Майн Рид
Самотно жилище (27)

XXVII

Разстроен, опечален и ядосан Урага се върна в палатката си, повика Роблес и изля върху него всичката си злоба за несполуката на съвета му.

— Сега ще ви разкрия моя план, за който ви намеквах, когато вие тъй неразумно ме посъветвахте. Преди да дойдем тук, аз подготвих много неща. Помните, че казах, че няма да взема на врьщане със себе си пленниците, а ще ги убия тук? За тази цел се обърнах към известния за вас Лисардо, вожд на тенаво, но тъй, че той да няма от мене лично никакви заповеди.

И Урага разказа на адютанта всичко, което читателят знае от писмото му до Барбато.

— Сега, г-н адютант, надявам се, вие ме разбрахте?

— Съвършено! Но колко ловко сте наредили всичко!

— Именно ловко — с отвратителна гримаса потвърди Урага.

Като се върна към своя предишен, жесток план, Урага нетърпеливо чакаше неговото осъществяване.

Излезе от палатката и тръгна към мястото, където беше разположен нощният пост. Приближи се до далекогледа и започна да наблюдава с него. Тъкмо когато искаше да го остави, изведнъж забеляза конник с муле. Вгледа се внимателно и позна единия от пратениците си до Барбато.

— Какво означава това? — прошепна той. — Защо се връща сам и къде е Педрильо?

В това време се доближи Хосе.

— Къде е Педрильо? — попита загрижено Урага.

— Удави се — отговори Хосе. — Водата го отнесе по време на урагана. Горкият Педрильо!

Урага се замисли. Неговият добре скроен план очевидно рухна.

— Но вие нали стигнахте до мястото, където са разположени тенаво?

— Да, господин полковник, но Педрильо не можеше да предаде писмото нито на Лисардо, нито на Барбато, понеже те и двамата са убити. Голямо нещастие постигнало племето тенаво. Белите избили техните воини. Цялото племе е в траур; жените са се намазали с черна боя и си остригали косите. Спасените воини не излизат от жилищата си.

— Педрильо предаде ли им писмото?

— Да, но те не можеха да го прочетат, затова той им разказа съдържанието му. Te отказаха да изпълнят вашата заповед. Много са наплашени, чакат ново нападение и се готвят да бягат.

Без да изслуша последните думи на Хосе, Урага бързо тръгна към лагера. Планът му се провали, трябваше да се измисли друг.

В първия момент на обзелото го отчаяние и разочарование Урага искаше да излее злобата си върху Миранда, като го убие моментално. Но после размисли и заповяда да изпратят при него адютанта.

— Седнете, приятелю — каза той на влизащия Роблес. — С вас трябва да представляваме военен съд. Моят план, за който ви говорих, не се сбъдна и аз трябва да прибягна до друг способ, за да постигна същата цел. Надявам се, вие няма да ми противоречите и във всичко ще се съгласите с мен?

— Разбира се, господин полковник.

— И тъй, обявявам заседанието на съда за свършено и изнасям присъдата на изменниците на правителството. Ние единодушно ги осъдихме на смърт. Сега остава само да изпълним присъдата. Повикайте сержанта.

— Сержант — каза Урага, — предстои ви важна работа. Според свидетелствата, които притежаваме, ние, лейтенант Роблес и аз, осъдихме полковник Миранда и доктор Просперо, и двамата, като изменници. Осъдихме ги на смърт. Заповядайте на хората да напълнят пушките си и да бъдат готови за изпълнение на присъдата. Всичко да бъде готово след десет минути и тогава ми доложете! Ще бъда зрител на тази добра комедийка! — обърна се той към адютанта.

И като се разсмя на отвратителната си шега, негодникът излезе от палатката.