Беше една от любимите ми детски книги. Макар че бях прекалено малка, когато свърши социализмът(както знаем, до комунизма така и не стигнахме), за да мога да давам оценки от първа ръка на времето, съм по-склонна да се съглася със Second Shoe.
Сега се каня да я препрочета за пръв път от над десет години и по смътните спомени не ми се струва много редно да се насърчават десетгодишните деца да шпионират съседите за диверсия. Някак много ми бие на описаните от Оруел „деца-герои“. (Макар че като бях на 7г сборникът „Деца-герои“ ми беше абсолютната любима книга. Като се замисля, вярно е, че децата ги вълнува приключенската страна на разказите и това, че деца са обявени за герои на съответната страна. Обаче разказите с идеология си прокарват идеологията дори (а може би трябва да кажа „особено“)в ранна детска възраст.)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.