Николай Пеняшки
Ноктюрно

„Любовта не гледа с очите, а с душата…“

Шеспир, „Сън в лятна нощ“

Борислав се събуди рано сутринта с главоболие. Не му се ставаше. Разтриваше слепоочията си, и се опитваше да облекчи болката, но тя се инатеше и не отшумяваше. Той не бързаше за никъде.

Нямаше работа. Добре че не живееше под наем. Родителите му купиха това жилище, докато беше студент. Искаше му се, да остане в София.

Всички казваха, че в столицата има повече възможности за работа, но все пак засега не можеше да открие подходящо място за себе си.

А беше млад, бещаваш компютърен специалист и добър математик. Даваше таванската си стая под наем, и докарваше други странични доходи, така, че за сега можеше да си позволи да живее без работа.

Главоболието постепенно отшумя. Стана, разкърши рамене, и си направи кафе. От кофеина главата съвсем се оправи. Изяде два сандвича и запали цигара.

Телефонът звънна настоятелно.

— Ало! Здравей, Сашо! — беше приятелят му. — Къде ще се видим? Добре! — и затвори.

Имаха уговорена среща. Сашо щеше да го чака в кафенето на театъра, което бе наблизо. Борислав се облече и излезе. Трябваха му десетина минути до там. Избра една по-сенчеста маса на лятната тераса. Зърна Сашо на отсрещната страна. Приближаваше към него с две красавици. Неговият приятел не си губеше времето, ама никак. Все се чудеше на умението му, бързо да осъществява контакти особено с нежния пол.

Борислав беше по-скован, и по-затворен от него.

— Здравей! Запознай се с приятелката ми…, — и я представи галантно — а тази прекрасна дама е нейна братовчедка… — погледна я закачливо.

Катя и Елена /така се казваха момичетата/, се разположиха удобно, и завързаха разговор. Първоначалната неловкост се стопи, и Борислав се почувства в свои води. Елена /братовчедката/, беше седнала срещу него, и от време на време му хвълляше закачливи погледи. Това момиче, май обичаше да флиртува, но дали го правеше с мсекиго, или само с онзи, когото харесваше…

Борислав се питаше, и отпиваше на глътки питието.

Елена беше прекалено красива. Маслиненочерната й коса, кафявите големи очи, и финния профил на лицето й, галеха погледа му. Под оскъдните летни дрехи личаха овалните й възбуждащи форми. Всеки мъж би бил впечатлен, от тази красива принцеса.

Сашо говореше и заради него, а след това пое и ролата на сервитьор, и на гид в разговора. Борислав съвсем се изключи, сякаш беше случайно попаднал на тази маса. По едно време приятелят му се усети, че го пренебрегва, и реши да се реабилитира за поведението си.

— А Борислав, е скромна, но действаща личност, и ще го представя от другата му страна.

— Но Сашо, моля те… — прекъсна го той притеснен.

— Не ме прекъсвай…! — отговори Сашо. — Аз държа на нашето приятелство, и искам дамите да знаят, с кого си имам работа! — усмихна се, и продължи уверено: — Той е умен и компетентен комлютърен гений. За него програмирането е голямо удоволствие. Освен това е, и страхотен математик. Говоря ви самата истина. Необходимо е някой, който да го оцени по достойнство.

Борислав се усмихна за самоотбрана.

— Е…, Сашо понякога малко преувеличава… Чак пък гений…! Човек трябва да е амбициозен и последователен в начинанията си. Ако е прекалено скромен, и не е агресивен като мен, никога няма да си намери работа, но нека не говорим само за мен… А ти няма ли да кажеш нещо за себе си? — и погледна закачливо към Елена. Тя му харесваше, и това стана ясно на всички.

— Аз ли?! — тя не очакваше такъв въпрос — Според мене последователността и амбициозността на човека зависят от неговия характер и вътрешната му нагласа.

— Борислав не очакваше такъв отговор. Не само, че беше красива, но се оказа и интелигентна.

От този момент, той вече я гледаше по съвсем друг начин. Май започваше още повече да я харесва.

Разговорът им продължи доста необичайно.

Накрая заговориха за филми, музика, и решиха да се видят четиримата отново.

Елена се усмихваше загадъчно, присвила закачливо очи, продължаваше да флиртува с Борислав, а той на свой ред и хвърляше нежни погледи.

След първата им среща, последваха още през това лято, изпълнено с емоции. Връзката им се задълбочи и укрепна. Борислав се отнасяше внимателно към нея, не бързаше веднага да се впусне в любовна авантюра. Желанието му бе, да се опознаят по-добре. Не искаше да я загуби, и постоянно подхранваше в нея интерес към себе си, и й заявяваше чувствата си. Умееше точно в подходящия момент да я прегърне, или целуне, но изчакваше мига за нещо по-интимно, а той според него още не беше настъпил.

На свой ред, Елена оценяваше поведението му, и неусетно се увличаше все повече към него. В свободните минути, мислите й се стремяха все повече към Борислав.

Започваше да мечтае тайничко за момента, в който ръцете му ще погалят тялото й, и ще се случи онова хубаво и нежно докосване, за което всяка жена мечтае.

Скоро желанието й се сбъдна. Борислав е покани у дома си, да послушат пузика. Беше обещал да й пусне страхотни мелодии, които откри в Интернет, и записа на отделен диск специално за нея.

Мислеше да и го подари. Въпреки че имаше моменти, когато спореха и не винаги стигаха до едно и също мнение, между тях се установи интимност, която им харесваше. Двамата до този момент, не бяха имали по-сериозни връзки. Но през тази нощ двата остри камъка някак притъпиха докосването, и успяха да преодолеят различиата си. Любовта извърши своето чудо, и двамата го усещаха и разбираха.

Неусетно лятото се изниза. Четирите месеца откакто се познаваха, им се струваха много повече. Често Борислав отстъпваше пред упоритостта на Елена, но когато грешеше в преценките и постъпките си, той деликатно й намекваше, че не е на прав път. Стремеше да избягват караниците и обичайните скандали, които останалите двойки имаха. Елена оценяваше това, и за нищо на света не искаше да загуби Борислав, макар че често се цупеше и правеше на сърдита.

— Винаги правиш нещата така, че да влезеш в сърцето ми, а аз понякога съм голям инат… Прости ми… — и го целуваше дълго, сякаш да го умилостиви.

— Такава си ми хитруша и лудетина… — усмихваше й се нежно той.

— А ти си несравним артист… Трябвало е да работиш в театъра! — весело го иронизираше.

— Аз ли?! Не обичам скандалите, а и те обичам повече отколкото си представяш, въпреки, че си доста ината, буйна и суетна дама, но ако не беше такава, сигурно нямаше да те харесвам толкова.

— Имали жена да не е суетна?! — правеше обидена гримаса, но с крайчеца на окото го следеше.

— Ти да не се разплачеш сега…, ела миличка! — и я притегляше в обатията си, а тя се сгушваше в него, и пъхаше ръце под ризата му. Започна едно лудо боричкане, което неизменно приключи в леглото. Двамата играеха с удоволствие всеки път, този техен спектакъл, и така любовта им беше още по-гореща и истинска.

Случи се голяма беда и прекъсна тези сладки моменти. Бащата на Борислав почина внезапно. Беше получил инсулт, и нищо не можа да му помогне. За няколко дни човекът си отиде, а за единствения му син това бе неочакван удар под пояса. Той обичаше баща си, и макар че не живееха в един град, често говореха по телефона, и споделяха много неща за живота си.

Борислав трябваше да замине в Бургас за погребението. Не знаеше дали Елена, ще иска да го придружи, затова реши да не я задължава, да пътува с него, ако сама не го пожелае. Тя държеше да бъде до него в този тежък момент, и отпътуваха заедно.

Майката на Борислав въпреки събитията и това, че бе съсипана от ненадейната смърт на най-близкия си човек, оцени присъствието на Елена позитивно.

Момичето на сина й, й направи много добро впечатление, и ги помоли да останат още няколко дни, докато свикне с положението, макар че едва ли се свиква лесно и бързо със самотата.

Вечерта Борислав заспа в обятията на Елена, измъчен и тъжен. Тогава тя за пръв път разбра, че го обича много, и пожела да бъде негова съпруга до края на живота си. Не му каза, тъй като момента не беше подходящ, но като се върнаха в София, му разказа за решението си. Той беше трогнат, от искренното й признание и реши, че е време да опитат да живеят заедно. Пренесе се при него.

Застанал до прозореца, Борислав гледаше първия сняг. А навън вятърът свиреше своето зимно ноктюрно за тях.