Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Набиране
Преслав Марков
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне от Словото

О бедно сърце, пак се вълнуваш,

пак се безумно в гърди ми тръшкаш,

примреш минутно — и забеснуваш,

и пейш пияно, и болно пъшкаш.

 

О сърце мое, сърце несвястно,

кога ще имаш отдих надежден?

Смутове вечни люшкат те бясно,

няма за тебе час безметежен?

 

Най-слабий удар болки в теб буди,

най-ситна искра в пожар те туря,

ту спомен горки, ту скърби луди —

се ще в теб има някоя буря.

 

И ти пак жадно пийш мъки нови

и сладко, сладко гориш, копнееш —

стига, че нещо те мъчи, рови,

стига, че страдаш и — че живееш!

 

1888

Край
Читателите на „Сърце“ са прочели и: