Тери Гудкайнд
Дългът на костите (4)

Все още разтърсвана от плач, усети нечия длан на раменете си. Две приятелски ръце я приласкаха и прегърнаха. Нежни пръсти отметнаха косата й назад и тя, без да може да контролира риданията си, се озова в женски скут. Усети още едно докосване по гърба и в тялото й се вля успокоителна струя магия.

— Той убива дъщеричката ми — простена. — Мразя го!

— Всичко е наред, Абигейл — отрони гласът над нея. — Нормално е да плачеш, когато те раздира такава болка.

Аби избърса очите си, но сълзите продължаваха да се стичат. На площадката пред нея стоеше чародейката. Вдигна глава към жената, в чиято приятелска прегръдка бе потънала. Бе самата Майка Изповедник. Всяко чувство на почуда потъна в морето на отчаянието, всяко усещане за страх се оказа внезапно притъпено. Дори тази жена да й стори най-лошото на света, все й беше тая. Вече нямаше значение какво ще стане с нея.

— Той е чудовище — проплака тя. — Заслужил си е името. Наистина е злият Вятър на смъртта. Сега целта му е моята рожба, не врагът.

— Разбирам чувствата ти, Абигейл — обади се Майката Изповедник, — но не си права.

— Как можеш да го кажеш! Дъщеря ми още не е имала шанс да живее, а той ще я убие! Съпругът ми също ще умре. И баща ми, но той поне си е поживял. А чедото ми не е!

Отново изпадна в истеричен вой и Майката Изповедник за втори път я приласка в прегръдката си. Но не от утеха се нуждаеше Аби.

— Само едно дете ли имаш? — попита чародейката.

Тя кимна и въздъхна дълбоко.

— Имах още едно, момченце, но умря при раждането. Акушерката каза, че не мога да имам повече. Мъничката ми Джана ще е единствената ми рожба. — Необузданата болка от казаното раздра безмилостно тялото й. — А той ще я убие. Точно както уби онзи човек преди мен. Магьосникът Зорандер е чудовище. Дано добрите духове го погубят!

Чародейката я погледна с измъчено лице и отметна кичур коса от челото й.

— Ти не разбираш. Виждаш само едната страна на нещата. Не мислиш това, което говориш.

Напротив.

— Ако имаше…

— Делора разбира — прекъсна я Майката Изповедник и посочи чародейката. — Има десетгодишна дъщеря, също и син.

Аби погледна крадешком чародейката, която й се усмихна съчувствено и кимна в знак на потвърждение.

— Аз също имам дъщеря — продължи Майката Изповедник. — На дванадесет е. Двете с Делора разбираме мъката ти. Първият магьосник също.

Аби стисна юмруци.

— Не и той! Самият той е почти момче, а иска да убие дъщеричката ми. Той е Вятърът на смъртта и го е грижа само за едно — да убива!

Майката Изповедник потупа каменното стъпало до себе си.

— Седни тук горе, Абигейл. Нека ти разкажа що за човек е той.

Все още плачейки, Аби се надигна към посоченото стъпало. Майката изповедник бе дванадесет до четиринадесет години по-възрастна от нея, с красиво лице и онези незабравими теменужени очи. Водопадът прелестни коси се спускаше чак до кръста й. Имаше топла усмивка. На Аби никога не й бе минавало през ум да мисли за един Изповедник като за жена, но пред себе си виждаше именно това. Не изпитваше предишния страх. Тя не можеше да й стори нищо по-лошо от онова, което вече й бе сторено.

— Когато Зедикус прохождаше, аз вече бях девойка. Случвало ми се е да се грижа за него. — Майката Изповедник зарея поглед и се усмихна замислено. — Пошляпвах го по дупето, когато не се държеше като добро момче, а по-късно му дърпах ушите, за да го накарам да слуша в клас. Беше голям пакостник, но не поради лошо сърце, а защото бе крайно любопитен. Порасна и стана прекрасен човек.

Преди много години, когато започна войната с Д’Хара, магьосникът Зорандер не искаше да ни помага. Не искаше да се бие и да причинява страдание на хората. Но в крайна сметка, когато Панис Рал, предводителят на Д’Хара, започна да изтребва народа ни с магия, Зед разбра, че ако иска да спаси живота на своите, трябва да се бие.

Зедикус Зу’л Зорандер може да ти се вижда млад, така го възприемат мнозина, но той е рядко явление. Син е на магьосник и чародейка. Зед е истинско чудо. Дори останалите магьосници, които видя в залата и някои от които са негови учители, не винаги разбират как успява да разгадае тайнствата на книгите, как използва дарбата си и кое го прави толкова могъщ. Това, което знаем със сигурност обаче, е, че има сърце. И се съветва с него точно толкова, колкото и с главата си. Поради това, както и по ред други причини, той бе провъзгласен за Пръв магьосник.

— Да, очевидно притежава несравним талант за Вятър на смъртта — бе коментарът на Аби.

Майката Изповедник се подсмихна и вдигна ръка към гърдите си.

— Сред хората като мен, които го познават наистина добре, той е известен като Фокусника — прозвище, което напълно заслужава. „Вятъра на смъртта“ е името, с което го наричаме пред другите, за да всяваме ужас във вражеските сърца. Някои наши сънародници го приемат буквално. Щом майка ти е родена с дарбата, сигурно разбираш, че понякога хорският страх от магията е неоправдан.

— А друг път родените с магия са истински чудовища, за които животът, който унищожават, не струва пукнат грош — възрази Аби.

Майката Изповедник за момент се вгледа в очите й, после вдигна предупредително пръст.

— Ще ти разкажа нещо за магьосника Зедикус Зу’л Зорандер, но искам да си остане между нас. Ако споделиш с някого чутото от мен, няма да ти простя за измяната на доверието ми.

— Няма, но не виждам…

— Само слушай.

След като се увери, че е заинтригувала Аби, Майката Изповедник започна разказа си.

— Зед се ожени за Ерилин. Тя бе прекрасна жена. Всички много я обичахме, но любовта ни бе нищо пред неговата. Двамата имаха дъщеря.

Любопитството на Аби надделя и тя попита:

— Колко е годишна?

— Горе-долу колкото твоята — отвърна Делора.

Аби преглътна пред премерената ирония в гласа на чародейката.

— Ясно.

— Когато Зед стана Пръв магьосник, времената бяха тежки. — В теменужените очи на Майкта Изповедник проблеснаха болезнени искрици. — Тогава Панис Рал създаде хората сенки.

— Хората сенки…? Вижте, аз съм от Заево, никога не съм чувала подобни неща.

— Войната бе достатъчно зло, но Панис Рал научи своите магьосници да създават хора сенки. — Мъчителният разказ изтръгна от устните на Майката Изповедник тежка въздишка. — Наричат се така, защото наистина приличат на сенки във въздуха. Те нямат определена форма. Не са живи същества, а създадени чрез магия. Да стреляш срещу тях с каквото и да е оръжие е все едно да се целиш в пушек.

От тях няма начин да се скриеш. Те се носят към теб през полета и гори, докато накрая те намерят.

Докоснат ли те, цялото ти същество се покрива с мехури и започва да се подува, докато плътта ти се разкъса. Умираш в жестоки мъки. Човек, докоснат от тези създания, не може да бъде спасен дори чрез дарбата.

Пред всяка атака на Д’Харанската армия, магьосниците им изпращаха хората сенки напред. В началото те покосиха цели батальони от нашите — все смели и всеотдайни бойци, изтребени до крак. Не виждахме никаква надежда. Бяхме стигнали до дъното.

— Нима магьосникът Зорандер е съумял да ги спре? — попита Аби.

Майката Изповедник кимна.

— Изучи внимателно проблема и създаде бойни рогове, чиято магия разнесе хората сенки така, както вятър помита пушек. Магията на роговете може да се провира през заклинанието и да намира онзи, който го е изпратил, за да го унищожи. Но тези рогове не са устойчиви срещу новите изобретения на врага и се налага Зед да ги променя непрекъснато, за да бъдат ефикасни срещу вражеските атаки.

Панис Рал използва и други магии: трески и болести, опустошителни епидемии, мъгли, причиняващи слепота — всякакви ужасии. Зед работеше денонощно и успя да се справи с всички тях. След като всички изобретения на Панис Рал бяха преборени, нашите войски отново се превърнаха в равностойни противници. Ходът на битката се обърна именно благодарение усилията на Зед.

— Е, няма спор, че това е хубаво, но…

Майката Изповедник пак вдигна пръст, за да я накара да замълчи. Аби не каза нищо и жената отпусна ръка край тялото си и продължи:

— Стореното от Зед разяри Панис Рал, който след неуспешен опит да убие него, изпрати четворка след Ерилин.

— Четворка ли? Какво е това?

— Екип от четирима специални убийци под закрилата на заклинание, направено от човека, който ги изпраща: Панис Рал. Тяхната задача е не просто да убият жертвата си, а да го направят по възможно най-мъчителния и жесток начин.

Аби преглътна.

— И успяха ли… да убият жена му?

Майката Изповедник се наведе към нея.

— По-лошо. Захвърлиха я с изпотрошени крайници, за да бъде намерена жива.

— Жива! Защо са я оставили жива, след като мисията им е била да я убият?

— За да я намери Зед изпотрошена и кървяща, гърчеща се в невъобразима агония. Единственото, което успя да направи, бе да прошепне името му с любов. — Майката Изповедник се наведе още по-близо. Аби усети дъха на думите й върху лицето си. — Когато Зед използва магията си, за да се опита да я изцери, активира червея.

Аби бе забравила да мига.

— Червея ли…?

— Това е магия, която никой магьосник не е в състояние да усети. — Майката Изповедник разпери пръсти пред стомаха на Аби, завъртя дланта си навън и дръпна рязко в раздиращ жест. — Магията буквално разпори вътрешностите й. Поради факта, че Зед използва изпълнената си с любов магия, Ерилин умря в нечовешки крясъци от болка, докато той стоеше коленичил безпомощно край нея.

Аби трепна и се хвана за стомаха, почти усещайки раната.

— Това е ужасно.

Теменужените очи на Майката Изповедник я пронизваха.

— Четворката хвана и дъщеря им. Малката бе видяла всичко, което онези мъже бяха сторили на майка й.

Аби отново усети парещи сълзи в очите си.

— Значи са сторили същото и с дъщеря му?

— Не — отвърна Майката Изповедник. — Взеха я в плен.

— Значи още е жива? Значи има надежда?

Бялата копринена рокля на Майката Изповедник нежно изшумоля, щом тя се облегна назад на мраморния парапет и отпусна ръце в скута си.

— Зед хукна след четворката. Откри ги, но дъщеря му бе дадена на други, които я предали на трети и така нататък, така че никой не знаеше къде е всъщност и кой я държи.

Аби погледна чародейката, после отново Майката Изповедник.

— Какво направи магьосникът Зорандер с четворката?

— Не по-малко, отколкото аз самата бих сторила. — Лицето на Майката Изповедник бе застинало в маска на ледена ярост. Тонът й бе дори по-смразяващ от думите. — Накара ги да съжаляват, че изобщо са се родили. При това наистина дълго време.

Аби се дръпна.

— Разбирам.

Докато Майката Изповедник си поемаше дъх, за да се поуспокои, чародейката продължи разказа.

— Както ти казахме, магьосникът Зорандер използва заклинание, което никой от нас не разбира; то държи Панис Рал затворен в двореца му в Д’Хара. То притъпява магията, която Рал изпраща срещу нас и помага на нашите войски да отблъснат Д’Харанските части и да ги върнат там, откъдето идват.

Но Панис Рал е разяждан от омраза към човека, попречил на завоевателния му поход към Средната земя. Никога не минава повече от седмица между два опита за покушение срещу живота на магьосника Зорандер. Рал изпраща опасни и зли хора от всякакъв вид. Дори Морещици.

Дъхът на Аби заседна в гърлото й. Беше чувала тази дума. Опита се да потисне любопитството си, но все пак попита:

— Какво е това Морещица?

Чародейката приглади назад лъскавата си черна коса, в очите й блестеше убийствена омраза.

— Морещиците са жени в червени кожени униформи и с дълги плитки, които символизират професията им. Те са обучени в изкуството да убиват и измъчват родените с дарбата. Ако такъв човек се опита да използва дарбата си срещу Морещица, тя улавя магията му и я обръща срещу него. От Морещица никой не може да избяга.

— Но човек с толкова силна дарба като магьосника Зорандер със сигурност…

— Дори той би бил загубен, ако се опита да използва силата си срещу Морещица — отвърна Майката Изповедник. — Морещицата може да бъде победена с обикновените оръжия, но не и с магия. Единствено изповедническата магия е ефикасна срещу нея. Аз съм убила две.

Отчасти заради жестокото обучение, предхождащо превръщането на една жена в Морещица, те са забранени откакто се помня, но в Д’Хара ужасната традиция да се вземат млади жени, за да бъдат обучавани за Морещици, продължава и до днес. Д’Хара е отдалечена и затворена страна. Не знаем много за нея — само онова, което сме научили от личния си безрадостен опит.

Морещиците са залавяли неколцина от нашите магьосници и чародейки. Веднъж заловени, те не могат да се самоубият, нито да избягат. Преди да умрат, предават цялото си знание на Морещицата. Така Панис Рал научава всички наши планове.

Ние от своя страна също сме имали късмета да заловим неколцина високопоставени Д’Харанци. С помощта на Изповедниците сме научавали до каква степен са разкрити намеренията ни. Времето работи срещу нас.

Аби обърса с длани бедрата си.

— А човекът, който бе убит точно преди да вляза при Първия магьосник? Той не може да е бил убиец, нали? Двамата му придружители бяха пуснати да си вървят.

— Не, не беше убиец. — Майката Изповедник скръсти ръце. — Предполагам Панис Рал знае за откритата от магьосника Зорандер магия, която може да унищожи цяла Д’Хара. Панис Рал отчаяно иска да се отърве от магьосника Зорандер.

Дълбоките теменужени очи на Майката Изповедник заблестяха с потисканата тегоба на несподелено ужасно познание. Аби не можа да издържи на напрегнатия взор и отклони глава. Пръстите й зачовъркаха някакъв конец от торбата.

— Не виждам какво общо има всичко това с отказа му да помогне за спасяването на дъщеря ми. Той самият има дъщеря. Нима не би направил всичко, за да си я върне? Нима не е готов да стори каквото се иска от него, за да я вземе отново в прегръдката си?

Майката Изповедник отпусна глава, пръстите й бавно разтъркаха челото, сякаш в опит да го освободят от мъчителна болка.

— Човекът, дошъл преди теб, бе вестител. Съобщението, което носеше е било предавано от ръка на ръка, за да не може да бъде проследен първоизточникът му.

Аби усети как по ръцете и пробягват ледени тръпки.

— Какво гласеше съобщението?

— Кичурът коса, който носеше вестителят, бе на дъщерята на Зед. Панис Рал искаше Първият магьосник да се предаде, за да бъде екзекутиран, като в замяна на това щял да пощади живота на дъщеря му.

Аби се вкопчи в торбата си.

— Но нима един любящ баща не би сторил дори това, за да спаси чедото си?

— На какво цена? — прошепна Майката Изповедник. — Това би означавало да пожертва живота на всички хора, които биха умрели без негова помощ. Той няма право на подобна егоистична постъпка, пък дори и за да спаси живота на човек, когото обича повече от всеки друг на света. Миг преди да откаже помощ на твоята дъщеря, той отхвърли това предложение, като по този начин подписа смъртната присъда на собственото си невинно дете.

Аби усети как надеждите й потъват обратно в черната бездна. При мисълта за ужаса, който изживява Джана, за това, че вероятно й причиняват болка, й се зави свят, за малко да повърне. По бузите й отново се изтърколиха сълзи.

— Но аз не го моля да пожертва живота на други хора, за да спаси нейния.

Чародейката нежно я докосна по рамото.

— Той е убеден, че ако спести страданията на твоите съграждани, Д’Харанците ще избягат, което ще доведе до смъртта на многократно повече хора.

Аби отчаяно търсеше изход.

— Но аз имам кост.

Чародейката въздъхна.

— Абигейл, половината от хората, които идват за среща с магьосник, носят кост. Амбулантните търговци убеждават просителите, че им дават истински кости. Отчаяните хора като теб ги купуват.

— Повечето от тях идват при магьосниците с желанието да бъдат освободени от живот, в който има магия — продължи Майката Изповедник. — Хората се страхуват от магията, но се опасявам, че при начина, по който се използва магията в Д’Хара, днес най-голямото желание на нашите сънародници е да не видят магия никога повече. Парадоксално е — купуваш си кост, в която вярваш, че е вложена магия, при положение, че си дошъл да се молиш да бъдеш освободен от магията.

Аби примигна.

— Но аз не съм купувала тази кост. Тя наистина е свързана с дълг. Майка ми каза за този дълг на смъртното си ложе. Дългът обвързва самия магьосник Зорандер.

Чародейката я погледна с недоверие.

— Абигейл, истинските дългове от подобен род са изключителна рядкост. Може би е била кост, която майка ти е притежавала, а ти само си мислела…

Аби отвори торбата си пред очите на чародейката. Жената погледна вътре и замлъкна. Майката Изповедник погледна на свой ред.

— Никога няма да забравя думите на майка ми — настоя Аби. — Освен това ми каза, че ако се съмнява, магьосникът трябва да я изпробва. Тогава ще знае, че е истинска, тъй като дългът му е предаден лично от баща му.

Чародейката поглади мънистата на врата си.

— Той може да го направи. Ако е истинска, ще разбере. Но дори да се окаже свещен дълг, това не означава, че трябва да бъде изплатен веднага.

Аби се наведе към чародейката.

— Майка ми каза, че дългът е истински и трябва да бъде изплатен. Моля те, Делора, ти разбираш от тези неща. Бях толкова объркана, когато се срещнах с него, с всичките тези хора наоколо… Постъпих глупаво, като не настоявах по-категорично и не му дадох да пробва костта. — Обърна се и стисна Майката Изповедник за ръката. — Моля те, помогни ми. Кажи му какво имам и го помоли да я пробва.

Майката Изповедник се замисли над думите й. Лицето й не трепна. Най-сетне проговори.

— Това означава дълг, свързан с магия. На подобни неща трябва да се гледа с изключителна сериозност. Ще говоря с магьосника Зорандер от твое име и ще го помоля да те приеме на четири очи.

Аби стисна очи. Сълзите бликнаха неконтролируемо.

— Благодаря.

Зарови лицето си в шепи и зарида с облекчение, вкопчила се във възобновената надежда.

Майката Изповедник я стисна за раменете.

— Казах, че ще опитам. Може да отхвърли молбата ми.

Чародейката се усмихна, без следа от веселост.

— Малко вероятно е. Аз също ще му издърпам ухото. Но това не означава, че можем да го убедим да ти помогне, Абигейл — въпреки че имаш кост.

Аби избърса бузата си.

— Разбирам. Благодаря и на двете ви. Благодаря ви за разбирането.

Чародейката протегна ръка и избърса една сълза от бузата на Аби.

— Казано е, че дъщерята на една чародейка е дъщеря на всички чародейки.

Майката Изповедник се изправи и приглади бялата си копринена рокля.

— Делора, би ли настанила Абигейл в страноприемница за пътуващи жени. Нужна й е почивка. Имаш ли пари, дете?

— Да, Майко Изповедник.

— Добре. Делора ще те заведе на място, където да прекараш нощта. Върни се при Кулата преди изгрев слънце. Ще те посрещнем и ще ти кажем дали сме успели да убедим Зед да изпробва костта ти.

— Ще се моля на добрите духове магьосникът Зорандер да ме приеме и да помогне на дъщеря ми. — При тези думи изпита внезапен срам. — Ще се моля и за неговата дъщеря.

Майката Изповедник я погали по бузата.

— Моли се за всички ни, дете. Моли се магьосникът Зорандер да освободи магията си срещу Д’Хара, преди да е станало твърде късно за всичка чеда на Средната земя — и за възрастните и за младите.