Дамян Дамянов
Контрасти

… Стон. Бедност. Просяци. Смрад мръсна…

С лик на дете одрипавяло

то — мойто детство пак възкръсна,

а аз го мислех за умряло.

Край него с мерцедес, цял в кожи,

той — новобогаташът — ето

прелита в миг към храма божи,

да си плати с грош греховете.

Свръхсиромашка — свръхбогата,

в мен улицата дефилира.

Душата ми стърчи в средата,

контрастите й с гняв събира.

И скръб кипи по тази нейна

двуобразност и двупосочност.

Ах, друга улица да грейне —

огромна, слънчева алея!

Да свърши мракът, ден да почне!

 

20. XI. 1994 г.