Читателски коментари (за „Следите остават “ от Павел Вежинов)

Забавно четиво. Безсрамна комунистическа пропаганда.

„Следите остават“ показва доста точно как се промиваха мозъците на децата от края на шейсетте и началото на седемдесетте години.

Увлекателно и приятно за четене приключенско четиво, ситуирано в доста реалистична среда. Наистина детството ни беше подобно, и наистина бяхме убедени, че е пълно с алкохолизирани и разложени диверсанти, които искат да съсипят този земен рай, в който само избрани щастливци като нас растат. Спомням си добре как когато играехме на ’Държави’ всеки искаше да е СССР и всички мразехме да сме САЩ. Най-симпатичният образ в книгата е началникът на Държавна Сигурност. Разбира се, всички бдяхме постоянно, за да надушим кои са враговете на народа. Както се крещеше по пионерските сборове — „Вигаги готов!“

И носталгично, и печално е да се потопи човек в една такава изкривена действителност, където образите на децата са достоверни и истински, а образите на възрастните и действителността, която се показва е изцяло подменена от лъжи, идеологеми и заклинания. Павел Вежинов е изпълнил партийната задача отлично и, разбира се, от дистанцията на времето едва ли би се гордял с написаното. Всъщност няма как да знаем…