Бинка Пеева
На копието ти, любими! (35) (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

Други скръбни вести

Евгения взема днешния вестник. И намира новината, че Иво е мъртъв, най-вероятно убит. Кошмар.

Иво е Този, с когото изневери на Първия си мъж за Първи път.

Бог й е свидетел, че много се съпротивляваше на това. Не го искаше, защото си представяше, че трябва да бъде вярна съпруга (на 22 години) и се залъгваше с надеждата, че ако му е вярна, може пак да го заобича. Защото вече не бе обзета от неговия, от чуждия дух, трепетът беше изчезнал, магията бе свършила и тя истински страдаше от загубата.

Така че в онази командировка до Копривщица, в която я пратиха от радиото заедно с Иво, нямаше никакво намерение за авантюри, караше си университетския стаж, вкъщи я чакаше двегодишно дете… образцов човек. Знаеше, разбира се, че Иво си пада по нея, но реши да не обръща внимание. От радиото им дадоха кола с шофьор — пълен лукс! — и нали все пак трябваше да си отчита стажа, замина.

Иво въобще не искаше, не можеше да повярва, че не го пуска в своята хотелска стая. Беше така тъжен, огорчен, нещастен, и настойчиво (по детски?) я молеше да влезе при нея, но тя се заключи, а Иво не се отказа, стоя пред вратата дълго и от време на време сигнализираше с тихо почукване, че е още там.

И нищо, Евгения не го пусна.

Обаче и тя не заспа. Странно, бе успял някак да я зарази.

На сутринта вече ужасно съжаляваше, че е пропуснала тази нощ, тя може би е била вълшебна, а Евгения бе я разхитила.

На кафето не смееха да се погледнат, Иво веднага улови нейното състояние. Тоя ден имитираха дейност. Нощта им започна рано и не свърши с утрото.

Който познава Иво, помни, че той беше красиво, високо, рижовато момче, сух и строен, трогателно луничав. В онази командировка направиха нощен преход между Копривщица и Панагюрище по много труден тогава път, заледен, при минус 20 градуса и Евгения не може да забрави как през цялото време зяпаше оцъклената сред гигантско сияние луна над бялата ледена пустош и си мислеше, че ако колата се развали, ще е много добре. Няма да се прибират вкъщи, няма да се налага да играе театър, няма да се разделят с Иво. Не й мина през ума, че просто ще се вкочанят.

Бяха близки още известно време, колкото да забременее (дали беше от него?) и да направи аборт — криминален поради тъпите забрани, и колкото да установи със сигурност, че съпружеският живот просто трябва да се понася, без никакви илюзии (но по-късно пак го забрави).

Не иска да помни, но не може и да изтрие от главата си какво й каза Иво за Първия й мъж. Познаваха се отпреди нея, от покера. Ако някой играе с белязани карти, нищо добро не очаквай от него. Оказа се прав. Но това е друга тема. И неговият покер май не му донесе късмет. Но това е още по-друга тема.

Лека му пръст на Иво. Бяха влюбени, макар и закратко. Или поради това. Как така се случи, та не са се срещали повече за толкова години? Амин.