Това не е научен труд, ами жълт печат. Така и не разбрах каква е връзката на Балхара с България. Библиографията на Добрев е смешна, да не говорим за тази в предишните му издания. Лингвистичните му познания са в областта на фолкетимологията или изцяло некоректни. И ще дам 2 примера. Думи като та-те, ма-ма, ба-те, ка-ка, ле-ля, чи-чо се срещат по цялата планета, защото са звукоизобразителни бебешки думи (прави ли впечатлиене че се повтаря една и съща съгласна, т.е. възникват, докато детето още се учи да говори) и следователно не могат да се използват като сигурни аргументи. Памирските езици, които се споменават често, се говорят от малобройно население (от 1000 до 5000 души), не са имали писменост (някои са все още безписмени), и е доста вероятно да изобилстват от чужди заемки (новоперсийски, арабски, узбекски, тибетски). Без позоваване на сравнителен етимологичен речник анализът на Добрев не струва пет пари. Пример: думата хубав, която е новоперсийска (защото е с -б-, а не с -п- както е в средноиранските езици), е проникнала по един или друг път от новоперсийски в памирските езици и в български и сръбски (най-вероятно през кумански, печенежки, алански или староосмански и то в периода СЛЕД 10–11 век). Ако е била наследена от езика на прабългарите и преминала в старобългарски (в който действат славянски езикови закони) ПРЕДИ 10 век, щеше да звучи като хупав или хъпав. Но това авторът очевидно не го знае, а гони вятъра по клисурите на Имеон.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.