Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Набиране
Валентина Димитрова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Четири дъсчени голи стени,

Подпрели вихрушките, мрака.

Най-яката крепост на нашите дни!

Добрата четвърта барака!

Седем железни ръждиви легла.

И голи артистки — над всяко.

И седем нелюбени мъжки тела

Ги любят. В четвърта барака.

Но само насън. Подир страшния ден,

След вятър и блъскане яко,

След синия съсък на лют оксижен,

След здрача в четвърта барака,

След вихри, огъвали с бяс железа,

След дълго безсъние в мрака,

След мъжка и капнала скришом сълза

В съня на четвърта барака.

Ах, времето, зная, оттук ще смете

Мъжете, бараката, мрака!

На тяхното място ще израсте

Градът. Не със криви бараки,

А с къщи палати, с градини… Тогаз,

Ти, бъдещ човек, щом дочакаш

Да чуеш във своето щастие глас,

От радост и мъка заплакал,

Заслушай се в него — това ще съм аз

И мойта четвърта барака!

Край
Читателите на „Четвъртата барака“ са прочели и: