Дамян Дамянов
Кога и аз

Кога и аз навърших шестдесет?

Като че вчера бях дете. И помня

в ушите ми как още се тресе

във моя град камбаната църковна.

Шейсетгодишник богу дух предал,

си думах, гледайки му тъжен некролога.

Било му време! И си отживял!

Тогаз шейсет за мене бяха много.

Библейска възраст. И със поглед тих

ги гледам днес — кога на толкоз станах?!

Какво са? Нищо! Вчера се родих,

а утре — ред на моята камбана

ще дойде. И ще гръмна страшно тя…

Ах, боже мой, нима е справедливо?

Шейсет години ли са старостта?

Шейсет години… Грозни и красиви —

една над друга се възправят те.

И от върха на тяхната спирала

пак виждам себе си като дете —

от изкатерването цяло побеляло.

Кога навърших пусти шестдесет!

Стоя днес на върха им — там, до бога:

Над мен — небе, което ще ме възнесе,

под мене — ров, камбана, некролога.

 

22. XII. 1994 г.