Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1888 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне от Словото
О бедно сърце, пак се вълнуваш,
пак се безумно в гърди ми тръшкаш,
примреш минутно — и забеснуваш,
и пейш пияно, и болно пъшкаш.
О сърце мое, сърце несвястно,
кога ще имаш отдих надежден?
Смутове вечни люшкат те бясно,
няма за тебе час безметежен?
Най-слабий удар болки в теб буди,
най-ситна искра в пожар те туря,
ту спомен горки, ту скърби луди —
се ще в теб има някоя буря.
И ти пак жадно пийш мъки нови
и сладко, сладко гориш, копнееш —
стига, че нещо те мъчи, рови,
стига, че страдаш и — че живееш!
1888
Край