Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне от Словото

Почакай! Спри! Преди да си отидеш,

преди да треснеш като гръм вратата,

изслушай този мой последен вик:

ела при мен във този сетен миг

и ме завий с горещото си тяло!

Защото инак ще умра от студ…

Аз искам от последната раздяла,

от нашата прощална земна ласка

да ми родиш прекрасна дъщеря.

Страхувам се от тази пещера,

в която подир теб ще заживея!

Когато като дънер остарея,

край моя ствол приведен, сух и слаб

ще изтекат реките на годините.

И ще ми трябва руса дъщеря,

която да ме води по света да пея.

Върни се, остави ми само нея —

девойката със твойта красота,

с която пеш ще тръгна по света,

за да изуча всички птичи песни

и на човешки да ги преведа.

Край
Читателите на „Вик“ са прочели и: