“ ЕООД, София, 1997

ISBN: 954-9513-07-6 (т.4)


Едуин Джеймс, главният програмист на Земята, се бе настанил на един трикрак стол пред Вероятностния компютър. Той беше дребен, сух мъж, невероятно грозен, нищожен в сравнение с огромния контролен панел, който се извисяваше на тридесет метра над него.

Постоянното бръмчене на машината и бавното преминаване на светлините по панела му даваше чувство за сигурност, което той знаеше, че е лъжливо, но въпреки това го успокояваше. Току-що бе започнал да задрямва, когато потокът на светлинките се промени.

Той се изпъна веднага и разтри лицето си. От един отвор на панела започна да се точи хартиена лента. Главният програмист я издърпа и прегледа. Той си кимна с горчивина и бързо излезе от стаята.

Петнадесет минути по-късно той влезе в залата за съвещания на Световния планов комитет. По негова заповед тук бяха събрани петимата представители на Федералните окръзи на Земята, които бяха седнали около дългата маса и го очакваха.

Тази година имаше нов член — Роджър Бийти от Америка. Той бе висок и ъгловат, а рошавата му кестенява коса бе започнала да оредява на темето. Изглеждаше работлив, честен и леко притеснен. Четеше книгата с указания и поемаше кратки и бързи глътки от кислородния си инхалатор.

Джеймс познаваше добре останалите членове. Лан II от Пан Азия, който изглеждаше все така дребен, сбръчкан и непроменен, както винаги, бе зает със сериозен разговор с едрия рус доктор Свег от Европа. Госпожица Чандрагор, красива и фина, играеше неизменната си игра на шах с Аюи от Океания.

Джеймс включи подаването на кислород в помещението и членовете с благодарност оставиха инхалаторите си.

— Извинете, че ви накарах да чакате — каза Джеймс и зае мястото си начело на масата. — Преди малко излезе текущото предсказание.

Той извади от джоба си бележник и го отвори.

— На предишното съвещание ние избрахме алтернативната вероятностна линия ЗБЗСС, която започва през 1832 година. Факторът, който избрахме, бе животът на Алберт Левински. В основната историческа линия Левински е загинал през 1935 година в автомобилна катастрофа. С прехвърлянето в алтернативна вероятностна линия ЗБЗСС Левински избегна тази катастрофа, доживя до шестдесет и две годишна възраст и завърши работата си. Резултатът сега, в наше време, е откриването на Антарктика.

— А какви са страничните ефекти? — попита Джана Чандрагор.

— Те са разгледани в доклада, който ще ви бъде даден по-късно. Накратко обаче ЗБЗСС се приближава почти напълно до основната историческа линия. Всички важни събития си остават непроменени. Разбира се, имаше някои странични ефекти, които прогнозата не би могла да обхване изцяло. Те включват една експлозия на петролен кладенец в Патагония, една епидемия от грип в Канзас и увеличаване на смога над Мексико сити.

— Дадени ли са компенсации на всички засегнати страни? — поиска да знае Лан II.

— Да. А колонизацията на Антарктика вече започна.

Главният програмист разви хартиената лента, която бе взел от вероятностния компютър.

— Сега обаче се сблъскваме с една дилема. Както е предсказано, главната историческа линия води към неприятни усложнения. Но не съществуват подходящи алтернативни линии, към които да се прехвърлим!

Членовете зашепнаха помежду си.

— Позволете да ви обясня положението — каза Джеймс. Той отиде до стената и издърпа голяма карта. — Кризисната точка е на 12 април 1959 година, а проблемът ни се съсредоточава около една личност на име Бен Бакстър. Обстоятелствата са следните…

 

 

Събитията сами по себе си предизвикват алтернативни възможности, всяка от които създава свой собствен континуум в историята. В други пространствено-времеви светове Испания е загубила при Лепанто, Нормандия при Хастингс, Англия при Ватерло.

Ако предположим, че Испания е загубила при Лепанто…

Испания наистина загуби, ужасяващо. И непобедимата турска флота унищожи европейското корабоплаване в Средиземно море. Десет години по-късно една турска армада завзе Неапол и откри пътя за мавританската инвазия в Австрия…

В друго време и пространство е така…

Предположенията се превърнаха в забележителен факт след разработването на времевата селекция и разположение. През 2103 година Осуалд Мейнър и съдружниците му успяха да покажат теоретичната възможност за прехвърляне от основната историческа линия, наречена така за удобство, към алтернативни линии. Но все пак в определени граници.

Например би било невъзможно да се извърши прехвърляне в миналото, където Уилиям Нормандски да е загубил битката при Хастингс. Развитието на света на основата на такова събитие би било твърде различно и чуждо във всяко отношение. Установено бе, че прехвърлянето е възможно само в близко прилепващи се линии.

Теоретичната възможност се превърна в практическа необходимост през 2213 година. В тази година компютърът „Скайс-Рабърн“ в Харвард предсказа пълната стерилизация на земната атмосфера поради натрупването на вторични радиоактивни отпадъци. Процесът бе необратим и неизбежен. И можеше да бъде предотвратен само в миналото, където бе започнало замърсяването.

Първото прехвърляне бе направено с новоразработения селектор на Адамс-Холт-Маартенс. Световният планов комитет избра линията, включваща ранната смърт на Василий Ученко (и поради това унищожаването на погрешната му теория за радиационното замърсяване). Една голяма част от последвалото замърсяване бе избегната, макар и с цената на седемдесет и три живота — наследници на Ученко, чиито роднини не можаха да бъдат открити след прехвърлянето.

След това вече нямаше връщане назад. Прехвърлянето по линиите стана толкова необходимо за света, колкото и предпазването от болести.

Но процесът си имаше ограничения. Щеше да настъпи време, когато нямаше да може да се използва нито една от алтернативните линии и когато всяко бъдеще щеше да бъде неприемливо.

Когато това станеше, Плановият комитет бе готов да използва по-директни начини за намеса.

 

 

— И това са последствията за нас — завърши Едуин Джеймс. — Това е резултатът, ако позволим да продължи основната историческа линия.

— Това означава, че вие предвиждате сериозни нещастия за Земята — каза Лан II.

— За съжаление е така.

Програмистът си наля чаша вода и обърна страницата на бележника си.

— Основната ни точка е Бен Бакстър, който умира на 12 април 1959 година. Той трябва да живее поне още десет години, за да може дейността му да има желания ефект върху световните събития. През това време Бен Бакстър ще закупи националния парк „Йелоустон“ от държавата. Той ще продължи да го поддържа като парк, но ще отглежда дървета. Това предприятие ще бъде високо ефективно. Той ще закупи и други големи райони земя в Северна и Южна Америка. Наследниците на Бакстър ще станат крале на дърводобива през следващите двеста години и ще притежават огромни площи по целия свят. Благодарение на техните усилия в света ще пораснат огромни гори, които ще доживеят и до наши дни. Но ако Бакстър умре… — Джеймс направи изморен жест с ръка. — Със смъртта на Бакстър горите ще бъдат унищожени преди държавите в света да осъзнаят напълно опасностите. После идва времето на великата главня по растенията през трета година, която малкото останали гори няма да издържат. И накрая идва настоящето, с нарушения си естествен цикъл на възстановяване на съотношението въглероден двуокис — кислород поради унищожаването на дърветата, със забраната на всякакви уреди, използващи горивен процес, и необходимостта от инхалатори, за да можем да оживеем.

— Но ние започнахме ново залесяване — каза Аюи.

— Но ще минат стотици години, докато горите пораснат достатъчно, дори и с употребата на методите за принудителен растеж. А междувременно равновесието ще се нарушава още повече. Затова Бен Бакстър е от изключително значение за нас. В него е ключът за въздуха, който дишаме!

— Добре — намеси се доктор Свег. — Основната линия, където Бен Бакстър умира, е явно неизползваема. Но има алтернативни…

— Много — каза Джеймс. — Както обикновено, повечето от тях не могат да бъдат използвани. Като имаме предвид главната, ни остават само три възможности. Но за съжаление всяка от тях завършва със смъртта на Бен Бакстър на 12 април 1959 година.

Програмистът избърса челото си.

— Ще бъда съвсем точен. Бен Бакстър умира на 12 април 1959 година следобед, в резултат от бизнес среща с един човек на име Нед Брайн.

Новият член Роджър Бийти се прокашля нервно.

— Това събитие и в трите вероятностни плоскости ли се случва?

— Да. Във всеки един от тях Брайн е причина за смъртта на Бакстър.

Доктор Свег се изправи тежко.

— Преди този случай Комитетът е избягвал всякаква директна намеса в съществуващите линии на вероятностите. Но тази ситуация изисква намеса.

Членовете на Комитета кимнаха в съгласие.

— Нека се заемем със случаите — каза Аюи. — Може ли този Нед Брайн да бъде изхвърлен заради доброто на Земята?

— Не — отвърна програмистът. — Самият Брайн играе жизнено важна роля в нашето бъдеще. Той има възможност да получи близо сто квадратни мили гори. На него му е необходима помощта на Бакстър, за да ги закупи. Но ако Брайн може да бъде отклонен от тази среща с Бакстър…

— Как? — попита Бийти.

— Измислете сами начин — предложи Джеймс. — Със заплахи, убеждение, подкуп, отвличане… Всеки друг начин, с изключение на убийството. Имаме три свята, в които да работим. Ако успеем да задържим Брайн само в един от тях, нашият проблем ще бъде разрешен.

— А как най-добре да го постигнем? — попита Аюи.

— Ще опитаме различни начини. Във всеки вероятен свят — различен — каза госпожица Чандрагор. — По такъв начин шансовете ни ще се увеличат. Лично ние ли трябва да отидем?

— Ние сме най-подходящи за тази работа — потвърди Едуин Джеймс. — Ние познаваме факторите, за които става дума. И всеки от нас има импровизаторски умения, което е единственото необходимо за тази работа. Всяка група ще бъде оставена сама на себе си. Няма начин да сравняваме напредъка си в течение на времето по успоредните времеви линии.

— Тогава всяка група ще трябва да действа с презумпцията, че останалите не са успели — каза доктор Свег.

— Вероятно с основание — мрачно отвърна Джеймс. — Нека сега да организираме групите си и да изберем методите си на действие.